През последните седмици се съсредоточих върху социалната и икономическата еволюция

През последните седмици се концентрирах върху обществената и икономическата еволюция на Съединени американски щати. Очевидно е, че би трябвало да обсъдим и стратегическата политика на Съединени американски щати. Вътрешната политика нормално е по-динамична от стратегическата политика, която произтича от по-устойчиви неща като императиви. Съединени американски щати са предпазени от нахлуване по суша. Нито Канада, нито Мексико са в положение или имат интерес да водят сухопътна война против тях. Следователно главната опасност за американската национална сигурност би трябвало да идва откъм морето. Все отново американската тактика има своята логичност. В нея липсва цикличната логичност на вътрешната политика, само че тя се оформя от нуждата, наложена от мястото и враговете.

Влизането на Америка в Първата международна война е провокирано от немско нахлуване против американското мореплаване. Във Втората международна война главният претекст на Вашингтон беше същият. Ако Германия прекъснеше линиите за доставки сред Съединени американски щати и Англия, тя можеше да изолира Англия и да я атакува по свое убеждение. Осигурила си Атлантическия океан и оперативна база във Англия, Германия можеше да заплаши източното крайбрежие. В Тихия океан японската офанзива против Пърл Харбър, в случай че беше водена рационално, можеше да обезпечи морските пътища от Хаваите до Западното крайбрежие и вероятно да даде опция на Япония да наложи волята си там. Дори Студената война беше най-вече военноморска. Германия в действителност беше линията на контакт със Съветския съюз, само че жизненоважните линии за доставяне минаваха от Съединени американски щати към Европа и НАТО можеше да бъде осакатена посредством спиране на тези доставки. За тази цел руснаците разположиха подводници и свръхзвукови противокорабни системи.

Германците (два пъти), Съветският съюз и японците считат, че отбраната на техните народи се корени в морската война против Съединените щати. Германският крах разреши провеждането на Деня " Д ", руският крах направи невероятно руското сухопътно нахлуване в Европа, а японският крах докара до Хирошима и американската окупация на Япония. Във всеки един от случаите способността на Съединени американски щати да поддържат линиите за доставяне и да блокират вражеските офанзиви е била основна за отбраната на Съединените щати и тяхната стопанска система и във всеки един от случаите американската тактика е била построена върху възпирането. В случай че сигурността на Съединени американски щати не беше напълно застрашена по море, Вашингтон сътвори бариери, с цел да блокира напредването на активи на вражеските сили към атлантическите или тихоокеанските пристанища. Приемаше се, че непосредствената опасност може да е незначителна спрямо дълготрайната опасност. Ето за какво беше от значително значение да се ангажира Германия допустимо най-рано - с цел да се ограничи дълготрайната опасност, до момента в който тя към момента предполагаше битка с наземните сили и преди морската опасност да се е материализирала изцяло. Това беше от решаващо значение и в Тихия океан против Япония. Трябва да се означи, че във Виетнам, където Съединени американски щати не разполагаха със тактика " суша-море ", нещата приключиха зле.

В Украйна има детайл от тази тактика. Ако Русия победи Украйна, тя ще се окаже на границата на НАТО и ще може да нападна на запад. Съединени американски щати практикуват тактика на изпреварване на относително ниска цена от позиция на американските жертви, с цел да предотвратят доста малко евентуалното напредване на Русия към атлантическото крайбрежие. Морските дейности се употребяват за отбиване на сухопътните сили. Това беше тактиката, употребена против Съветския съюз по време на Студената война, и в този момент се употребява против съветските сили в Украйна. При това потребление на морската мощ има забележителна непрякост, целяща да наложи детайл на риск на сухопътните сили надълбоко в личната им територия. Това е тактика, която нормално е прекомерно фина, с цел да бъде елементарно видяна.

Ето за какво военноморската тактика на Съединени американски щати в Украйна има за цел на първо място да блокира водните пътища, които биха могли да улеснят придвижването на съветските сили - а точно Черно и Балтийско море. Това не е сърцевината на по-широката американска тактика.

Именно във връзка с Китай тази тактика е подложена на най-сериозно тестване. Основната тактика на Съединени американски щати би трябвало да бъде запазването на контрола над Тихия океан и поддържането на линиите за доставяне на съдружниците, с цел да се предотврати отварянето на пътя за Китай. Сърцевината на тактиката е да се оказва друг напън върху Китай, тъй че той да бъде заставен да балансира и ребалансира силите си. Като образец може да се уточни, че завземането на Тайван от Китай не е допустимо, като се има поради времето, належащо на оперативна група да доближи до тайванския бряг, по време на което той би бил открит за нахлуване от страна на Съединени американски щати. Това лимитира крайната китайска опасност за американските крайбрежия. Военноморската война (тук включвам и военновъздушните сили, както е всекидневно след Втората международна война) съчетава две тактики, едната от които лимитира китайското придвижване по море, а другата открива опция за опасност за китайската татковина.

Китайците непрекъснато заплашват Тайван, само че до момента в никакъв случай не са предприемали дейности заради евентуалната интервенция на военноморските сили на Съединени американски щати. Съединени американски щати разполагат с надалеч по-слаби сухопътни сили - най-вече с цел да бъдат превозени с военноморска мощ, което би било предизвикателство - с цел да съставляват опасност за китайско навлизане. Именно военноморската мощност е тази, която предотвратява китайските дейности. Между Съединените щати и Китай съществува логичност, логичност на географията, технологиите и страха, която по собствен метод е поредна и ни обвързва във вътрешен цикъл, който генерира морската война.

Адмирал Алфред Тайър Махан написа книгата за тази тактика преди повече от век. Това е тактика, която към момента е в действие, изпълнена с тънко взаимоотношение със сухопътната мощ. Когато военните дейности на Съединени американски щати са били несполучливи, както във Виетнам, те са се проваляли или тъй като теренът не е бил предразположен на военноморска мощ, или тъй като военноморската мощ не е била употребена. Въпреки това, както се пробвах да покажа, американската тактика за водене на война, изключително на стратегическо равнище, в никакъв случай не се е променяла. Китай е стеснен от тази мощ, Русия е блокирана от ефикасното потребление на водите в своята външна страна, а други враждебни сили се стремят да заобикалят американската военноморска мощ, до момента в който Съединени американски щати я употребяват като централна мощ.

Идеята за пореден вътрешен модел е по-трудна за схващане от тази за поредна военна тактика. Но последната има непрекъсната действителност на географията и непрекъснато решение на военноморската мощност, съобразена с технологиите и тактиката. Дори когато връзката сред военноморската мощност и войната надълбоко в сушата наподобява, че обезсмисля тази тактика, съществува непрекъснат напън врагът да излезе в морето. Съветският съюз беше заставен да навлезе в Северния Атлантик, както и Германия, макар съсредоточаването им върху сухопътните интервенции. Жизнено значимо е да се разбере морското измерение на всички американски войни. /БГНЕС

---------

Джордж Фридман, „ Геополитикал фючърс “.

Инфо: БГНЕС