Нова тайна под „Баба Вида“! Разкопки разкриха ранновизантийска крепост от IV-VI век /снимки/
Археологическите изследвания в крепостния трап на „ Баба Вида “, които се правят за втора поредна година, удостоверяват, че разкритото предходната година незнайно до момента фортификационно оборудване е построено след IV век, най-късно през VI век, заяви при представянето на резултатите от тазгодишния археологически сезон ръководителят на разкопките доктор Ваня Ставрева от Регионалния исторически музей във Видин.
Тази година проучваният през 2025 година сондаж е уголемен с още 25 квадратни метра. Разкритият тогава каменен дувар продължава в посока югозапад – североизток, необятен е към 1,8 метра и е с бездънен пиедестал, което демонстрира, че става дума за съществено отбранително оборудване, сподели Ставрева.
По думите ѝ стратиграфските наблюдения дават по-сигурна датировка на градежа. От вътрешната страна на зида е открит слой от IV век, върху който е построено оборудването, а материалите към субструкцията се датират в VI век. Това разрешава археолозите да одобряват, че крепостното оборудване е издигнато сред IV и VI век.
Сред най-значимите открития през сегашния сезон е пожар на място, във евентуално паянтова сграда, датирана по керамичния материал към XIV век. Според Ставрева това е скъпа находка за проучването на средновековния Видин през интервала на Второто българско царство.
Археологът-нумизмат Фионера Филипова заяви, че са открити две монети на Констанций Втори, наследник на Константин Велики. Те датират от IV век и удостоверяват ранната датировка на фортификационното оборудване. Монетите са отсечени в античната монетарница Сисция и принадлежат към излъчванията, популяризирани в Дунавския район след монетната промяна на Константиновите наследници.
Освен тях при разкопките са открити и имитативни монети по пример на византийските императори от династията на Комнините, които следва да бъдат дефинитивно почистени и разпознати. Според Филипова те могат да допринесат за по-точното датиране на средновековните пластове.
Археологът Емил Ванков уточни, че изследванията демонстрират, че през Османския интервал ранновизантийското оборудване към този момент не е изпълнявало отбранителните си функционалности. Извън стената е регистриран мощен османски културен слой.
По думите му разкритата фортификация съставлява нов детайл в историческата топография на Видин. До момента не разполагахме с археологически доказателства за ранновизантийско крепостно оборудване на това място. Ако до момента наричахме Видин град на трите замъци, към този момент можем да приказваме за град на четирите замъци, сподели Ванков.
Ставрева уточни, че макар затрудненото финансиране на археологическите изследвания в страната през тази година, екипът е съумял да завърши разкопките и да удостовери изводите от предходния сезон. При изследванията са открити огромно количество керамика, към 30–40 чугунени гюлета и артефакти от бронз, желязо, кост, олово и стъкло.
По думите на доктор Ставрева, въпреки разкопаната повърхност да е дребна, резултатите са извънредно информативни и обогатяват знанията за интервал от историята на Видин, за който археологическите данни до момента са били нищожни.
Тази година проучваният през 2025 година сондаж е уголемен с още 25 квадратни метра. Разкритият тогава каменен дувар продължава в посока югозапад – североизток, необятен е към 1,8 метра и е с бездънен пиедестал, което демонстрира, че става дума за съществено отбранително оборудване, сподели Ставрева.
По думите ѝ стратиграфските наблюдения дават по-сигурна датировка на градежа. От вътрешната страна на зида е открит слой от IV век, върху който е построено оборудването, а материалите към субструкцията се датират в VI век. Това разрешава археолозите да одобряват, че крепостното оборудване е издигнато сред IV и VI век.
Сред най-значимите открития през сегашния сезон е пожар на място, във евентуално паянтова сграда, датирана по керамичния материал към XIV век. Според Ставрева това е скъпа находка за проучването на средновековния Видин през интервала на Второто българско царство.
Археологът-нумизмат Фионера Филипова заяви, че са открити две монети на Констанций Втори, наследник на Константин Велики. Те датират от IV век и удостоверяват ранната датировка на фортификационното оборудване. Монетите са отсечени в античната монетарница Сисция и принадлежат към излъчванията, популяризирани в Дунавския район след монетната промяна на Константиновите наследници.
Освен тях при разкопките са открити и имитативни монети по пример на византийските императори от династията на Комнините, които следва да бъдат дефинитивно почистени и разпознати. Според Филипова те могат да допринесат за по-точното датиране на средновековните пластове.
Археологът Емил Ванков уточни, че изследванията демонстрират, че през Османския интервал ранновизантийското оборудване към този момент не е изпълнявало отбранителните си функционалности. Извън стената е регистриран мощен османски културен слой.
По думите му разкритата фортификация съставлява нов детайл в историческата топография на Видин. До момента не разполагахме с археологически доказателства за ранновизантийско крепостно оборудване на това място. Ако до момента наричахме Видин град на трите замъци, към този момент можем да приказваме за град на четирите замъци, сподели Ванков.
Ставрева уточни, че макар затрудненото финансиране на археологическите изследвания в страната през тази година, екипът е съумял да завърши разкопките и да удостовери изводите от предходния сезон. При изследванията са открити огромно количество керамика, към 30–40 чугунени гюлета и артефакти от бронз, желязо, кост, олово и стъкло.
По думите на доктор Ставрева, въпреки разкопаната повърхност да е дребна, резултатите са извънредно информативни и обогатяват знанията за интервал от историята на Видин, за който археологическите данни до момента са били нищожни.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ