През последните седмици станахме свидетели на десетки унищожителни пожари в

...
През последните седмици станахме свидетели на десетки унищожителни пожари в
Коментари Харесай

Доброволецът Станислав Минчев: Не може да гори, да знам, че мога да помогна и да стоя ей така...

През последните седмици станахме очевидци на десетки унищожителни пожари в страната, някои от които сложиха под риск цели села. Най-мащабният от тях беше този в Пирин. В гасенето му се включи и летателна техника от чужбина, а на терен бяха пожарникари, горски и доброволци.

Десетки хиляди декара наранена повърхност. Ураганен вятър, сменящ посоката си. Върхов огън, разпростиращ се за секунди. Това са изискванията, в които спасителите влизат в гората, водени от желанието си да спрат огненото злополучие. Да спасят селата наоколо и жителите му, както и природата на величествения Пирин. В битката влизат пожарникари, горски, военнослужещи и доброволци.
Един от смелите мъже, взели участие в най-критичните моменти на стихията, е Станислав Минчев, който е на терен тъкмо когато бедствието изпитва на лимит опциите на спасителите, споделя Българска национална телевизия.

 

Денят е 29 юли, вторник, периметърът на огъня непрестанно пораства, подхранван от мощен вятър. Станислав споделя:

  " 7.00 часа бяхме в щаба сутринта, в 7.10 ч. към този момент гасихме върхов огън, таман го вдигаше в нашия бранш където бяхме начислени, справихме се там, след което работихме в един периметър половината ден, дори малко повече, свършихме си чудесно работата, там беше изцяло сподавен огънят, качиха ни по-късно горе по местността Синаница с концепцията, че там пожарът е много по-сериозен ".

Оказва се, че обстановката е по-тежка от предстоящото и спасителите получават разпореждане да се изтеглят. Пътят, по който са пристигнали, е обзет от пламъци.
Мълчахме, от време на време когато е по-напрегнато помълчаваме, някой ще изцепи някой подбив, само че сега, в който видяхме, че сме се измъкнали дори поспряхме, видяхме мащаба на самата покруса, което е бих споделил изключително за хората, които обичат природата, това беше непоносимо да се гледа ".

Евакуацията се реализира през Кресна, от другата страна на планината. Но откакто тази заплаха минава, се появява последваща - село Плоски е пред огнена опасност.

Огънят трансферира и излезе безусловно ураганен вятър, който раздуха огнищата във всички направления и когато стана ясно, че би трябвало да се изтегля селото, ние просто бяхме наясно, че би трябвало да дадем най-хубавото от себе си. Това е от тези моменти - в този момент или в никакъв случай, като на изпит, би трябвало безусловно да покажеш най-хубавото, което можеш ".

Екипната работа и неуморният труд дават резултат - в 2 часа през нощта селото е избавено. И макар че през последните 21 часа пожарникари и доброволци са изправени пред опасност за живота и здравето си, няма място за съмнение.

Всеки пожар самичък по себе си носи някакви рискове. За това сме там, би трябвало да свършим работа и си носим риска.

Защо се посрамвам на риск?

В по-краткият вид бих споделил орис. Смятам, че всеки има някакъв път, който си му е предначертан. Не може някъде да гори, аз да знам, че мога да оказа помощ и да заставам ей по този начин... не върви.

През последния месец Станислав взе участие в 9 пожара. Дори и в моментите, които наподобяват безнадеждни, екипът работи като добре смазана машина – без суматоха, с ясни команди и взаимна поддръжка. А благодарността на хората остава в съзнанието на спасителите дълго след интервенциите.

  " Излизат децата, остарели хора махат идват хората, дават ни по нещичко за ястие, което е доста благо. Имаше един пожар през нощта до едно село и бяхме в една равнища и в нищото, безусловно в 11.30 през нощта и ни носят лимонада, кренвирши, което беше доста хубаво ".

А когато всичко завърши и огънят е сподавен, най-голямата премия е възприятието, че си дал всичко от себе си за спасяването на хората и природата ", разяснява Станислав.

 

Инфо: Българска национална телевизия

Източник: epicenter.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР