През седмицата излезе изследване на лабораторията за дигитални разследвания DFRLab,

През седмицата излезе проучване на лабораторията за цифрови следствия DFRLab, което потвърждава че свързани с Кремъл канали в Телеграм популяризират у нас разкази, с цел да доближат до по-широка публика.

Как огромните групи в обществените мрежи с десетки хиляди членове биват употребявани, с цел да прониква в тях пропагандно наличие и реализира ли се по този метод интервенция в медийната среда посредством изкуствено генериран растеж на наличието? Следва поредицата " Истина ли е, че… ".

Юксел Кадриев, Цветанка Ризова и Бесте Сабри са вкарани в сходни подправени сюжети

Зелена договорка, митинги на зърнопроидводители, миграция, оръжието за Украйна, ротация. Свързването на тези локални проблеми с световната обстановка цели сполучливо осъществяване на осведомителни интервенции.

Междувременно специалисти от Фондацията за филантропични и обществени проучвания откриха машина от така наречен „ уеб сайтове гъби “. Това е мрежа от роботизирани анонимни псевдоновинарски страници, които си наподобяват по наличие и по дизайн. Те обаче популяризират всевъзможни изявления, в това число пропагандни.

До каква степен те работят сполучливо и в България?

„ Определено огромни групи във Facebook са най-апетитни за сили, които популяризират агитация и дезинформация – от здравна до антибежанска, анти-Украйна. Имаме и обществени данни, които могат доста елементарно да бъдат проверявани. Това се случи след промени в самата платформа. Това са групи, в които хора с едни и същи ползи се събират и дискутират. Тези групи биват или инфилтрирани, или закупувани “, разяснява журналистът Руслан Трад.

Проф. Димитър Вацов е създателят на термина „ уеб сайтове гъби “. Споделя, че екипът им открива над 370 анонимни псевдоновинарски уеб страницата с еднакъв дизайн и наличие, които всеки ден популяризират приблизително сред 3 и 9 пропагандни проруски публикации.

Институтът „ Пойнтър “ бе определен от Държавния департамент на Съединени американски щати след конкурс

В началото на март НАТО организира военни учения " Дракон 24 " в Полша. 25 български уеб страницата по едно и също време разгласяват едно и също заглавие по тематиката - " Дракон 24: НАТО се готви за война с Русия, бойци пресичат полската река Витла и… "

Многоточието примамва потребителите да кликнат върху това сензационно заглавие и да генерират трафик, надлежно – и облаги, споделят специалистите.

„ Проследихме по какъв начин редица прокремълски уеб сайтове разпространиха информацията, че тези тренировки на НАТО в Полша са подготовка за войната на Алианса с Русия. Това е доста известен прийом, прочут ни от години. Тук основните участници са освен НАТО, само че и страните, които желаят да се причислят. В допълнение открихме, че същите уеб сайтове интензивно са разпространявали пропагандни послания, свързани с реализиран геноцид в Донбас от страна на Украйна. При това ни последно проучване обаче беше забавно да проследим техническите параметри на изявленията. Всяка една от тях беше напълно автоматизирана през обособените домейни, което приказва за една добре основана машина. Друго, което забелязахме, е, че изказванията на Путин бяха още веднъж автоматизирано преведени от съветски на други езици, в това число и български, без разбор или коментар “, изясни Сопо Гелава от лабораторията за цифрови следствия DFRLab.

България е измежду седемте страни в тяхното пътешестване

Платформа оказва помощ за това идентично разпространяване, като кани консуматори да основават уебсайт, а той да печели пари при всяко шерване на обява.

Наскоро екипът на DFRLab разпознава мрежа от Facebook групи, които ускоряват видимостта на „ уеб страниците гъби “ в обществената мрежа. Клъстерът съдържа минимум 44 страници, 30 групи и 28 акаунта.

Съществуват ли способи да разпознаем и да се предпазим дейно от този вид подправена информация?

Цялото изявление може да гледате на следващия ден в новата поредност на „ Преди обед “ – „ Граждани на света “

„ За страдание, нямаме начини, които могат да ни покажат бърза отбрана. Всичко, което може да се направи бързо, граничи с цензурата, което би било автогол и би било казуса за самата политика освен в България, само че и в Европейски Съюз “, споделя журналистът Руслан Трад.

„ Един от главните ми препоръки е да се оглеждаме за имената на уеб страниците. Често те издават какъв брой са съществени. Ако разглеждате обичания си състезателен уебсайт и внезапно се появи политическа публикация, би било хубаво да потърсим повече информация до каква степен тя е достоверна. Затова съветът ми е да внимаваме кой и по какъв начин ни поднося общоприетите ни ползи “, поучава Сопо Гелава от DFRLab.

Продължи да четеш