Юруш срещу високите цени на храните – борба със „спекулата“ или привличане на медиен интерес
През последните седмици служебното държавно управление се захвана с цените на храните, обявявайки нов „ механизъм за наблюдаване и надзор “ по цялата верига на доставки на хранителни артикули. Различни обществени институции се задействаха по тематиката – последно и Комисия за защита на конкуренцията разгласи, че прави изследване на ценообразуването на питателните артикули, като най-малко в общественото пространство наподобява, че фокусът на служебния кабинет е върху огромните търговски вериги. Моментът за началото на тази акция е забавен заради най-малко няколко аргументи:
Годишната инфлация при храните доближи над 25% в края на 2022 година, което предстоящо предизвика политиците да покажат интензивност и да подхванат битка със „ спекулата “.Началото на акцията обаче идва след пика в годишната инфлация, т.е. в миг когато последователно инфлацията потегли надолу и по-лесно може да се регистрира „ триумф “ от наблюдението и контрола след месец-два;Борбата с цените идва и след разпускането на Народното събрание, което анулира опцията за законодателни промени. Последното значи, че водещите институции в проблема нямат нито нов мандат, нито нови принадлежности разполагаем, и още повече не е ясно за какво не са борили „ спекулата “ и „ нелоялните търговски практики “ и до момента;Отделен е въпросът какво отношение имат инспекциите от данъчната администрация, или пък инспекции за наличие, етикетиране, грамаж и така нататък от Комисията за отбрана на потребителите с цените в комерсиалните обекти и инфлацията като стопански феномен;В същото време, без значение от публичните настроения и инфлацията при храните, в признатия проект за въвеждане на еврото е написано изследване и наблюдаване на цените, в това число на храните, една година преди въвеждането на еврото. Този проект е в действие от май 2022 година, като съответния текст засяга дейности на Комисия за защита на конкуренцията и икономическото министерство.
Последното значително изяснява за какво тъкмо в този момент се приказва за изследване и наблюдаване на цените на храните. Не изяснява обаче за какво към изследването и наблюдението бързо се прибави и „ надзор “ и за какво това идва под формата на широкомащабна акция на редица институции за битка със „ спекулата “ и опълчване на огромните търговски вериги.
Важно е да отбележим също, в подтекста на въвеждането на еврото, че съвсем целият интервал за оценка по отношение на критерия за инфлация към този момент е минал, т.е. актуалните старания имат минимално отношение към въпроса дали ще осъществим инфлационния аршин, в случай че желаяме ексклузивен отчет на ЕЦБ през идващите няколко месеца.
Според последното изказване на министъра на финансите Росица Велкова, България няма да изиска подобен до края на февруари, което значи, че присъединение към еврозоната не може да стане от 1 януари 2024 година
На фона на всичко това, както и на множеството разисквания на надценките и цените на храните у нас, дано прибавим два аргумента към полемиката. Първият е в действителност явен и по-всичко проличава комфортно забравян от институциите – огромните търговски вериги у нас не концентрират над половината от продажбите на нито една група хранителни артикули. Да, веригите имат сериозен дял – най-често към 1/3 от продажбите на обособените групи хранителни артикули, и надлежно тяхната политика има огромно въздействие на пазара. И все пак, над половината от продажбите на дребно на другите хранителни артикули – било то месо и месни артикули, мляко, млечни артикули и яйца, самун и хлебни произведения и така нататък, в действителност се случват отвън комерсиалните вериги – в дребни квартални магазини, профилирани и фирмени магазини, открити пазари и така нататък
Фокусирането на институциите и обществения спор единствено върху цените на храните в комерсиалните вериги приказва за непропорционална фиксация във въпросните компании, която отива оттатък въпроса за цените на храните.
Втората група причини е обвързвана с развиването на цените на храните в цяла Европа и спецификите в периферията, в това число в България. Високата инфлация, в това число изпреварващия растеж на цените на храните, се следи в цяла Европа и в това отношение България сигурно не е изключение. Към декември 2022 година годишната инфлация у нас е 14,3% (ХИПЦ), като инфлацията при храните е 27,0%.
В рамките на целия Европейски съюз през декември се регистрира годишна инфлация от 10,4%, като инфлацията при храните е 18,2%. Изпреварващият растеж на цените на храните в България стартира още в края на 2021 година, до момента в който общо за Европейския съюз това се случва по-късно – към април/май 2022 година Тенденцията обаче е сходна, като през последните месеци годишната инфлация при храните в България е към 1,9 пъти по-висока от междинната за всички артикули, а в границите на Европейския съюз разликата към този момент доближава съвсем 1,8 пъти и продължава да нараства.
Прегледът на данните за цените на храните води до няколко наблюдения:
1) инфлацията у нас и изобщо в периферията на Европейски Съюз обичайно е по-висока от междинното за Западна Европа, в това число във връзка с питателните стоки;
2) изпреварващото повишаване на цените на храните у нас се демонстрира по-бързо, т.е. механизмът на предаване на по-високите индустриални, логистични и търговски разноски по цялата верига на доставки върху крайната цена у нас е доста по-бърз от този в развитите западни икономики;
3) към края на 2022 година у нас към този момент се следи прекачване на пика на годишния растеж на цените на питателните артикули – очевидно и от данните за януари 2023 година, като спадът в годишната инфлация при храните следва с към три месеца общия спад на годишната инфлация в страната.
Казаното нагоре не значи, че институциите не би трябвало да наблюдават за всевъзможни нередности и нелоялни търговски практики, картели, злоупотреби с пазарна мощ и други под. Но това не би трябвало да става „ на напред “, с фокус единствено върху комерсиалните вериги и с размахването на плашилото „ далавера “ – сякаш единствено за привличане на медиен интерес и влизане в праймтайма на малките екрани.
Текстът е част от петъчния бюлетин на Института за пазарна стопанска система ), заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
Годишната инфлация при храните доближи над 25% в края на 2022 година, което предстоящо предизвика политиците да покажат интензивност и да подхванат битка със „ спекулата “.Началото на акцията обаче идва след пика в годишната инфлация, т.е. в миг когато последователно инфлацията потегли надолу и по-лесно може да се регистрира „ триумф “ от наблюдението и контрола след месец-два;Борбата с цените идва и след разпускането на Народното събрание, което анулира опцията за законодателни промени. Последното значи, че водещите институции в проблема нямат нито нов мандат, нито нови принадлежности разполагаем, и още повече не е ясно за какво не са борили „ спекулата “ и „ нелоялните търговски практики “ и до момента;Отделен е въпросът какво отношение имат инспекциите от данъчната администрация, или пък инспекции за наличие, етикетиране, грамаж и така нататък от Комисията за отбрана на потребителите с цените в комерсиалните обекти и инфлацията като стопански феномен;В същото време, без значение от публичните настроения и инфлацията при храните, в признатия проект за въвеждане на еврото е написано изследване и наблюдаване на цените, в това число на храните, една година преди въвеждането на еврото. Този проект е в действие от май 2022 година, като съответния текст засяга дейности на Комисия за защита на конкуренцията и икономическото министерство.
Последното значително изяснява за какво тъкмо в този момент се приказва за изследване и наблюдаване на цените на храните. Не изяснява обаче за какво към изследването и наблюдението бързо се прибави и „ надзор “ и за какво това идва под формата на широкомащабна акция на редица институции за битка със „ спекулата “ и опълчване на огромните търговски вериги.
Важно е да отбележим също, в подтекста на въвеждането на еврото, че съвсем целият интервал за оценка по отношение на критерия за инфлация към този момент е минал, т.е. актуалните старания имат минимално отношение към въпроса дали ще осъществим инфлационния аршин, в случай че желаяме ексклузивен отчет на ЕЦБ през идващите няколко месеца.
Според последното изказване на министъра на финансите Росица Велкова, България няма да изиска подобен до края на февруари, което значи, че присъединение към еврозоната не може да стане от 1 януари 2024 година
На фона на всичко това, както и на множеството разисквания на надценките и цените на храните у нас, дано прибавим два аргумента към полемиката. Първият е в действителност явен и по-всичко проличава комфортно забравян от институциите – огромните търговски вериги у нас не концентрират над половината от продажбите на нито една група хранителни артикули. Да, веригите имат сериозен дял – най-често към 1/3 от продажбите на обособените групи хранителни артикули, и надлежно тяхната политика има огромно въздействие на пазара. И все пак, над половината от продажбите на дребно на другите хранителни артикули – било то месо и месни артикули, мляко, млечни артикули и яйца, самун и хлебни произведения и така нататък, в действителност се случват отвън комерсиалните вериги – в дребни квартални магазини, профилирани и фирмени магазини, открити пазари и така нататък
Фокусирането на институциите и обществения спор единствено върху цените на храните в комерсиалните вериги приказва за непропорционална фиксация във въпросните компании, която отива оттатък въпроса за цените на храните.
Втората група причини е обвързвана с развиването на цените на храните в цяла Европа и спецификите в периферията, в това число в България. Високата инфлация, в това число изпреварващия растеж на цените на храните, се следи в цяла Европа и в това отношение България сигурно не е изключение. Към декември 2022 година годишната инфлация у нас е 14,3% (ХИПЦ), като инфлацията при храните е 27,0%.
В рамките на целия Европейски съюз през декември се регистрира годишна инфлация от 10,4%, като инфлацията при храните е 18,2%. Изпреварващият растеж на цените на храните в България стартира още в края на 2021 година, до момента в който общо за Европейския съюз това се случва по-късно – към април/май 2022 година Тенденцията обаче е сходна, като през последните месеци годишната инфлация при храните в България е към 1,9 пъти по-висока от междинната за всички артикули, а в границите на Европейския съюз разликата към този момент доближава съвсем 1,8 пъти и продължава да нараства.
Прегледът на данните за цените на храните води до няколко наблюдения:
1) инфлацията у нас и изобщо в периферията на Европейски Съюз обичайно е по-висока от междинното за Западна Европа, в това число във връзка с питателните стоки;
2) изпреварващото повишаване на цените на храните у нас се демонстрира по-бързо, т.е. механизмът на предаване на по-високите индустриални, логистични и търговски разноски по цялата верига на доставки върху крайната цена у нас е доста по-бърз от този в развитите западни икономики;
3) към края на 2022 година у нас към този момент се следи прекачване на пика на годишния растеж на цените на питателните артикули – очевидно и от данните за януари 2023 година, като спадът в годишната инфлация при храните следва с към три месеца общия спад на годишната инфлация в страната.
Казаното нагоре не значи, че институциите не би трябвало да наблюдават за всевъзможни нередности и нелоялни търговски практики, картели, злоупотреби с пазарна мощ и други под. Но това не би трябвало да става „ на напред “, с фокус единствено върху комерсиалните вериги и с размахването на плашилото „ далавера “ – сякаш единствено за привличане на медиен интерес и влизане в праймтайма на малките екрани.
Текстът е част от петъчния бюлетин на Института за пазарна стопанска система ), заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ