През седмицата Институтът за икономически анализи на БАН представи своя

През седмицата Институтът за стопански разбори на Българска академия на науките показа своя постоянен годишен отчет за положението на българската стопанска система. Един от изводите в отчета е, че икономическият напредък, въпреки добър и резистентен, не е задоволителен България да догони междинните европейски равнища. Според анализите, според от това какъв брой страната ни успее да поддържа този стопански напредък, ще са ни нужни сред 90 и 233 години, с цел да достигнем европейските равнища. Предложена беше оптимизация на фискалната политика.Едно от предложенията беше анулация на плоския налог.„ За 9 години деяние на плоския налог не извърши това, за което се предвиждаше да бъде въведен. Първо, практиката не поддържа хипотезата за положителна връзка на плоския налог с капиталовата интензивност. Брутният вътрешен продукт и потреблението съумяха да възстановят и даже да превишат с повече от една десета предкризисните си нива в действителни измерения от 2008 година, до момента в който вложенията остават стабилно на ниво от към две трети от  последната некризисна година. Това е една трагична констатация, която продължава във времето и не е ясно какъв брой време още ще продължи в една стопанска система, която се нуждае от революционни софтуерни промени. На второ място, упованията за по-високи приходи в консолидирания държавен бюджет и за така наречен осветляване на стопанската система също не се оправдават. Относителните приходи по отношение на Брутният вътрешен продукт, в последната година с неплосък налог, към момента остават непостигнати. На трето място - плоският налог спомага за увеличение на социално-икономическото неравноправие и общественото разслоение в обществото. Социалното разслоение в нашата страна е най-високо от всички останали страни в Европейски Съюз “, изясни в „ Неделя 150 “ проф. Гарабед Минасян - член екипа от Института за стопански разбори на Българска академия на науките.Според отчета на Института за стопански разбори е належащо да се търси изпреварващ стопански растеж, по-осезаем напредък на приходите и благосъстоянието, което да докара до понижаване на общественото напрежение. Критерият, който би трябвало да се следва, е дистанцията, която съществува сред нашето икономическо ниво и средноевропейското икономическо ниво, тъй като страната ни е член на Европейски Съюз и би трябвало да се равнява по Европейски Съюз, сподели проф. Минасян.„ Тук числата са доста трагични. Нашият Брутният вътрешен продукт на човек от популацията за 2017 година се прави оценка на 7 000 евро. Средноевропейското ниво и междинното ниво в еврозоната е някъде към 30 000 евро на човек от популацията. Ако приказваме, че Европа прави 2% растеж, то 2% върху 30 000 - повишение на Брутният вътрешен продукт на човек от популацията, при средноевропейските стандарти, това са към 600 евро. Докато ние, в случай че приказваме за 4 % растеж на нашия Брутният вътрешен продукт, тези 4% растеж вършат някъде покачване с 300 евро - от 7 000 на 7 300 евро. Това значи, че дистанцията сред България и средноевропейското ниво се усилва и ние от ден на ден и повече затъваме в своята беднотия. Числата, които публично дава и макроикономическият хайлайф, и макроикономическото ръководство, те плануват по-нататъшно затъване в тази беднотия “. Бедността на нашата стопанска система произтича от незадоволителния размер и качеството на вложенията, акцентира проф. Минасян. „ Ние имаме приключване на наш, личен, български капитал в чужбина и то в извънредно огромни размери. За 2016 година чистото приключване на български капитал в чужбина прави оценка, в сходство със статистиката на платежния баланс на близо 3 милиарда и 400 млн. евро. През 2017 година - 3 млрд и 100 млн. евро. Това значи, че чистото приключване на български капитал, който е направен у нас, се прави оценка на към една трета от вложенията в страната. “, добави той. В звуковия файл можете да чуете цялото изявление на Диана Янкулова с проф. Гарабед Минасян.