Подготвяме инспектиране на училищата и детските градини, каквото в България не е имало
През пролетта на 2018 година Министерският съвет одобри разпореждане за основаването на Национален инспекторат по образованието. Какви са функционалностите му и по какъв начин работата му ще повлияе на учебните заведения и детските градини? Разговаряме с шефа на НИО - доктор Анелия Андреева , до неотдавна - шеф на 20 Основно учебно заведение в София, а преди този момент - шеф на Националния институт за образование на шефове.
Защо се основава Национален инспекторат по образованието, г-жо Андреева? Какво ще прави той?
Инспектиране за оценка на качеството на образованието, каквото в България не е съществувало.
Трябва да дадем самостоятелната експертна оценка на положението на просветителната система – на предучилищното и учебното обучение, т.е. на всички детски градини и учебни заведения, включително и частните. Целта на инспектирането ще е да направи обширен и справедлив обзор на какъв стадий и до каква степен качествено се извършва задачата, която страната е сложила на просветителната система.
Отдавна приказваме за качеството на образованието, само че в нашата система няма еднопосочно определение що е качество и това ни основава много усложнения. Ще се опитаме да ги преодолеем, когато изготвим доста ясните критерии, по които ще оценяваме до каква степен и по какъв начин качествено се оправят със задачата си просветителните институции.
Изготвяме ги, като се опираме на това, което ни е споделила нормата, т.е. всички стандарти към закона. Те разказват в най-пълен тип целият учебен развой. Опирайки се на тях, ние можем да извадим критерии, по които да кажем: „ Да, тази активност се реализира качествено “ или „ Има потребност от усъвършенстване “, а може и да се окаже, че не вървим в вярната посока.
Не се ли припокрива ненапълно работата на Инспектората с тази на районните ръководства на образованието?
Задачата на инспектирането на първо място не е надзор. Няма и не трябва да ревизираме по метода, по който е проверявано до момента.
Тук може би има известно комплициране в системата на образованието и в обществото, тъй като районните ръководства на образованието до 2016 година се назоваха инспекторати. Очевидно хората остават със заблуждението, че Националният инспекторат е нещо като шапка на районните ръководства. Не е по този начин – те са част от Министерството на образованието и в случай че приказваме за шапка, тяхната „ шапка “ е министърът. Националният инспекторат по образованието е външна организация, макар че ревизира системата, подчинена на Министерския съвет. Това е направено, с цел да бъде оценката самостоятелна. Ако оценката на качеството на осъществяване е подчинена на министъра на образованието, до известна степен тази самостоятелност и обективност би могла да бъде изгубена.
Какво ще вършиме вие и какво - РУО?
РУО не престават да извършват управническите функционалности по места: работодателска, контролна. Важна е и методическата функционалност за поддръжка. Тук ние виждаме своите допирни точки.
Когато инспектирането влезе в едно учебно заведение и установим, че да вземем за пример в региона учебен развой учебното заведение се оправя отлично, само че в региона ръководство има проблем, ние означаваме казуса и насочваме нашите рекомендации към РУО в съответния район, с цел да окажат те методическата поддръжка, която преценяват за нужна. Правят се проекти за поддръжка и учебното заведение работи в тези проекти.
Надяваме се на първо място да можем да откроим положителните страни и достиженията на учебните заведения и детските градини. Сега системата демонстрира учебните заведения, които се оправят чудесно – знаем кои приготвят нашите олимпийци и лауреатите ни от интернационалните надпревари. Показваме и учебните заведения, които не се оправят изключително добре. Показваме най-хубавите и най-лошите, само че не открояваме огромната междинна част, която е основата, тялото на просветителната система. Нито демонстрираме мощните ѝ страни, нито демонстрираме това, което има потребност от усъвършенстване. Много желая да успеем да покажем по какъв начин едно малко учебно заведение, да вземем за пример в Харманлийско, работи със разбъркан етнически състав – по какъв начин учителите и управлението съумяват да изведат тези деца, половината от които не приказват български, освен до завършването на главно, само че и на приблизително обучение, или най-малко на десети клас. Това не се вижда, а тези хора работят ужасно доста.
Благодарение на предходната ми позиция в настоящия Център за подготовка в Банкя имах опцията да имам цялостен взор върху системата. Срещах се с доста шефове, доста учители, които вършат чудеса по места, само че това не се вижда, тъй като те не могат да извадят на външното оценяване кой знае какви резултати.
Когато си приел деца в първи клас, които не приказват български, и в четвърти клас си изкарал междинна оценка 3.00 на външно оценяване по български, това е голямо достижение, тъй като си ги ограмотил. Първо, стигнали са до четвърти клас, нали? Не са прекъснали, не си седят у дома.
Имам позната учителка от софийско учебно заведение в квартал, където множеството деца са роми. Класът ѝ е съвсем напълно подобен. Миналата година тя имаше 18 деца на държавни зрелостни изпити. Само едно не съумя на първо явяване. Защо не сме я наградили тази жена?
А за какво не сте?
И аз не знам. Знам, че има такива резултати, просто тъй като я познавам. Системата би трябвало да намира тези хора, да ги разпознава, да ги демонстрира. Мисля, че това е нашата роля главно. Това е част от самостоятелната оценка.
Разбира се, самостоятелната оценка не може да бъде единствено позитивна. Ние ще забележим и неща, които не са изключително положителни. Натъкваме се и в този момент на случаи, при които неприятно управление довежда учебното заведение безусловно до закриване и това е проблем на управлението, не различен. Защо при такива случаи да оставяме управлението да продължава по същия метод и напълно да се съсипе учебното заведение? Това не е добре.
Когато инспектирането види подобен проблем, се вършат наложителните наставления, прави се проект за усъвършенстване и инспекцията няма да влезе в идващите 5 години, а в идващите шест месеца, с цел да види по какъв начин се извършва този проект. Не може да се остави развой, който не работи добре да продължава по същия метод доста дълго време. Това в действителност довежда до закриване и съсипване на учебни заведения. Практиката я имаме и в София, освен в страната.
Такъв вид безконтролно управление не идва ли и от неналичието на мандатност на шефовете?
Смятам, че мандатността, в цялостния смисъл на думата, сега за нашата система не е допустима. И по организационни, и по финансови аргументи. Но значително тази роля може да бъде изпълнена от атестирането на шефовете.
Законът вкарва два нови инструмента. Единият е инспектирането, при което всяко учебно заведение и детска градина би трябвало да бъде инспектирано най-малко един път за петгодишен интервал. Другият е атестирането на шефове.
Ако ръководството на образованието удържи на натиска да отпадне атестирането – тъй като има подобен – и атестирането на шефове се организира също на всеки четири или пет години, тогава двата процеса – атестиране и ревизиране, са инструментите, които могат да оказват помощ доста за ръководството на учебното заведение.
Атестацията се прави от работодателя, т.е. от РУО. При неприятен резултат от атестацията на шефа се дава къс интервал, в който да се вземе в ръце, да се направи проект и да стартира да работи. Ако не върви, може да бъде освободен.
Законът дава право при две негативни атестации шефът да бъде освободен. Това е нещо сходно на мандатността. При нея е ясно, че на всяка пета година може да не бъдеш повече шеф, само че това не е обвързано с оценка на твоите резултати. Докато инструментите атестиране и ревизиране дават оценка и в действителност могат да посочат къде тъкмо не се справяш добре.
Кога стартира използването им?
Би трябвало през 2020 година да мине първото атестиране за всички учебни заведения. Що се отнася до инструментариума за инспектирането, работим доста интензивно сега. Трябват ни няколко неща – критериите и знаците, т.е. по какъв метод ще измерим дали този аршин е реализиран, доколко е реализиран, добре ли е, приблизително ли е.
Съзнавайки какъв брой е значим този инструментариум, ние няма просто да го създадем, да го хвърлим и да се учим на терен. Ще го създадем, ще го апробираме, т.е. ще опитаме да влезем във всеки вид учебно заведение и градина, с цел да забележим работят ли всичките ни критерии, по какъв начин са ни знаците, би трябвало ли нещо да се трансформира, да не са доста, да не са малко.
Догодина, живот и здраве, би трябвало да сме подготвени с окончателните си оферти и разбор и през есента на 2019/2020 година да стартираме същинското ревизиране.
Щатът на НИО е 20 индивида. Училищата и детските градини са хиляди. Как ще го организирате?
Инспекторите не сме 20 индивида, а 13, с мен - 14, тъй като имаме и четирима души административна част. Има и основен секретар, който също е педагогичен експерт, тъй че би могъл да се включи в инспектирането.
Слава Богу, законодателят е помислил за това – инспекциите няма да се вършат единствено от нас, а от екипи, в които ще влизат външни инспектори.
Обявили сме покана до всички, които дават отговор на избрани условия и желаят да бъдат външни инспектори, да заявят своето предпочитание. След това ще преминат образование – няма да ги учим на тяхната специалност и компетентност, а по какъв начин да работят с инструментите на инспектирането. Това ще бъдат карти за наблюдаване на урок – ние ще влизаме в учебни заведения и детски градини, не може да вършим ревизия единствено на хартия.
Аз, като настоящ до неотдавна шеф, по никакъв начин не утвърждавам това: „ Дай си документите! “. Да, ето ги документите, те могат да са изрядни и да не се прави никаква работа. А може и противоположното – да не са чак толкоз изрядни, обаче доста да работят учителите и добре да се случват нещата. Затова желаеме да влезем в учебно заведение.
Първоначално имах предложение да обследваме най-малко пет дни, само че при този голям размер от институции – сумарно учебните заведения и детските градини са към 9000 – просто е невероятно. Така че ще са от един до три дни, според от размера на учебното заведение или детската градина. Средно най-вероятно ще бъдем на място два дни и тъкмо в тези инспекции на място ще вземат участие външните инспектори.
В учебно заведение ще имаме както наблюдаване на урок, по този начин и проучване на цялото учебно заведение. Тоест ще се поразходим из учебното заведение да забележим по какъв начин са децата в междучасието, по какъв начин е във физкултурния салон, какво вършат на двора, по какъв начин е столът, в случай че има стол, бутат ли се на лавката, какво има за закуска. Цялото усещане, което учебното заведение основава и което не може да се сътвори, в случай че четеш единствено документите му.
Включително си мисля, че е доста забавно да забележим какво се случва пред учебно заведение. Винаги ми е било неприятно, когато отивам към едно учебно заведение и виждам на парапета седят възпитаници и пушат. Знам, че огромните възпитаници пушат, всички знаят, само че хайде, апелирам ви се, не го правете на тротоара пред учебното заведение. Това също е въпрос на управление на учебното заведение и на взаимоотношенията с децата. Да не приказвам, че и родители седят и пушат там.
Къде може да срещнете компликации?
Отсега ми се коства, че ще ни е мъчно да оценим качеството на възпитателната и социализиращата активност. Качествените знаци мъчно се разказват, мъчно се следят и най-много мъчно се правят оценка. Там евентуално ще бъде със степени на осъществяване – още работим и не мога да кажа тъкмо какво ще бъде, само че при всички положения ще създадем обществени всички знаци и критерии, когато стартираме да ги апробираме, тъй че да получим и противоположната връзка от сътрудниците. Ние и в този момент работим по този метод, само че в работни групи. Ще го създадем, тъй като е доста значимо, първо, да знаем по какъв начин се възприема това, второ, ще има потребни неща, които ще научим от сътрудниците и те могат да ни подсетят за нещо, което сме изпуснали.
Продължава на стр. 2
Страница на публикацията: 010203
Защо се основава Национален инспекторат по образованието, г-жо Андреева? Какво ще прави той?
Инспектиране за оценка на качеството на образованието, каквото в България не е съществувало.
Трябва да дадем самостоятелната експертна оценка на положението на просветителната система – на предучилищното и учебното обучение, т.е. на всички детски градини и учебни заведения, включително и частните. Целта на инспектирането ще е да направи обширен и справедлив обзор на какъв стадий и до каква степен качествено се извършва задачата, която страната е сложила на просветителната система.
Отдавна приказваме за качеството на образованието, само че в нашата система няма еднопосочно определение що е качество и това ни основава много усложнения. Ще се опитаме да ги преодолеем, когато изготвим доста ясните критерии, по които ще оценяваме до каква степен и по какъв начин качествено се оправят със задачата си просветителните институции.
Изготвяме ги, като се опираме на това, което ни е споделила нормата, т.е. всички стандарти към закона. Те разказват в най-пълен тип целият учебен развой. Опирайки се на тях, ние можем да извадим критерии, по които да кажем: „ Да, тази активност се реализира качествено “ или „ Има потребност от усъвършенстване “, а може и да се окаже, че не вървим в вярната посока.
Не се ли припокрива ненапълно работата на Инспектората с тази на районните ръководства на образованието?
Задачата на инспектирането на първо място не е надзор. Няма и не трябва да ревизираме по метода, по който е проверявано до момента.
Тук може би има известно комплициране в системата на образованието и в обществото, тъй като районните ръководства на образованието до 2016 година се назоваха инспекторати. Очевидно хората остават със заблуждението, че Националният инспекторат е нещо като шапка на районните ръководства. Не е по този начин – те са част от Министерството на образованието и в случай че приказваме за шапка, тяхната „ шапка “ е министърът. Националният инспекторат по образованието е външна организация, макар че ревизира системата, подчинена на Министерския съвет. Това е направено, с цел да бъде оценката самостоятелна. Ако оценката на качеството на осъществяване е подчинена на министъра на образованието, до известна степен тази самостоятелност и обективност би могла да бъде изгубена.
Какво ще вършиме вие и какво - РУО?
РУО не престават да извършват управническите функционалности по места: работодателска, контролна. Важна е и методическата функционалност за поддръжка. Тук ние виждаме своите допирни точки.
Когато инспектирането влезе в едно учебно заведение и установим, че да вземем за пример в региона учебен развой учебното заведение се оправя отлично, само че в региона ръководство има проблем, ние означаваме казуса и насочваме нашите рекомендации към РУО в съответния район, с цел да окажат те методическата поддръжка, която преценяват за нужна. Правят се проекти за поддръжка и учебното заведение работи в тези проекти.
Надяваме се на първо място да можем да откроим положителните страни и достиженията на учебните заведения и детските градини. Сега системата демонстрира учебните заведения, които се оправят чудесно – знаем кои приготвят нашите олимпийци и лауреатите ни от интернационалните надпревари. Показваме и учебните заведения, които не се оправят изключително добре. Показваме най-хубавите и най-лошите, само че не открояваме огромната междинна част, която е основата, тялото на просветителната система. Нито демонстрираме мощните ѝ страни, нито демонстрираме това, което има потребност от усъвършенстване. Много желая да успеем да покажем по какъв начин едно малко учебно заведение, да вземем за пример в Харманлийско, работи със разбъркан етнически състав – по какъв начин учителите и управлението съумяват да изведат тези деца, половината от които не приказват български, освен до завършването на главно, само че и на приблизително обучение, или най-малко на десети клас. Това не се вижда, а тези хора работят ужасно доста.
Благодарение на предходната ми позиция в настоящия Център за подготовка в Банкя имах опцията да имам цялостен взор върху системата. Срещах се с доста шефове, доста учители, които вършат чудеса по места, само че това не се вижда, тъй като те не могат да извадят на външното оценяване кой знае какви резултати.
Когато си приел деца в първи клас, които не приказват български, и в четвърти клас си изкарал междинна оценка 3.00 на външно оценяване по български, това е голямо достижение, тъй като си ги ограмотил. Първо, стигнали са до четвърти клас, нали? Не са прекъснали, не си седят у дома.
Имам позната учителка от софийско учебно заведение в квартал, където множеството деца са роми. Класът ѝ е съвсем напълно подобен. Миналата година тя имаше 18 деца на държавни зрелостни изпити. Само едно не съумя на първо явяване. Защо не сме я наградили тази жена?
А за какво не сте?
И аз не знам. Знам, че има такива резултати, просто тъй като я познавам. Системата би трябвало да намира тези хора, да ги разпознава, да ги демонстрира. Мисля, че това е нашата роля главно. Това е част от самостоятелната оценка.
Разбира се, самостоятелната оценка не може да бъде единствено позитивна. Ние ще забележим и неща, които не са изключително положителни. Натъкваме се и в този момент на случаи, при които неприятно управление довежда учебното заведение безусловно до закриване и това е проблем на управлението, не различен. Защо при такива случаи да оставяме управлението да продължава по същия метод и напълно да се съсипе учебното заведение? Това не е добре.
Когато инспектирането види подобен проблем, се вършат наложителните наставления, прави се проект за усъвършенстване и инспекцията няма да влезе в идващите 5 години, а в идващите шест месеца, с цел да види по какъв начин се извършва този проект. Не може да се остави развой, който не работи добре да продължава по същия метод доста дълго време. Това в действителност довежда до закриване и съсипване на учебни заведения. Практиката я имаме и в София, освен в страната.
Такъв вид безконтролно управление не идва ли и от неналичието на мандатност на шефовете?
Смятам, че мандатността, в цялостния смисъл на думата, сега за нашата система не е допустима. И по организационни, и по финансови аргументи. Но значително тази роля може да бъде изпълнена от атестирането на шефовете.
Законът вкарва два нови инструмента. Единият е инспектирането, при което всяко учебно заведение и детска градина би трябвало да бъде инспектирано най-малко един път за петгодишен интервал. Другият е атестирането на шефове.
Ако ръководството на образованието удържи на натиска да отпадне атестирането – тъй като има подобен – и атестирането на шефове се организира също на всеки четири или пет години, тогава двата процеса – атестиране и ревизиране, са инструментите, които могат да оказват помощ доста за ръководството на учебното заведение.
Атестацията се прави от работодателя, т.е. от РУО. При неприятен резултат от атестацията на шефа се дава къс интервал, в който да се вземе в ръце, да се направи проект и да стартира да работи. Ако не върви, може да бъде освободен.
Законът дава право при две негативни атестации шефът да бъде освободен. Това е нещо сходно на мандатността. При нея е ясно, че на всяка пета година може да не бъдеш повече шеф, само че това не е обвързано с оценка на твоите резултати. Докато инструментите атестиране и ревизиране дават оценка и в действителност могат да посочат къде тъкмо не се справяш добре.
Кога стартира използването им?
Би трябвало през 2020 година да мине първото атестиране за всички учебни заведения. Що се отнася до инструментариума за инспектирането, работим доста интензивно сега. Трябват ни няколко неща – критериите и знаците, т.е. по какъв метод ще измерим дали този аршин е реализиран, доколко е реализиран, добре ли е, приблизително ли е.
Съзнавайки какъв брой е значим този инструментариум, ние няма просто да го създадем, да го хвърлим и да се учим на терен. Ще го създадем, ще го апробираме, т.е. ще опитаме да влезем във всеки вид учебно заведение и градина, с цел да забележим работят ли всичките ни критерии, по какъв начин са ни знаците, би трябвало ли нещо да се трансформира, да не са доста, да не са малко.
Догодина, живот и здраве, би трябвало да сме подготвени с окончателните си оферти и разбор и през есента на 2019/2020 година да стартираме същинското ревизиране.
Щатът на НИО е 20 индивида. Училищата и детските градини са хиляди. Как ще го организирате?
Инспекторите не сме 20 индивида, а 13, с мен - 14, тъй като имаме и четирима души административна част. Има и основен секретар, който също е педагогичен експерт, тъй че би могъл да се включи в инспектирането.
Слава Богу, законодателят е помислил за това – инспекциите няма да се вършат единствено от нас, а от екипи, в които ще влизат външни инспектори.
Обявили сме покана до всички, които дават отговор на избрани условия и желаят да бъдат външни инспектори, да заявят своето предпочитание. След това ще преминат образование – няма да ги учим на тяхната специалност и компетентност, а по какъв начин да работят с инструментите на инспектирането. Това ще бъдат карти за наблюдаване на урок – ние ще влизаме в учебни заведения и детски градини, не може да вършим ревизия единствено на хартия.
Аз, като настоящ до неотдавна шеф, по никакъв начин не утвърждавам това: „ Дай си документите! “. Да, ето ги документите, те могат да са изрядни и да не се прави никаква работа. А може и противоположното – да не са чак толкоз изрядни, обаче доста да работят учителите и добре да се случват нещата. Затова желаеме да влезем в учебно заведение.
Първоначално имах предложение да обследваме най-малко пет дни, само че при този голям размер от институции – сумарно учебните заведения и детските градини са към 9000 – просто е невероятно. Така че ще са от един до три дни, според от размера на учебното заведение или детската градина. Средно най-вероятно ще бъдем на място два дни и тъкмо в тези инспекции на място ще вземат участие външните инспектори.
В учебно заведение ще имаме както наблюдаване на урок, по този начин и проучване на цялото учебно заведение. Тоест ще се поразходим из учебното заведение да забележим по какъв начин са децата в междучасието, по какъв начин е във физкултурния салон, какво вършат на двора, по какъв начин е столът, в случай че има стол, бутат ли се на лавката, какво има за закуска. Цялото усещане, което учебното заведение основава и което не може да се сътвори, в случай че четеш единствено документите му.
Включително си мисля, че е доста забавно да забележим какво се случва пред учебно заведение. Винаги ми е било неприятно, когато отивам към едно учебно заведение и виждам на парапета седят възпитаници и пушат. Знам, че огромните възпитаници пушат, всички знаят, само че хайде, апелирам ви се, не го правете на тротоара пред учебното заведение. Това също е въпрос на управление на учебното заведение и на взаимоотношенията с децата. Да не приказвам, че и родители седят и пушат там.
Къде може да срещнете компликации?
Отсега ми се коства, че ще ни е мъчно да оценим качеството на възпитателната и социализиращата активност. Качествените знаци мъчно се разказват, мъчно се следят и най-много мъчно се правят оценка. Там евентуално ще бъде със степени на осъществяване – още работим и не мога да кажа тъкмо какво ще бъде, само че при всички положения ще създадем обществени всички знаци и критерии, когато стартираме да ги апробираме, тъй че да получим и противоположната връзка от сътрудниците. Ние и в този момент работим по този метод, само че в работни групи. Ще го създадем, тъй като е доста значимо, първо, да знаем по какъв начин се възприема това, второ, ще има потребни неща, които ще научим от сътрудниците и те могат да ни подсетят за нещо, което сме изпуснали.
Продължава на стр. 2
Страница на публикацията: 010203
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ