КНСБ: 1421 лева брутна заплата покрива издръжката на един човек |
През септември нужният чист месечен приход на работещ човек, живеещ самичък, би трябвало да е най-малко 1103 лв., с цел да може да покрие разноските за прехрана, включващи храна, жилище, обучение, опазване на здравето, облекло, превоз. Брутната заплата за прехрана е от 1421 лева, сочат данните на Института за обществени и синдикални проучвания /ИССИ/ на КНСБ, показани през днешния ден на онлайн конференция.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров заяви главните данни за издръжката.
КНСБ и ИССИ показаха резултатите от наблюдението на потребителските цени и заплатата за прехрана за третото тримесечие на тази година. В конференцията участваха още шефът на ИССИ доктор Любослав Костов и зам.-директорът на института Виолета Иванова, заяви Българска телеграфна агенция.
Спрямо декември предходната година има нарастване на заплатата за прехрана с 56 лв. за живеещ самичък работещ човек. Спрямо предходното тримесечие нарастването е 34 лв..
През юни нужният чист месечен приход на работещ от едночленно семейство беше 1069,25 лева, а брутната заплата за прехрана - 1378 лв..
Доходите на двамата работещи възрастни в типичното българско семейство, което сега е от двама възрастни работещи и едно подвластно дете до 14 година, би трябвало да са по 1279 лв. брутна работна заплата на всеки от работещите, с цел да може фамилията да живее обикновено. Чисто двамата би трябвало да получават по 992 лв.. Очакванията на КНСБ са, че в края на годината заплатата за прехрана на един служащ от тричленно семейство ще надвиши 1000 лв..
Заплатата за прехрана е " измерител на приход от труд, който разрешава на наетия служащ и неговото семейство базисен, само че социалноприемлив стандарт на живот ". Доходите, получени от заплата, би трябвало да бъдат задоволителни, с цел да се обезпечи интензивно присъединяване в публичния и обществения живот; да вземем за пример, би трябвало да обезпечи " средствата и свободното време за присъединяване в гражданския живот на нацията ", както и на съответни средства от позиция на храна и заслон.
Увеличаването на цените на питателните артикули въздейства върху покачването на издръжката.
По-забележимо повишаване от началото на годината се следи при групите " Хляб и зърнени храни " - с 4.2 %. Общото нарастването на цените на хлебните произведения е с 8.6 на 100, при брашното - с 10.1 %, заяви Виолета Иванова.
Храните в групата " Мляко и млечни артикули " са поскъпнали с 4.2 на 100, като по-силно изразено е нарастването при групата на сирената (краве и овче) - с 5.3 %. " Животински и растителни масла " нарастват с 16.3 на 100, като единствено слънчогледовото олио, в границите на девет месеца, се повиша с към 30 процента; зеленчуци - с 15.4 на 100, по-осезаемо повишаване се следи при зеле, домати, краставици, картофи (в диапазон 22-30 на сто). Наред със сезонните зеленчуци, сензитивно повишаване се следи при зрял боб (7.5 на сто) и леща (17.3 на сто). Виолета Иванова уточни още, че нашите зеленчукопроизводители към този момент предизвестиха, че заради повишаването на цените на природния газ тяхната продукция става неконкурентоспособна на българския пазар и ще се усили вносът от прилежащи страни.
Повишението на питателните артикули се е отразило и върху повишаването на цените на услугите в заведения за публично хранене, които доближават растеж до 9.4 на 100. По-силно е изразено повишаването в заведения за бързо хранене - със 7.6 на 100, и кафенета/сладкарници - с 14.8 на 100.
Нарастват стоките от първа нужда, които обичайно участват на българската софра и имат по-високи нормативни разноски в домакинските бюджети. В България 1,660 млн. души живеят под прага на беднотия и са с лимитирано ползване, чувството при тях е за по-висока инфлация, в сравнение с демонстрира общият показател на потребителските цени, съгласно ИССИ. По думите на Виолета Иванова, не са оправдали упованията, че инфлацията ще е преходна, в противен случай - чака се да продължи доникъде на 2022 година, и това ще се отрази най-вече на нискодоходните групи.
Основните фактори, които въздействат върху ускореното повишаване на потребителските цени са: скок на цените на петрола с 55 на 100 от началото на годината, на природния газ - към 5 пъти, на цената на електрическата енергия за бизнеса - към 4 пъти, растеж на цените на производител в индустрията - с 20 на 100 през септември на годишна база.
При нехранителните артикули и услуги последното тримесечие бележи мощно ускоряване, като регистрира растеж от 5.3 на 100 от началото на годината.
Забележимо нарастване също се следи в групите " Образование и услуги, свързани със свободното време " - с 4.4 на 100, фризьорски услуги - със 7.1 на 100, услуги, свързани със спорт, свободно време и просвета - с 5.5 на 100.
От КНСБ считат, че растежът на заплатата за прехрана в края на годината ще доближи и даже ще надвиши 6 на 100.
От Конфедерацията още веднъж повдигнаха тематиката за минималната работна заплата. На минимална работна заплата през юни 2021 година са назначени 502 380 души, съгласно представени от тях данни.
Същевременно, заплатата за прехрана пораства и хората на минимална заплата сега не остават с никакъв наличен приход след разноските за храна и отопление. От синдиката са създали три сюжета - при повишение на минималната заплата на 764 лв. от 1 януари, както желае Конфедерацията, повишение и необлагаем най-малко от началото на идната година, което е още веднъж искане на КНСБ, както и при оставане на минималното заплащане на сегашните стойности. При повишение на МРЗ на 764 лв., остават 43 лв. у работещ, живеещ самичък, след заплащане на сметките и покриване на съществени разноски за храна и живот, с необлагаем най-малко - 109 лв.. Ако се резервира сегашната стойност, парите няма да стигнат и хората ще би трябвало да теглят заеми, уточни шефът на ИССИ Любослав Костов.
Работещите на минимална заплата в България могат да си разрешат минимум самун по отношение на работещите на минимална заплата в която и да е друга страна на Европейски Съюз. Това демонстрира различен разбор, направен от доктор Любослав Костов. В съответни цифри, данните демонстрират, че с минимална заплата у нас служащият може да си купи 583 хляба от 500 грама. Работникът на минимална заплата във Франция може да купи 1095 бр. самун от по 500 г, в Германия - 1232, в Испания - 1120. Аналогична е обстановката и с други артикули - картофи, сирене, вода.
Данните от 2020 година сочат, че в България 27,5 % от популацията е в неспособност за поддържане на дома съответно топъл.
Изхождайки от всички тези данни, от КНСБ желаеха от 1 декември 2021 година да се вкара и ползва 460 лева публична линия на беднотия, да се разшири двойно обсегът на целевото енергийно подкрепяне, да се вкара необлагаем най-малко от началото на идната година и минималната заплата да стане 764 лв. от 1 януари, а още от този месец - 700 лв..
Президентът на КНСБ Пламен Димитров заяви главните данни за издръжката.
КНСБ и ИССИ показаха резултатите от наблюдението на потребителските цени и заплатата за прехрана за третото тримесечие на тази година. В конференцията участваха още шефът на ИССИ доктор Любослав Костов и зам.-директорът на института Виолета Иванова, заяви Българска телеграфна агенция.
Спрямо декември предходната година има нарастване на заплатата за прехрана с 56 лв. за живеещ самичък работещ човек. Спрямо предходното тримесечие нарастването е 34 лв..
През юни нужният чист месечен приход на работещ от едночленно семейство беше 1069,25 лева, а брутната заплата за прехрана - 1378 лв..
Доходите на двамата работещи възрастни в типичното българско семейство, което сега е от двама възрастни работещи и едно подвластно дете до 14 година, би трябвало да са по 1279 лв. брутна работна заплата на всеки от работещите, с цел да може фамилията да живее обикновено. Чисто двамата би трябвало да получават по 992 лв.. Очакванията на КНСБ са, че в края на годината заплатата за прехрана на един служащ от тричленно семейство ще надвиши 1000 лв..
Заплатата за прехрана е " измерител на приход от труд, който разрешава на наетия служащ и неговото семейство базисен, само че социалноприемлив стандарт на живот ". Доходите, получени от заплата, би трябвало да бъдат задоволителни, с цел да се обезпечи интензивно присъединяване в публичния и обществения живот; да вземем за пример, би трябвало да обезпечи " средствата и свободното време за присъединяване в гражданския живот на нацията ", както и на съответни средства от позиция на храна и заслон.
Увеличаването на цените на питателните артикули въздейства върху покачването на издръжката.
По-забележимо повишаване от началото на годината се следи при групите " Хляб и зърнени храни " - с 4.2 %. Общото нарастването на цените на хлебните произведения е с 8.6 на 100, при брашното - с 10.1 %, заяви Виолета Иванова.
Храните в групата " Мляко и млечни артикули " са поскъпнали с 4.2 на 100, като по-силно изразено е нарастването при групата на сирената (краве и овче) - с 5.3 %. " Животински и растителни масла " нарастват с 16.3 на 100, като единствено слънчогледовото олио, в границите на девет месеца, се повиша с към 30 процента; зеленчуци - с 15.4 на 100, по-осезаемо повишаване се следи при зеле, домати, краставици, картофи (в диапазон 22-30 на сто). Наред със сезонните зеленчуци, сензитивно повишаване се следи при зрял боб (7.5 на сто) и леща (17.3 на сто). Виолета Иванова уточни още, че нашите зеленчукопроизводители към този момент предизвестиха, че заради повишаването на цените на природния газ тяхната продукция става неконкурентоспособна на българския пазар и ще се усили вносът от прилежащи страни.
Повишението на питателните артикули се е отразило и върху повишаването на цените на услугите в заведения за публично хранене, които доближават растеж до 9.4 на 100. По-силно е изразено повишаването в заведения за бързо хранене - със 7.6 на 100, и кафенета/сладкарници - с 14.8 на 100.
Нарастват стоките от първа нужда, които обичайно участват на българската софра и имат по-високи нормативни разноски в домакинските бюджети. В България 1,660 млн. души живеят под прага на беднотия и са с лимитирано ползване, чувството при тях е за по-висока инфлация, в сравнение с демонстрира общият показател на потребителските цени, съгласно ИССИ. По думите на Виолета Иванова, не са оправдали упованията, че инфлацията ще е преходна, в противен случай - чака се да продължи доникъде на 2022 година, и това ще се отрази най-вече на нискодоходните групи.
Основните фактори, които въздействат върху ускореното повишаване на потребителските цени са: скок на цените на петрола с 55 на 100 от началото на годината, на природния газ - към 5 пъти, на цената на електрическата енергия за бизнеса - към 4 пъти, растеж на цените на производител в индустрията - с 20 на 100 през септември на годишна база.
При нехранителните артикули и услуги последното тримесечие бележи мощно ускоряване, като регистрира растеж от 5.3 на 100 от началото на годината.
Забележимо нарастване също се следи в групите " Образование и услуги, свързани със свободното време " - с 4.4 на 100, фризьорски услуги - със 7.1 на 100, услуги, свързани със спорт, свободно време и просвета - с 5.5 на 100.
От КНСБ считат, че растежът на заплатата за прехрана в края на годината ще доближи и даже ще надвиши 6 на 100.
От Конфедерацията още веднъж повдигнаха тематиката за минималната работна заплата. На минимална работна заплата през юни 2021 година са назначени 502 380 души, съгласно представени от тях данни.
Същевременно, заплатата за прехрана пораства и хората на минимална заплата сега не остават с никакъв наличен приход след разноските за храна и отопление. От синдиката са създали три сюжета - при повишение на минималната заплата на 764 лв. от 1 януари, както желае Конфедерацията, повишение и необлагаем най-малко от началото на идната година, което е още веднъж искане на КНСБ, както и при оставане на минималното заплащане на сегашните стойности. При повишение на МРЗ на 764 лв., остават 43 лв. у работещ, живеещ самичък, след заплащане на сметките и покриване на съществени разноски за храна и живот, с необлагаем най-малко - 109 лв.. Ако се резервира сегашната стойност, парите няма да стигнат и хората ще би трябвало да теглят заеми, уточни шефът на ИССИ Любослав Костов.
Работещите на минимална заплата в България могат да си разрешат минимум самун по отношение на работещите на минимална заплата в която и да е друга страна на Европейски Съюз. Това демонстрира различен разбор, направен от доктор Любослав Костов. В съответни цифри, данните демонстрират, че с минимална заплата у нас служащият може да си купи 583 хляба от 500 грама. Работникът на минимална заплата във Франция може да купи 1095 бр. самун от по 500 г, в Германия - 1232, в Испания - 1120. Аналогична е обстановката и с други артикули - картофи, сирене, вода.
Данните от 2020 година сочат, че в България 27,5 % от популацията е в неспособност за поддържане на дома съответно топъл.
Изхождайки от всички тези данни, от КНСБ желаеха от 1 декември 2021 година да се вкара и ползва 460 лева публична линия на беднотия, да се разшири двойно обсегът на целевото енергийно подкрепяне, да се вкара необлагаем най-малко от началото на идната година и минималната заплата да стане 764 лв. от 1 януари, а още от този месец - 700 лв..
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ