8-годишната ни дъщеря стана агресивна, обижда брат си
„ През последните шест месеца връзките с 8-годишната ни щерка станаха сложни. Имаме по-малко дете - момче на 2 години. Дъщеря ни е много упорита и своенравна и двамата не се схващат. И нас не ни слуша, даже когато й предложим избор. Тя може да изтича на улицата без шал, тъй като не желае да го постави. Не желае да почиства стаята си, колкото и да повтяряме - на практика не слуша. Може да свива юмруци, да тропа с крайници. Опитвам се да отделя допустимо най-вече време: игри, пътувания дружно, четене преди лягане. Когато никой не я гледа, тя може да удари по-малкия си брат, само че няма да признае, че го е блъснала. Тя почти в никакъв случай не му дава играчките си и нападателно ги сграбчва от него. Кажете ми какво да върша, по какъв начин да й оказа помощ. Когато е в положително въодушевление, е блага – споделя играчки, прегръща го, само че постоянно има и експлоадирания “, написа разтревожена майка.
Ето насоките, които дава семейният психолог Дария Григориева.
Погледнете по-дълбоко
Има два казуса, които се демонстрират на равнище държание: протестни реакции към вашите претенции и експанзия към брат й.
Всяко нежелано държание, е признак. И като начало бих ви предложил да проучите по-задълбочено какво стои зад това.
Да стартираме с " ината ".
Защо връзките с детето ви са станали по-трудни през последните шест месеца? Какво е било преди? По-лесна ли беше връзката ви? Дъщеря ви постъпваше ли друго? Какво се промени в живота й? Тя с всички ли се държи по този начин или единствено с вас?
Отговорите на тези въпроси ще оказват помощ да разберете какво е предизвикало държанието и тези реакции. Те могат да бъдат доста разнообразни.
Три вероятни аргументи за детския дебелоглав:
1. Ако в живота на детето са настъпили съществени промени - ново учебно заведение (първи клас, пренасяне в ново жилише, в нов град и т.н.), тогава има огромна възможност да минава през спешен интервал.
2. Трудности при учене или другарство със съученици или учители. Тя може да потисне и натрупа някои прекарвания, свързани с учебното заведение и да ги „ излее “ вкъщи в безвредна среда.
3. Поведението й може да се дължи и на липса на граници и правила в фамилията. Може би тя към момента не е формирала ясни хрумвания за това какво може и какво не.
Наблюдавайте до какво най-често водят тези прояви. Ако щерка ви има някакво искане и искания, тогава евентуално става дума за липса на строго избрани граници.
Каквато и да е повода за протестното държание на детето, значимо е да я откриете е да я преодолеете. Ако не можете да се справите сами, потърсете фамилен психолог.
Гневът е териториална страст
Що се отнася до експанзията към братчето, тук също би трябвало да разберете първопричините. Гневът е териториална страст, която постоянно се демонстрира в отговор на нарушение на нашите граници.
Важно е да не карате щерка си да споделя играчките си.
Използвайте друга формула. Опитайте с молба. Например: „ Скъпа, мога ли да оставя брат ти да си играе с твоята играчка? Явно се интересува от нея, виж как й се радва. Той ще играе малко (по-добре е да посочите съответно време), след което ще я взема и ще ти я върна. „
Но бъдете подготвени да чуете и приемете отвод. Отнесете се с схващане и към това решение на щерка си.
За да предотвратите спорове, свързани с играчките, пробвайте се да ги разделите. Да има такива, които принадлежат единствено на щерка ви. Други, които са на момченцето и трети – които са общи.
Говорете за това авансово. Разкажете какво и за какво го вършиме.
Продължава на страницата на Новите родители
