Русия конфискува активи за 50 млрд. долара за три години
През последните три години съветските управляващи са конфискували активи на стойност към 50 милиарда $, разкрива изследване, представено от Ройтерс, предава News.bg.
Данните акцентират сериозната промяна на съветската стопанска система към модел, прочут като „ Крепост Русия “, в подтекста на продължаващата война в Украйна.
След началото на спора хиляди западни компании напуснаха съветския пазар, като някои продадоха активите си, други ги предадоха на локални мениджъри, а част от тях просто ги изоставиха. В доста случаи съветската страна експроприира собствеността или я трансферира на нови, постоянно държавно следени, субекти.
Президентът Владимир Путин подписа няколко указа, които разрешават изземване на активи, притежавани от западни компании, в отговор на „ противозаконни дейности “ от страна на Запада. Сред засегнатите са колоси като немската Uniper и датската пивоварна Carlsberg.
Освен задгранични активи, огромни съветски компании също смениха собствеността си посредством разнообразни правни механизми, в това число причини за потребности от стратегически запаси, битка с корупцията, подозрения по отношение на процесите на приватизация или неприятно ръководство.
Според данни на московската адвокатска адвокатска фирма NSP („ Некторов, Савелиев и сътрудници “), цената на тази вълна от „ национализация “ възлиза на 3,9 трилиона рубли за интервала 2021-2024 година Анализът е оповестен за пръв път от съветския вестник Комерсант, който го дефинира като илюстрация на стопански модел вид „ цитадела “.
След разпадането на Съветския съюз през 1991 година мнозина имаха вяра, че Русия ще се интегрира в световната пазарна стопанска система. Но през 90-те години тази вяра бе подкопана от огромна корупция, стопански земетресения и растяща проведена престъпност.
В първите си години на власт Владимир Путин насърчаваше икономическата либерализация и способства за растежа на Брутният вътрешен продукт от 200 милиарда $ през 1999 година до 1,8 трилиона $ през 2008 година Въпреки това, сред 2008 и 2022 година, въпреки стопанската система да набъбна до 2,3 трилиона $, западните наказания оказаха съществено въздействие, изключително след анексията на Крим.
Към 2024 година, съгласно Международния валутен фонд, номиналният размер на съветската стопанска система възлиза на 2,2 трилиона $, доста по-малко от този на Китай, Европейски Съюз и Съединени американски щати.
Руските управляващи оправдават дейностите си с нуждата от изключителни ограничения за отбрана на стопанската система от „ опитите на Запада да я смаже “. Путин твърди, че напускането на западни компании е дало опция на локалните производители да заемат тяхното място и че глобите са подтикнали развиването на вътрешния бизнес.
Въпреки това, стопанската система във военно време, съсредоточена върху производството на оръжия и поддръжка на дълготраен спор, ускори въздействието на страната и на държавните кръгове за сметка на частния бизнес.
Наскоро съветските прокурори желаеха конфискацията на мажоритарния дял на милиардера Константин Струков в златодобивната компания „ Ужуралзолото “. Това е единствено един от многото случаи, в които частни активи минават под държавен надзор.
Над 1000 интернационалните компании, измежду тях McDonald’s, Mercedes-Benz и други, напуснаха Русия от началото на войната през февруари 2022 година, оставяйки след себе си активи за десетки милиарди долари.
