През пролетта на 2019 г. преживях първата си раздяла с

...
През пролетта на 2019 г. преживях първата си раздяла с
Коментари Харесай

Какво да правим, когато едно приятелство приключи

През пролетта на 2019 година претърпях първата си разлъка с приятелите. Тя приключи с горчив спор, сълзи, отчаяние и от този момент не сме си говорили. Дълго време тъгувах за загубата на това другарство, за това, че тя беше в живота ми. Дори в този момент, повече от пет години по-късно, от време на време се случва да я сънувам и постоянно се чудя дали в миналото ще се свържем още веднъж. Въпреки това се помирих и с неяснотата - това беше ужасно другарство за времето, през което продължи.

По стичане на събитията първата ми сантиментална връзка завърши единствено пет месеца по-късно. Беше ми доста по-лесно да приказвам за това - годините на музика, филми и книги за разрушените сърца ме бяха подготвили добре. Оттогава съм открил, че разпадането на едно другарство се разисква по-рядко, в сравнение с краят на една сантиментална връзка.

В предишното другарствата са били обект на по-малко внимание от страна на откривателите спрямо други типове взаимоотношения, макар че се свързват с изгоди за дълготрайното здраве, благоденствие и задоволеност от живота. Грейс Виет, откривател по обществена логика на психиката в Университета на Минесота, учи разпадането на другарството.

„ Мисля, че читателите ще бъдат сюрпризирани, че ние изследователите едва в този момент започваме да преглеждаме по какъв начин другарствата могат да приключат и че това е доста скорошно събитие... работата в действителност едвам в този момент стартира “, споделя тя.

Тъй като за разпадането на другарството нормално се приказва по-малко, хората може да се усещат несигурни по какъв начин да се оправят с него или със мощните страсти, които го съпътстват, допуска Виет.

„ В обществото има доста явен сюжет за това по какъв начин да се разделим с сантиментален сътрудник. Но няма нормативен сюжет за това по какъв начин да се приключи другарство “, споделя тя. 

Приятели вечно?

Като деца главният ни източник на поддръжка идва от родителите ни. Но с напредването на възрастта, изключително с навлизането в юношеството, започваме да прекарваме доста повече време с връстници, като слагаме по-висок приоритет на общественото приемане и обществената позиция, споделя Кейтлин Фланъри, доцент по логика на психиката в Колежа на Щатския университет на Ню Йорк, Кортланд.

„ Има друга връзка, която имаме с приятелите, те ни оказват помощ да оформим идентичността си през целия си живот. Ние използваме приятелите си като самобитно огледало и справочник “ , споделя Фланъри.

Виет показва, че в началните си стадии другарството се гради върху подобие и непосредственост.

„ Ние сме обществени същества. Искаме самопризнание. Искаме удостоверение освен от фамилията си, само че и от връстниците си на същата възраст. И по този начин, точно тук другарствата стартират да се трансформират в съществени източници на обществена поддръжка, само че също по този начин и на развлечение и другарство “, споделя Фланъри. 

Голяма част от проучванията на разпадането на другарството са ориентирани към деца и юноши, във възраст, в която разпадането на другарството е много постоянно срещано събитие. В проучването на Фланъри, обхванало извадка от 354 възпитаници от междинните учебни заведения (обикновено на възраст сред 11 и 14 години), 86 % от тях настояват, че неотдавна са имали прекъснато другарство. Повечето от тях изясняват това с спорове или предадено доверие. Друг планиран фактор е неналичието на поддръжка от страна на приятелите или чувството, че не получават това, от което се нуждаят от приятелите си - да вземем за пример другарство или че към този момент не се забавляват дружно. Съобщава се, че разпадането на другарството е провокирало комплицирани страсти у гимназистите, в това число горест, само че също по този начин и благополучие и облекчение, според от това за какво се е случило разпадането, по какъв начин е завършило и кой е направил „ раздялата “.

В някои случаи другарствата просто се „ намаляват “ от статут на най-хубави другари до „ положителни “ другари. Друго едногодишно изследване на стабилността на другарството при седмокласници демонстрира, че единствено към половината от „ най-хубавите другарства “ остават постоянни през цялата образователна година. Изследването демонстрира, че другарствата на по-възрастните юноши са умерено по-стабилни през образователната година. Както се споделя в една научна публикация, за младежите е доста евентуално есенният най-хубав другар да бъде най-малко непосредствен другар до пролетта.

For I wrote about friendship heartbreak. You can read it here:
Източник: vesti.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР