Матилда Булонска: Войнът на Нормандска Англия
През пролетта на 1141 година, до момента в който Англия страда в разгара на яростна революция, кралица Матилда Булонска е в Кент, където оживено събира войска. Шокирана от новината, че брачният партньор й, крал Стивън, е затворен от отмъстителната си съперница и братовчедка императрица Мод (известна също като императрица Матилда), кралицата е изцяло решена да тръгне към Лондон и да подсигурява, че императрицата в никакъв случай повече няма да носи корона, която толкоз грубо желае.
През 12 век рядко се случва жена да носи оръжие. Въпреки че нормандските кралици на Англия имат забележителна власт като акционери в кралското притежание, в този момент тази власт ерозира с помощта на централизацията на държавната администрация в Уестминстър, върху която кралиците постоянно имат по-малко въздействие. Ако не беше войната, Матилда щеше да има напълно друга роля.
Императрица Мод
Императрицата се бие за надзор над Нормандия като трамплин, от който да нахлуе в Англия и да отнеме короната от Стивън. Подкрепа към нея се разшири, когато нейният противозаконен полубрат Робърт, граф на Глостър, поддържа идея й. През 1138 година той изпраща своя васал, Уолчелин Мамино, от другата страна на Нормандия с желание да дойде в Дувър, който той държи.
С всяко доверие в качествата на брачната половинка си, Стивън изпраща Матилда да си върне Дувър. Тя се сблъска с голямо предизвикателство, тъй като замъкът Дувър на солидната си канара, е страхотна цитадела. Но пък тя разполага със обилни запаси. Матилда обсажда крепостта с огромна войска откъм сушата и заповядва на хората си от Булон да я блокират по море. С огромен флот от кораби те затварят тесния проток, с цел да попречат на гарнизона да получава хранителни запаси. Благодарение на тактиката, която Матилда разпростира, в единодушие със своя родственик Фарамус от Булон, Доувър е обграден, а самата Матилда командва хората, които обсаждат замъка. Мамино е заставен да се съобщи.
През 1139 година Мод атакува Англия и избухва революция сред нея и Стивън. Нито един от двамата нямаше превъзхождаща мощ – обстановка, от която доста безскрупулни барони се възползват напълно, отприщвайки интервал на подтисничество и безвластие, който става прочут като Анархията. Англосаксонската хроника записва това като време, през което „ Христос и Неговите светии спяха “.
Кралица Матилда се оказва оспорван съперник на Мод. Тя е толкоз смела и решителна, колкото и нейната съперница, само че в никакъв случай по този начин арогантна или диктаторска, макар че работи дейно като жена пълководец. В резултат на това тя не отчуждава тези, които не утвърждават дамите, които преминават границите, наложени им от обществото, доминирано от мъже.
Криза пристигна през февруари 1141 година, когато Стивън е хванат в Линкълн и затворен във вериги по заповед на Мод. Постигната от херкулесовите старания да го освободи, Матилда се изкачва през Кент, събирайки войски с лоялния си Уилям от Ипър, с цел да се опълчи на императрицата. В отсъствието на краля тя поема върху себе си и кралската власт.
Лондон мощно поддържа Стивън и Матилда работи, с цел да обезпечи лоялността си, обещавайки на своите жители благосъстояние, откакто брачният партньор й е освободен. Мод обаче също би трябвало да завоюва Лондон за своята идея, с цел да може да бъде коронована. Стивън дава на жителите привилегии и свободи и той и Матилда са доста харесвани. Мод не е и нейната надменност и наказателни претенции за пари разгневяват жителите.
Матилда се заема да се възползва от вълненията, като в никакъв случай не разрешава на никой да не помни, че помазаният им крал е във вериги. Тя изпраща представители при императрицата, молейки я да освободи брачна половинка й от неговото мръсно подземие. Предлага се като заложница в подмяна, както и крепости и огромно благосъстояние. Дори дава обещание, че откакто Стивън бъде освободен, ще се погрижи той да се откаже от претенцията си за трона.
Така Матилда взема решение да реализира това, което думите й не съумяват, с оръжие. Тя потегля към Лондон отпред на впечатляваща войска и въпреки да не взе участие в боевете, заповядва на силите си да „ бушуват най-яростно из града с грабежи и палежи, принуждение и меч “, както е разказано в летописи от времето. Лондончани гледат с безпомощен смут по какъв начин опустошените крайни покрайнини горчиво съжаляват, че изоставят великодушния държател за тираничната императрица. Когато войските на Матилда обсаждат Кулата, жителите изпращат пратеници да я усмирят – и по-късно гонят Мод от града.
