Археолози откриха останки от потънал кораб и тайнствен остров при устието на Камчия
През последния археологически сезон водолазен екип, управителен от зам.-директора на Националния исторически музей (НИМ) Христов, са извършени подводни проучвания северно от устието на река Камчия. Те са осъществени на два стадия, през месеците септември и ноември 2023 година, оповестиха от НИМ.
Проучванията са част от плана " Подводни археологически изследвания в акваторията на антична крайпътна станция Еrite при устието на р. Panysos (Камчия) " с финансовата поддръжка на Министерство на културата и на музея.
Открит е слитък от 2-4 век, който съгласно ръководителя на изследванията е достигнал водите на Черно море от римските мини в региона на Корнуол. Корнуол и Девън преобладават на европейския пазар за калай от късните римски времена, от към 3-ти век сл. н. е., когато доста испански калаени мини са изчерпани. Корнуол резервира смисъла си като източник на калай през средновековието и през актуалния интервал. Това е първата сходна находка в български териториални води с такава датировка. Слитъкът тежи 5,35 кг съдържа 98% чист калай. От НИМ допълват, че слитък от Черно море е бил квалифициран за доставка за някоя работилница на сушата за направа на бронзови предмети или монети.
Открит е и различен извънредно необичаен предмет - обреден съд, изработн от камък , наименуван от античните гърци перирантерий (περιρραντήριον). Той е бил употребен в езическите култове като контейнер за светена вода. Този тип съдове са изработвани от дялан камък, мрамор и по-рядко - от печена глина. Откривани са в разнообразни светилища. Предметът е първия сходен, открит под вода по нашето Черноморие. Изключително необичаен е и на сушата. Остава мистерия дали каменният предмет е попаднал наоколо до устието на Камчия от потопен транспортен съд, или е бил в крайморско светилище в региона. " Но не е инцидентно, че водолазите откриват половинка каменен щок умишлено засечен като подарък за светилище от пътуващи моряци ", изясняват от музея.
Подводна експедиция извади скъпи находки от потопен транспортен съд край нос Калиакра
Оръдия и амуниции на над 200 години към този момент са в Националния исторически музей
При подводните изследвания са открити също амфори и фрагменти от такива, както и стоманени котви от разнообразни исторически интервали. Като значима находка се дефинира локализирането на останките на потопен транспортен съд от Османския интервал . Отлично е непокътнат дървеният му кил. Водолазите изваждат от морското дъно и две оръдия и фрагменти от керамични съдове. Според историците корабът е потопен евентуално при неприятно време, търсейки отбрана в дребния залив на нос Иланджик. Предполага се, че се е разрушил върху мъчно забележими при стихия леко показващи се морски рифове.
Проектът е включва и осъществяване нагеофизични проучвания сред устието на р. Камчия и нос Палеца, водени Кирил Велковски, помощник на Центъра за подводна археология в Созопол (ЦПА). С помощта на странично сканиращ сонар и многолъчев ехолот са локализирани границите на видимо липсващ тайнтствен остров наоколо до самото устие на Камчия. От получените данни може да се заключи, че е допустимо в предишното рифа да е поддържал остров, който най-вероятно е абразирал. Такъв остров е маркиран върху голям брой западноевропейски карти в интервала 1452 година - 1750 година В огромна част от картите в този интервал вършат усещане изображения на острови, които през днешния ден не съществуват или са с по-малки площи от картографираните тогава. От Института по океанология във Варна онформират, че през Средновековието е следено намаляване на морското ниво. Корсунската регресия носи името на средновековния град Корсун (ант. Херсонес, сегашен Севастопол в Украйна). През интервала бреговата линия явно е била друга от актуалната и е изцяло предстоящо да е имало по-малки или по-големи острови, които са били от голяма важност за средновековните навигатори като места за укриване при мощни ветрове, рифови рискове и други Вероятно подобен е казусът с острова пред устието на Камчия, именуван от локалните риболовци " Камчийския камък ". Към момента той съставлява риф с леко издължена форма в посока север-юг, с широчина почти 520 м и дължина 870 метра.
Специалистите от Националният исторически музей означават, че акваторията сред Черни нос и нос Галата при Варна е измежду най-слабо изследваните под вода зони на северното българско Черноморие. По предложение на шефа на ЦПА Найден Прахов стартират целенасочени изследвания и на този регион.
Проучванията са част от плана " Подводни археологически изследвания в акваторията на антична крайпътна станция Еrite при устието на р. Panysos (Камчия) " с финансовата поддръжка на Министерство на културата и на музея.
Открит е слитък от 2-4 век, който съгласно ръководителя на изследванията е достигнал водите на Черно море от римските мини в региона на Корнуол. Корнуол и Девън преобладават на европейския пазар за калай от късните римски времена, от към 3-ти век сл. н. е., когато доста испански калаени мини са изчерпани. Корнуол резервира смисъла си като източник на калай през средновековието и през актуалния интервал. Това е първата сходна находка в български териториални води с такава датировка. Слитъкът тежи 5,35 кг съдържа 98% чист калай. От НИМ допълват, че слитък от Черно море е бил квалифициран за доставка за някоя работилница на сушата за направа на бронзови предмети или монети.
Открит е и различен извънредно необичаен предмет - обреден съд, изработн от камък , наименуван от античните гърци перирантерий (περιρραντήριον). Той е бил употребен в езическите култове като контейнер за светена вода. Този тип съдове са изработвани от дялан камък, мрамор и по-рядко - от печена глина. Откривани са в разнообразни светилища. Предметът е първия сходен, открит под вода по нашето Черноморие. Изключително необичаен е и на сушата. Остава мистерия дали каменният предмет е попаднал наоколо до устието на Камчия от потопен транспортен съд, или е бил в крайморско светилище в региона. " Но не е инцидентно, че водолазите откриват половинка каменен щок умишлено засечен като подарък за светилище от пътуващи моряци ", изясняват от музея.
Подводна експедиция извади скъпи находки от потопен транспортен съд край нос Калиакра
Оръдия и амуниции на над 200 години към този момент са в Националния исторически музей
При подводните изследвания са открити също амфори и фрагменти от такива, както и стоманени котви от разнообразни исторически интервали. Като значима находка се дефинира локализирането на останките на потопен транспортен съд от Османския интервал . Отлично е непокътнат дървеният му кил. Водолазите изваждат от морското дъно и две оръдия и фрагменти от керамични съдове. Според историците корабът е потопен евентуално при неприятно време, търсейки отбрана в дребния залив на нос Иланджик. Предполага се, че се е разрушил върху мъчно забележими при стихия леко показващи се морски рифове.
Проектът е включва и осъществяване нагеофизични проучвания сред устието на р. Камчия и нос Палеца, водени Кирил Велковски, помощник на Центъра за подводна археология в Созопол (ЦПА). С помощта на странично сканиращ сонар и многолъчев ехолот са локализирани границите на видимо липсващ тайнтствен остров наоколо до самото устие на Камчия. От получените данни може да се заключи, че е допустимо в предишното рифа да е поддържал остров, който най-вероятно е абразирал. Такъв остров е маркиран върху голям брой западноевропейски карти в интервала 1452 година - 1750 година В огромна част от картите в този интервал вършат усещане изображения на острови, които през днешния ден не съществуват или са с по-малки площи от картографираните тогава. От Института по океанология във Варна онформират, че през Средновековието е следено намаляване на морското ниво. Корсунската регресия носи името на средновековния град Корсун (ант. Херсонес, сегашен Севастопол в Украйна). През интервала бреговата линия явно е била друга от актуалната и е изцяло предстоящо да е имало по-малки или по-големи острови, които са били от голяма важност за средновековните навигатори като места за укриване при мощни ветрове, рифови рискове и други Вероятно подобен е казусът с острова пред устието на Камчия, именуван от локалните риболовци " Камчийския камък ". Към момента той съставлява риф с леко издължена форма в посока север-юг, с широчина почти 520 м и дължина 870 метра.
Специалистите от Националният исторически музей означават, че акваторията сред Черни нос и нос Галата при Варна е измежду най-слабо изследваните под вода зони на северното българско Черноморие. По предложение на шефа на ЦПА Найден Прахов стартират целенасочени изследвания и на този регион.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ