23-годишна жена от Иран с разказ за детството си: Казваха ни, че ще ни обесят за косата, ако я покажем на мъж
През последните седмици светът гледа към Иран с терзание, само че и с вяра. От една страна, многохилядни антиправителствени митинги, а от друга - брутални репресии от властта.
Прочетете още
23-годишна жена, която е от Иран, живее и учи в Европа, само че сърцето ѝ е с родината. Това е роман за детство, белязано от забрани и боязън.
Родена е в северната част на Иран и е израснала там. От съвсем пет години живее в Европа, където учи. Но детството ѝ остава белязано от правила, наложени още от започването на учебно заведение.
„ Откакто навърших шест години и трябваше да отивам на учебно заведение, те ни принуждаваха да носим хиджаб, принуждаваха ни да носим униформа и ни принуждаваха да не носим лак за нокти. Ако имахме малко коса отвън шалчето или не носехме униформа, те ни наказваха, а също така, в случай че не носехме хиджаб в учебно заведение, това беше голямо закононарушение и ни караха да запомняме и четем религиозни учения, религиозни неща, които сигурно не ни интересуваха на шестгодишна възраст “, споделя момичето.
На шест години - религиозни текстове. На девет - възприятие за боязън и виновност за личното тяло.
„ Казваха ни, че ще отидем в пъкъла или че ще ни обесят за косата, в случай че я покажем на мъж. Представете си да кажете такова нещо, да, представете си да кажете такова нещо на деветгодишно дете. Те ни учеха, че в случай че имаме менструация, би трябвало да я крием, тъй като е нещо срещу религията, което е същинско малтретиране за деветгодишно дете. Те злоупотребяваха с религията, с цел да ни управляват “, споделя още тя за БТВ.
Според младата жена иранският народ е бил измамен. Обещания за независимост. Обещания за тъждество. И действителност - без ток, без вода и без глас.
„ Той сподели, че водата ще бъде безвъзмездна. Сега в Иран нямаме вода. Каза, че електричеството ще бъде гратис. Сега в Иран нямаме електричество. Майка ми живее в Иран, татко ми живее в Иран. Те нямат електричество. Той сподели, че ще бъде място за всички религии. Нищо от това не се случи “, споделя момичето.
Докато тя живее в Австрия, животът на околните ѝ в Иран е спрял. Интернетът е пресечен, телефоните са без сигнал. Не е чувала фамилията си от дни.
„ От дни нямам връзка с моето семейство. В Иран има спиране на интернет връзката. Те прекъснаха всичко, всякаква връзка със света, с цел да скрият своите закононарушения против човечеството. За мен това е малко прочувствено и внимателно. Няма електричество. Няма интернет. Няма даже телефонна връзка. Например, майка ми не може да се обади на различен човек от различен град. Те не могат да си изпращат известия “, споделя още момичето.
Тя не знае дали родителите ѝ са в сигурност, не знае дали приятелите ѝ са живи. Знае единствено това, което доближава до нея през осведомителните организации.
„ 12 000 души са убити от Ислямската република през последната седмица. Сред тези 12 000 души не знаем дали нашите близки са измежду тях, а всички иранци са ни близки. Всички мои сънародници са ми близки. Притесняваме се за другите хора. В Иран се случи геноцид през последната седмица. Смятаме, че са умъртвили повече от 12 000 души. Става дума за деца, младо потомство, възрастни, всички. Тези 12 000 включват всички иранци в Иран “, споделя 23-годишното момиче.
Чува и истории от хора, съумели да избягат. Истории, които няма да не помни.
„ Говорих с една от приятелките ми. Един от нейните другари се върна през вчерашния ден от Иран. Каза, че е отишъл в полицейското ръководство на улицата си, в региона си, и сподели, че в двора на полицейското ръководство имало трупове, насъбрани един върху различен. Моята другарка ми препрати гласовото известие и аз го изслушах. Той беше в действителност ужасяващ и има цялостното право да бъде ужасяващ. Аз съм ужасена “, споделя момичето.
Сред хората, за които тя мисли всеки ден, са и приятелите ѝ. Млади хора, които излизат да стачкуват макар риска.
Всеки ден тя написа, разгласява, споделя, тъй като знае, че гласът ѝ е едно от дребното неща, които в този момент не могат да бъдат заглушени или изключени.
И до момента в който това се случва в Иран, животът в Европа е друг - за нея наподобява като друга действителност. Хората не се опасяват да носят това, което желаят и да приказват това, което мислят.
Тя мечтае за Иран, в който децата не се опасяват от учебното заведение. В който девойките не се санкционират поради телата си. В който религията не е оръжие. И в който хората не изчезват, тъй като желаят по-добър живот.
А на околните си продължава да написа всеки ден, да се моли те да са добре и да се надява да получи отговор от фамилията си.
На въпроса „ Как наподобява Иран в фантазиите ти? “ - тя отговори с една дума: „ Свобода “.
И до момента в който това за нея е единствено фантазия, тя ще продължава да приказва - за фамилията си, за приятелите си. И за всички тези, които през днешния ден нямат връзка със света, само че не стопират да се борят за правата си.
Прочетете още
23-годишна жена, която е от Иран, живее и учи в Европа, само че сърцето ѝ е с родината. Това е роман за детство, белязано от забрани и боязън.
Родена е в северната част на Иран и е израснала там. От съвсем пет години живее в Европа, където учи. Но детството ѝ остава белязано от правила, наложени още от започването на учебно заведение.
„ Откакто навърших шест години и трябваше да отивам на учебно заведение, те ни принуждаваха да носим хиджаб, принуждаваха ни да носим униформа и ни принуждаваха да не носим лак за нокти. Ако имахме малко коса отвън шалчето или не носехме униформа, те ни наказваха, а също така, в случай че не носехме хиджаб в учебно заведение, това беше голямо закононарушение и ни караха да запомняме и четем религиозни учения, религиозни неща, които сигурно не ни интересуваха на шестгодишна възраст “, споделя момичето.
На шест години - религиозни текстове. На девет - възприятие за боязън и виновност за личното тяло.
„ Казваха ни, че ще отидем в пъкъла или че ще ни обесят за косата, в случай че я покажем на мъж. Представете си да кажете такова нещо, да, представете си да кажете такова нещо на деветгодишно дете. Те ни учеха, че в случай че имаме менструация, би трябвало да я крием, тъй като е нещо срещу религията, което е същинско малтретиране за деветгодишно дете. Те злоупотребяваха с религията, с цел да ни управляват “, споделя още тя за БТВ.
Според младата жена иранският народ е бил измамен. Обещания за независимост. Обещания за тъждество. И действителност - без ток, без вода и без глас.
„ Той сподели, че водата ще бъде безвъзмездна. Сега в Иран нямаме вода. Каза, че електричеството ще бъде гратис. Сега в Иран нямаме електричество. Майка ми живее в Иран, татко ми живее в Иран. Те нямат електричество. Той сподели, че ще бъде място за всички религии. Нищо от това не се случи “, споделя момичето.
Докато тя живее в Австрия, животът на околните ѝ в Иран е спрял. Интернетът е пресечен, телефоните са без сигнал. Не е чувала фамилията си от дни.
„ От дни нямам връзка с моето семейство. В Иран има спиране на интернет връзката. Те прекъснаха всичко, всякаква връзка със света, с цел да скрият своите закононарушения против човечеството. За мен това е малко прочувствено и внимателно. Няма електричество. Няма интернет. Няма даже телефонна връзка. Например, майка ми не може да се обади на различен човек от различен град. Те не могат да си изпращат известия “, споделя още момичето.
Тя не знае дали родителите ѝ са в сигурност, не знае дали приятелите ѝ са живи. Знае единствено това, което доближава до нея през осведомителните организации.
„ 12 000 души са убити от Ислямската република през последната седмица. Сред тези 12 000 души не знаем дали нашите близки са измежду тях, а всички иранци са ни близки. Всички мои сънародници са ми близки. Притесняваме се за другите хора. В Иран се случи геноцид през последната седмица. Смятаме, че са умъртвили повече от 12 000 души. Става дума за деца, младо потомство, възрастни, всички. Тези 12 000 включват всички иранци в Иран “, споделя 23-годишното момиче.
Чува и истории от хора, съумели да избягат. Истории, които няма да не помни.
„ Говорих с една от приятелките ми. Един от нейните другари се върна през вчерашния ден от Иран. Каза, че е отишъл в полицейското ръководство на улицата си, в региона си, и сподели, че в двора на полицейското ръководство имало трупове, насъбрани един върху различен. Моята другарка ми препрати гласовото известие и аз го изслушах. Той беше в действителност ужасяващ и има цялостното право да бъде ужасяващ. Аз съм ужасена “, споделя момичето.
Сред хората, за които тя мисли всеки ден, са и приятелите ѝ. Млади хора, които излизат да стачкуват макар риска.
Всеки ден тя написа, разгласява, споделя, тъй като знае, че гласът ѝ е едно от дребното неща, които в този момент не могат да бъдат заглушени или изключени.
И до момента в който това се случва в Иран, животът в Европа е друг - за нея наподобява като друга действителност. Хората не се опасяват да носят това, което желаят и да приказват това, което мислят.
Тя мечтае за Иран, в който децата не се опасяват от учебното заведение. В който девойките не се санкционират поради телата си. В който религията не е оръжие. И в който хората не изчезват, тъй като желаят по-добър живот.
А на околните си продължава да написа всеки ден, да се моли те да са добре и да се надява да получи отговор от фамилията си.
На въпроса „ Как наподобява Иран в фантазиите ти? “ - тя отговори с една дума: „ Свобода “.
И до момента в който това за нея е единствено фантазия, тя ще продължава да приказва - за фамилията си, за приятелите си. И за всички тези, които през днешния ден нямат връзка със света, само че не стопират да се борят за правата си.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ