Защо Италия остава болният човек на Европа?
През последното десетилетие Италия постоянно е посочена като " болния човек на Европа " - уязвима стопанска система, която носи риск за финансовата непоклатимост на Европейския съюз.
И през днешния ден, след серия от разочароващи данни, анализаторите се тормозят, че тази накърнимост единствено се усилва, написа Deutsche Welle. Правителството неотдавна понижи прогнозата си за растежа през тази година от 1% до 0,2%.
А Евростат неотдавна удостовери, че държавният дълг на Италия обърна наклонността да понижава и е повишен с 1% през 2018 година, достигайки 132,2% от брутния вътрешен артикул. И се чака да пораства и през тази година.
Италия е и единствената европейска страна, която навлезе в криза в края на предходната година - въпреки че през първите три месеца на годината съумя да излезе от нея.
Какво докара Италия дотук?
Според Карло Алберто-Карневале-Мафе, професор в Bocconi University School of Management в Милано, обстановката в страната е даже по-лоша, в сравнение с държавното управление счита. Той и други анализатори чакат нулев, или даже негативен, напредък, защото вътрешното търсене остава ниско, а обществените и частните вложения са намалели.
" Износът е добър, само че е единственият положителен съставен елемент от брутния вътрешен артикул ", съобщи той. " И не е кадърен самичък да носи на гърба си цялата стопанска система ".
Политическа и икономическа система, която е сбъркана от десетилетия
За да открием повода за казуса, би трябвало да се гледаме в историята, счита Андреа Капусела, създател на The Political Economy of Italy`s Decline.
Книгата му наблюдава политическата и икономическа история на страната, наблягайки събитията, които са довели до днешната обстановка. През последните десетилетия един главен проблем на Италия са слабите институции и изключително неналичието на господство на закона и на политическа отговорност.
След Втората международна война икономическото знамение на Италия се базираше на внасяне на индустриална технология от чужбина, главно от Съединени американски щати. Нещата обаче започнаха да се трансформират през 70-те и 80-те години, когато Италия се разви в индустриална стопанска система.
В този миг страната приближи пределните си граници на софтуерни и индустриални нововъведения и се нуждаеше от мощни институции, които да поддържат нововъведенията и да основат конкуренция. " Именно това липсваше на Италия ", споделя Капусела.
Вместо това страната получава експанзива фискална политика, финансирана посредством нови отговорности. Това задържа растежа, само че и в това време просто замете проблемите, вместо да ги реши.
От последната международна рецесия насам нищо в Италия не се е трансформирало - нито при върховенството на закона, нито при политиците, нито при ограниченията за напредък.
В края на предходната година Рим сътвори скандал с Брюксел поради прекомерно високия недостиг, заложен в бюджета за тази година. И Капусела, и Карневале-Мафе считат, че не размерът му е значим, а методът, по който парите се харчат. И двамата са уверени, че държавното управление не харчи вярно.
" Проблемът даже не е, че не са основали повече напредък, а че не са се справили с аргументите за тези проблеми ", споделя Капусела.
Карневале-Мафе показва и различен съответен проблем: решението на държавното управление да се откаже от пенсионната промяна. В последна сметка по тази причина ще бъдат изхарчени десетки милиарди евро, които вместо да поддържат растежа, ще го спрат, както и ще понижат заетостта. /money.bg
И през днешния ден, след серия от разочароващи данни, анализаторите се тормозят, че тази накърнимост единствено се усилва, написа Deutsche Welle. Правителството неотдавна понижи прогнозата си за растежа през тази година от 1% до 0,2%.
А Евростат неотдавна удостовери, че държавният дълг на Италия обърна наклонността да понижава и е повишен с 1% през 2018 година, достигайки 132,2% от брутния вътрешен артикул. И се чака да пораства и през тази година.
Италия е и единствената европейска страна, която навлезе в криза в края на предходната година - въпреки че през първите три месеца на годината съумя да излезе от нея.
Какво докара Италия дотук?
Според Карло Алберто-Карневале-Мафе, професор в Bocconi University School of Management в Милано, обстановката в страната е даже по-лоша, в сравнение с държавното управление счита. Той и други анализатори чакат нулев, или даже негативен, напредък, защото вътрешното търсене остава ниско, а обществените и частните вложения са намалели.
" Износът е добър, само че е единственият положителен съставен елемент от брутния вътрешен артикул ", съобщи той. " И не е кадърен самичък да носи на гърба си цялата стопанска система ".
Политическа и икономическа система, която е сбъркана от десетилетия
За да открием повода за казуса, би трябвало да се гледаме в историята, счита Андреа Капусела, създател на The Political Economy of Italy`s Decline.
Книгата му наблюдава политическата и икономическа история на страната, наблягайки събитията, които са довели до днешната обстановка. През последните десетилетия един главен проблем на Италия са слабите институции и изключително неналичието на господство на закона и на политическа отговорност.
След Втората международна война икономическото знамение на Италия се базираше на внасяне на индустриална технология от чужбина, главно от Съединени американски щати. Нещата обаче започнаха да се трансформират през 70-те и 80-те години, когато Италия се разви в индустриална стопанска система.
В този миг страната приближи пределните си граници на софтуерни и индустриални нововъведения и се нуждаеше от мощни институции, които да поддържат нововъведенията и да основат конкуренция. " Именно това липсваше на Италия ", споделя Капусела.
Вместо това страната получава експанзива фискална политика, финансирана посредством нови отговорности. Това задържа растежа, само че и в това време просто замете проблемите, вместо да ги реши.
От последната международна рецесия насам нищо в Италия не се е трансформирало - нито при върховенството на закона, нито при политиците, нито при ограниченията за напредък.
В края на предходната година Рим сътвори скандал с Брюксел поради прекомерно високия недостиг, заложен в бюджета за тази година. И Капусела, и Карневале-Мафе считат, че не размерът му е значим, а методът, по който парите се харчат. И двамата са уверени, че държавното управление не харчи вярно.
" Проблемът даже не е, че не са основали повече напредък, а че не са се справили с аргументите за тези проблеми ", споделя Капусела.
Карневале-Мафе показва и различен съответен проблем: решението на държавното управление да се откаже от пенсионната промяна. В последна сметка по тази причина ще бъдат изхарчени десетки милиарди евро, които вместо да поддържат растежа, ще го спрат, както и ще понижат заетостта. /money.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ