Как се живее в Ливан, където бомби падат непрекъснато
През последния месец в Ливан са били убити над 1200 души, а над 1,1 млн. са били разселени, измежду които стотици хиляди деца. Фатме и фамилията ѝ също са били принудени да избягат. Как се живее край бомбите в Ливан?
Бившият бизнесцентър „ Азария “ в сърцето на ливанската столица Бейрут се е трансформирал в леговище. В него сега живеят към 250 фамилии, доста от които в палатки. Има вода, обща кухня, филантропични помощи, само че не и задоволително място, успокоение и усамотение.
Сред настанените там е и фамилията на Фатме А. – тя, нейният брачен партньор, 7-годишната им щерка, както и майката на Фатме живеят дружно в лагера. Получили са две палатки, тъй като мъжът на Фатме се е заел да оказва помощ на другите настанени, прави ремонтни действия, провежда хората.
Фатме споделя, че ѝ е неприятно да чака на опашките за тоалетна и баня. Притеснява се от погледите на другите хора. Признава, че изпитва позор в такива обстановки. Затова и избира да си стои в палатката – посред чанти, одеяла и малко други движимости, които са съумели да вземат със себе си при бягството.
През деня се пробват да водят естествен живот. Но вечерите са тежки: „ Експлозиите са доста мощни. Хората се опасяват, доста от тях спят облечени “, споделя Фатме.
Войната от дълго време е достигнала Бейрут. Израел разшири офанзивите си и към този момент бомбардира и региони, които не са замъци на Хизбула, включително и централните квартали.
Хизбула, подкрепяна от Иран, е класифицирана като терористична организация от Съединени американски щати, Германия и редица други страни, включително няколко арабски страни с преобладаващо сунитско население. Европейски Съюз е присъединил въоръженото крило на Хизбула в своя лист с терористичните групи.
Израел окупира ливанска територия в южната част на страната
В края на март израелският министър на защитата Израел Кац разгласи разширение на окупираната територия в Южен Ливан – до река Литани, на към 30 километра от границата. Къщите в граничните села ще бъдат разрушени.
Според ливанския министър на защитата Мишел Менаса това демонстрира „ ясно желание да се наложи нова окупация на ливанска територия “. В взаимна декларация няколко европейски външни министри, в това число и висшият представител на Европейския съюз, се оповестиха за запазването на териториалната целокупност на Ливан.
Но тези предизвестия не успокояват хората, за които към този момент няма надеждно несъмнено място. „ Избягахме, само че знаем, че към този момент на никое място не е безвредно. Повече от това обаче не можем да създадем “, споделя и Фатме.
Животът в южната част на Бейрут
Допреди няколко седмици фамилията ѝ живеело в южната част на Бейрут – в гъсто застроен разбъркан квартал в едно от предградията. През последните десетилетия предградието се разраснало мощно вследствие на миграцията – войните, политическите рецесии и неналичието на всякаква държавна поддръжка принуждавали от ден на ден хора, които не могат да си разрешат да живеят на друго място, да се заселват в покрайнините на Бейрут.
Предградието, в което са живели Фатме и фамилията ѝ, е считано за цитадела на Хизбула. Но за жителите му то е на първо място едно: дом. Също и за Фатме.
„ Водехме естествен фамилен живот – щерка ми ходеше на учебно заведение, брачният партньор ми работеше като дърводелец. Аз се грижех за дома, живеехме добре “, споделя тя пред Дъждовни води. Семейството се чувствало в сигурност.
В началото на март ливанската Хизбула се включи във войната и нападна Израел – откакто Съединени американски щати и Израел нападнаха Иран и убиха духовния водач аятолах Али Хаменей. След това насилието ескалира и в Ливан.
Бягство с кола
През първата нощ на военните конфликти фамилията решило да се укрие в колата. Пренощували в нея. После се върнали в жилището си, където останали две нощи, само че било прекомерно рисково. „ Просто се страхувахме “, споделя Фатме. Най-вече за детето, по тази причина взели решението да се махнат от това място.
Фатме чакала 5 години, с цел да забременее, и в този момент се опасява да не загуби щерка си. „ Тя и до през днешния ден страда от последствията на войната от 2024 година. Измъчват я страхове, не смее да върви на никое място сама, при всеки звук си запушва ушите “, споделя майката на 7-годишното дете.
Според миротворческите сили на Организация на обединените нации в Ливан (UNIFIL) и ливанското държавно управление, от подписването на формалното помирение сред Израел и Хизбула през ноември 2024 до през днешния ден са регистрирани над 15 400 негови нарушавания и са починали повече от 370 души. Инфраструктурата е разрушена и за доста хора завръщането е невероятно.
Страх от бомбите и дроновете
„ Липсва ми домът ни “, споделя Фатме. „ Животът ми, движимостите ми, навиците ми: преди месец всичко изглеждаше по различен метод. Сега животът ни е извърнат с главата надолу. “
Дъщеря ѝ постоянно плаче и продължава да се стряска при всеки звук. „ Тогава не помня какъв брой доста се опасявам и аз самата и укротявам детето “, споделя Фатме.
Междувременно обстановката в Ливан продължава да се утежнява. Том Флетчър, координатор по незабавната помощ на Организация на обединените нации, предизвести, че ситуацията в Ливан се е влошило фрапантно: през последните четири седмици са били убити повече от 1240 души, а други 3500 са били ранени, измежду които дами, деца и спасители.
В същото време над 1,1 милиона души са били разселени, измежду които стотици хиляди деца. „ В ход е цикъл на наложително разселване “, сподели Флетчър. Семействата биват принуждавани още веднъж и още веднъж да бягат. „ Разселването не е решение, а мъчителна последна мярка, краткотрайна опция да се резервира достолепието. “
Има моменти, които дават вяра на Фатме. „ Когато виждам щерка си да играе, си мисля, че всичко ще се оправи “, споделя тя за Дъждовни води.
Израелските дронове над Бейрут, детонациите, отекващи наоколо и далеко обаче, бързо връщат Фатме към действителността. А сега това значи: две палатки и един нерешителен живот.
„ Ние не сме първото и няма да сме последното семейство, което е трябвало да бяга. Трябва да издържим. “ Фатме държи безусловно това нейно обръщение да стигне до хората. „ Искам всички там на открито да знаят, че преди сме били добре. Че сме имали заслужен живот. “
Източник: „ Дойче Веле “




