„Най-отчайващото място“: Скалата Рокал, заради която Великобритания се скара със света
През септември 1955 година капитан Ричард Конъл от Военноморския флот на Англия получава странна заповед. Той би трябвало да прекоси Северния Атлантически океан, с цел да анексира „ в името на Нейно Величество Елизабет II ”, както самичък споделя по-късно, един остров. Всъщност остров е мощно казано. Става дума за стърчаща от морските води канара, висока едвам 17 метра. Диаметърът ѝ е 27 метра. Там няма нищо. Но скалата си има име – остров Рокал.
Защо английската империя, която в златната си епоха владее толкоз земи, че над територията ѝ Слънцето в никакъв случай не залязва, желае тъкмо тази канара? Минават няколко десетилетия преди отговорът да бъде открит в разкрити документи на английското военно министерство, написа BBC.
Но да стартираме изначало. Година след „ анексирането “ на новата територия английският академик Джеймс Фишър разказва острова като „ най-изолираната дребна канара в международния океан “. Тя се намира на цели 11 часа път с транспортен съд от шотландските Западни острови. Състои се от гранитни скали, като има единствено едно равно място, на което човек може да стои изправен – парче с размери 3.5 на 1.3 метра.
За съществуването на Рокал никой не подозира до 1831 година Тогава скалата е картографирана за пръв път от капитана А.Т. Видал. Миниатюрният остров съществува в тотална неопределеност до 1949 година, когато радио BBC стартира да употребява името му в едно от своите излъчвания – прогноза за времето и изискванията за корабоплаване в морето.
Времената към този момент са други. Наскоро е завършила Втората международна война. И е почнала Студената война. Както самичък споделя английският министър председател Уинстън Чърчил:
„ От Шчечин на Балтийско море до Триест на Адриатическо, континентът е разграничен от Желязна завеса. Зад нея остават столиците на всички антични страни от Централна и Източна Европа “.
В изискванията на изострящо се напрежение и нуклеарна конкуренция довчерашните съдружници разсъждават за света по друг метод. И тъкмо в тази обстановка Англия взема решение, че остров Рокал е от „ стратегическо значение “. Причината? В региона постоянно патрулират английски, само че и руски подводници. Ето за какво контролът върху дребния остров се счита за основен за притежание на близките води.
Освен това на към 370 километра източно, на един от шотландските острови, Англия основава първия си полигон за тестване на нуклеарни ракети. И се тормози, че „ враждебни сътрудници “ може да завладеят остров Рокал и по този начин да застрашат новата база или пък да събират информация за нуклеарните ракети.
Затова през 1955 година на капитан Конъл е подредено да анексира острова в името на английската кралица. Той стига до скалата на 15 септември, само че чака още три дни, с цел да утихнат мощните ветрове. След това трима морски пехотинци дружно с Фишър кацат на острова с дребен хеликоптер. Те забиват знаме и публично афишират скалата за английска територия. По-късно капитан Конъл споделя пред BBC, че заповедта му е била да се направи тъкмо това.
„ Изпратихме на Адмиралтейството известие, което гласеше: „ Операция „ Рокол “ приключи сполучливо “. Никога не съм се чувствал по-добре след изпълнена задача “, добавя капитанът.
Фишър пък е изпратен със задача да вземе проби от скалите. С изследването се заемат специалисти от Британското геоложко сдружение. И намират забавни находки. Те стигат до извода, че островът е формиран от вулканични скали. Освен това се открива и минералът базалт, който към оня миг не се намира на никое място другаде по света.
През 1955 година Англия съумява да откри причини по линия на националната сигурност, с цел да анексира острова. Десетилетие по-късно обаче се оказва, че опасенията на някогашната империя са отпаднали и тогава стартират проблемите. През 60-те години на предишния век се схваща, че регионът към Рокол е богат на нефт, както и на риба. Тогава Исландия и Дания предявяват искания. През 1972 година в опит да ускори позициите си английският парламент дефинитивно утвърждава включването на дребната територия в държавните граници. Никоя друга страна обаче не признава това деяние.
През 1982 година страните в Организация на обединените нации ратифицират Конвенцията за моретата, с която се не разрешава потреблението на необитаеми скали за териториални искания. На процедура това значи, че въпреки и анексиран, остров Рокол не може да бъде употребен, с цел да получи Англия права и над петролните находища.
През 1985 година пенсионираният боец Том Маклийн прави ексцентричен опит да затвърди териториалните искания на родината си. Той отива на острова и остава там 40 денонощия в нещо като дървена кутия. Целта му е да покаже, че даже в такива сурови условия може да се живее, както и да притегли внимание към тематиката.
„ Когато Англия анексира островчето през 1955 година, никой не се поинтересува от него. Но когато се разбра, че има нефт, всички го желаеха “, споделя Маклийн.
Дванайсет години по-късно трима деятели на „ Грийнпийс “ вършат нещо сходно, само че с друга цел. Веднъж кацнали на острова, те го афишират за столица на „ нова микронация “ - „ Глобалната страна Уейвленд “. Тримата стачкуват против издаването на позволения за изследване на петролните находища и афишират, че всеки който постави клетва за честност към новата страна, ще получи поданство. Тримата остават на острова 42 денонощия, с което чупят върха на Маклийн.
Малко по-късно Англия взема решение да се откаже от претенциите си. Държавата признава, че Рокол е канара, т.е. минава под отбраната на Конвенцията, а Народното събрание ратифицира документа през 1997 година Обединеното кралство отстъпва и правата за лов на риба в огромен радиус, което пък провокира недоволството на английските риболовци.
„ Няма по-пусто и по-отчайващо място на света “, споделя за Рокол починалият шотландски политик и бивш моряк Уейлънд Йънг, лорд Кенет.
Но все пак няколко страни гневно спорят за него. А авантюристи са примамени от изискванията там. През 2014 година един от тях, Ник Ханкок, слага нов връх, издържайки 43 денонощия там. През 2023 година се наложи някогашният боен Кам Камерън да бъде евакуиран по неотложност откакто оборудването му се повреди.
„ Няма по-ужасяващо нещо от това да си самичък на тази канара, на съвсем 500 километра от други хора и на 320 километра от най-близката земя “, споделя по-късно той.
Защо английската империя, която в златната си епоха владее толкоз земи, че над територията ѝ Слънцето в никакъв случай не залязва, желае тъкмо тази канара? Минават няколко десетилетия преди отговорът да бъде открит в разкрити документи на английското военно министерство, написа BBC.
Но да стартираме изначало. Година след „ анексирането “ на новата територия английският академик Джеймс Фишър разказва острова като „ най-изолираната дребна канара в международния океан “. Тя се намира на цели 11 часа път с транспортен съд от шотландските Западни острови. Състои се от гранитни скали, като има единствено едно равно място, на което човек може да стои изправен – парче с размери 3.5 на 1.3 метра.
За съществуването на Рокал никой не подозира до 1831 година Тогава скалата е картографирана за пръв път от капитана А.Т. Видал. Миниатюрният остров съществува в тотална неопределеност до 1949 година, когато радио BBC стартира да употребява името му в едно от своите излъчвания – прогноза за времето и изискванията за корабоплаване в морето.
Времената към този момент са други. Наскоро е завършила Втората международна война. И е почнала Студената война. Както самичък споделя английският министър председател Уинстън Чърчил:
„ От Шчечин на Балтийско море до Триест на Адриатическо, континентът е разграничен от Желязна завеса. Зад нея остават столиците на всички антични страни от Централна и Източна Европа “.
В изискванията на изострящо се напрежение и нуклеарна конкуренция довчерашните съдружници разсъждават за света по друг метод. И тъкмо в тази обстановка Англия взема решение, че остров Рокал е от „ стратегическо значение “. Причината? В региона постоянно патрулират английски, само че и руски подводници. Ето за какво контролът върху дребния остров се счита за основен за притежание на близките води.
Освен това на към 370 километра източно, на един от шотландските острови, Англия основава първия си полигон за тестване на нуклеарни ракети. И се тормози, че „ враждебни сътрудници “ може да завладеят остров Рокал и по този начин да застрашат новата база или пък да събират информация за нуклеарните ракети.
Затова през 1955 година на капитан Конъл е подредено да анексира острова в името на английската кралица. Той стига до скалата на 15 септември, само че чака още три дни, с цел да утихнат мощните ветрове. След това трима морски пехотинци дружно с Фишър кацат на острова с дребен хеликоптер. Те забиват знаме и публично афишират скалата за английска територия. По-късно капитан Конъл споделя пред BBC, че заповедта му е била да се направи тъкмо това.
„ Изпратихме на Адмиралтейството известие, което гласеше: „ Операция „ Рокол “ приключи сполучливо “. Никога не съм се чувствал по-добре след изпълнена задача “, добавя капитанът.
Фишър пък е изпратен със задача да вземе проби от скалите. С изследването се заемат специалисти от Британското геоложко сдружение. И намират забавни находки. Те стигат до извода, че островът е формиран от вулканични скали. Освен това се открива и минералът базалт, който към оня миг не се намира на никое място другаде по света.
През 1955 година Англия съумява да откри причини по линия на националната сигурност, с цел да анексира острова. Десетилетие по-късно обаче се оказва, че опасенията на някогашната империя са отпаднали и тогава стартират проблемите. През 60-те години на предишния век се схваща, че регионът към Рокол е богат на нефт, както и на риба. Тогава Исландия и Дания предявяват искания. През 1972 година в опит да ускори позициите си английският парламент дефинитивно утвърждава включването на дребната територия в държавните граници. Никоя друга страна обаче не признава това деяние.
През 1982 година страните в Организация на обединените нации ратифицират Конвенцията за моретата, с която се не разрешава потреблението на необитаеми скали за териториални искания. На процедура това значи, че въпреки и анексиран, остров Рокол не може да бъде употребен, с цел да получи Англия права и над петролните находища.
През 1985 година пенсионираният боец Том Маклийн прави ексцентричен опит да затвърди териториалните искания на родината си. Той отива на острова и остава там 40 денонощия в нещо като дървена кутия. Целта му е да покаже, че даже в такива сурови условия може да се живее, както и да притегли внимание към тематиката.
„ Когато Англия анексира островчето през 1955 година, никой не се поинтересува от него. Но когато се разбра, че има нефт, всички го желаеха “, споделя Маклийн.
Дванайсет години по-късно трима деятели на „ Грийнпийс “ вършат нещо сходно, само че с друга цел. Веднъж кацнали на острова, те го афишират за столица на „ нова микронация “ - „ Глобалната страна Уейвленд “. Тримата стачкуват против издаването на позволения за изследване на петролните находища и афишират, че всеки който постави клетва за честност към новата страна, ще получи поданство. Тримата остават на острова 42 денонощия, с което чупят върха на Маклийн.
Малко по-късно Англия взема решение да се откаже от претенциите си. Държавата признава, че Рокол е канара, т.е. минава под отбраната на Конвенцията, а Народното събрание ратифицира документа през 1997 година Обединеното кралство отстъпва и правата за лов на риба в огромен радиус, което пък провокира недоволството на английските риболовци.
„ Няма по-пусто и по-отчайващо място на света “, споделя за Рокол починалият шотландски политик и бивш моряк Уейлънд Йънг, лорд Кенет.
Но все пак няколко страни гневно спорят за него. А авантюристи са примамени от изискванията там. През 2014 година един от тях, Ник Ханкок, слага нов връх, издържайки 43 денонощия там. През 2023 година се наложи някогашният боен Кам Камерън да бъде евакуиран по неотложност откакто оборудването му се повреди.
„ Няма по-ужасяващо нещо от това да си самичък на тази канара, на съвсем 500 километра от други хора и на 320 километра от най-близката земя “, споделя по-късно той.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ