През последното десетилетие една от големите мантри на маркетинга е,

През последното десетилетие една от огромните мантри на маркетинга е, че технологиите имат силата да усилят персонализацията, като рекламите и известията са съобразени с самостоятелния консуматор. С появяването на изкуствения разсъдък, който в допълнение оказва помощ за основаването на наличие в изумителен мащаб, цената, отдавана на персонализирания маркетинг – желанието за него и напъните, вложени в него – единствено се усили. Но измежду цялото неспокойствие и звук, в последно време се чудя дали сме достигнали точката на пикова персонализация в маркетинга, написа Артур Флайшман в публикация за  Inc. И допустимо ли е да сме на път към релативно по-малко персонализиране или по-малко ефикасна персонализация?

Най-малкото методът, по който се извършва и разисква персонализацията, е узрял за смяна. Това, което маркетолозите считат за възстановяване на съответността на марката им, може да има противоположен резултат. Хипертаргетирането на консуматор не прави марката съответстваща. То просто прави спама по-специфичен. Ако тактиките за успеваемост стават по-малко ефикасни и потребителите са недоволни от наличието, което получават, кой в действителност печели?
Проблемът с персонализацията
Разбира се, марките, които поставят достоверни старания да персонализират своите артикули и потребителско преживяване, с цел да отговорят на потребностите на клиента, печелят нашата безконечна признателност. Uniqlo го получава. Starbucks в Торонто, където Dawn работи през последните 10 години, го получава (високо, екстра горещо, лате с овесено мляко, не прекомерно пенливо). Levi`s го прави от години. За страдание, когато маркетолозите приказват за хиперперсонализация, рядко имат поради това. Показването на реклами за пухени възглавници – към пет минути откакто поръчах пухени възглавници – е това, което минава за персонализация в наши дни, написа създателят на публикацията.