Дали ще ги догоним? Българите достигат едва 60% от доходите и стандарта на живот на европейците
През последните три години данните демонстрират, че страната ни съумява да догони европейските икономики с 2% на година, макар всички рецесии.
Според Петър Ганев, старши анализатор в Института по пазарна стопанска система, достигането на границата от 60% е разследване от две следващи десетилетия на резистентен растеж на родната стопанска система.
Първият растеж е през интервала 2000 и 2009 година. Тогава покупателната дарба на българския жител нараства с 16% (от 29 на 45%). Второто е до 2020 година, когато има нарастване от още 15%.
Петър Ганев заключва, че растежът се дължи не на съответно държавно управление или ръководство, а на трансформацията и конкурентоспособността на стопанската система на страната ни през последните 20 години.
Част от разбора:
По първични данни за 2022 година брутният вътрешен артикул на човек от популацията по паритет на покупателна дарба в България доближава 59% от междинните равнища за Европейския съюз. Това е сравнението, което най-точно разказва процеса на догонване на средноевропейските приходи и стандарт на живот, защото регистрира и разликите в цените сред обособените страни.
През последните три години, макар връхлитащите рецесии от друг темперамент и продължителната политическата неустойчивост, догонваме с по 2 прочие пункта на година. Когато публично се отчетат и данните от преброяването на популацията – надлежно се ревизира популацията в страната надолу, индикаторът ще прескочи границата от 60%. Тази граница, при всички условности на данните в дълъг интервал, най-вероятно е и историческият най-много за страната.
Достигането на границата от 60% е разследване от две следващи десетилетия на резистентен растеж на родната стопанска система. Първото е от 2000 до 2010 година, когато Брутният вътрешен продукт на човек по паритет на покупателна дарба нараства от 29% до 45% по отношение на междинното за Европейски Съюз.
Второто е до 2020 година, когато прибавяме нови 10 прочие пункта и доближаваме 55%. Това е интервал от 20 години, в който съвсем непроменяемо догонваме европейските стопански системи. Интересно е, че въпреки третото десетилетия да стартира с поредност от рецесии, както и продължителна политическа неустойчивост, стопанската система ни продължава да дърпа напред.
Тук политиците ще се изкушат да датират растежа по отношение на едно или друго ръководство, само че истината е, че конкурентоспособността и трансформацията на родната стопанска система в тези две десетилетия държат юздите и съумяват да прегазят политическите бъркотии.
Според Петър Ганев, старши анализатор в Института по пазарна стопанска система, достигането на границата от 60% е разследване от две следващи десетилетия на резистентен растеж на родната стопанска система.
Първият растеж е през интервала 2000 и 2009 година. Тогава покупателната дарба на българския жител нараства с 16% (от 29 на 45%). Второто е до 2020 година, когато има нарастване от още 15%.
Петър Ганев заключва, че растежът се дължи не на съответно държавно управление или ръководство, а на трансформацията и конкурентоспособността на стопанската система на страната ни през последните 20 години.
Част от разбора:
По първични данни за 2022 година брутният вътрешен артикул на човек от популацията по паритет на покупателна дарба в България доближава 59% от междинните равнища за Европейския съюз. Това е сравнението, което най-точно разказва процеса на догонване на средноевропейските приходи и стандарт на живот, защото регистрира и разликите в цените сред обособените страни.
През последните три години, макар връхлитащите рецесии от друг темперамент и продължителната политическата неустойчивост, догонваме с по 2 прочие пункта на година. Когато публично се отчетат и данните от преброяването на популацията – надлежно се ревизира популацията в страната надолу, индикаторът ще прескочи границата от 60%. Тази граница, при всички условности на данните в дълъг интервал, най-вероятно е и историческият най-много за страната.
Достигането на границата от 60% е разследване от две следващи десетилетия на резистентен растеж на родната стопанска система. Първото е от 2000 до 2010 година, когато Брутният вътрешен продукт на човек по паритет на покупателна дарба нараства от 29% до 45% по отношение на междинното за Европейски Съюз.
Второто е до 2020 година, когато прибавяме нови 10 прочие пункта и доближаваме 55%. Това е интервал от 20 години, в който съвсем непроменяемо догонваме европейските стопански системи. Интересно е, че въпреки третото десетилетия да стартира с поредност от рецесии, както и продължителна политическа неустойчивост, стопанската система ни продължава да дърпа напред.
Тук политиците ще се изкушат да датират растежа по отношение на едно или друго ръководство, само че истината е, че конкурентоспособността и трансформацията на родната стопанска система в тези две десетилетия държат юздите и съумяват да прегазят политическите бъркотии.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ