Карантината - откъде идва и къде отива
През последните седмици думата " ковид " най-често е последвана от думата " карантина. " Ето по какъв начин е зародил терминът и какво тъкмо е смисъла му съгласно историческите информации.
Думата " карантина " значи време, състоящо се от 40 дни. Идва от италиански - quaranta giorni. За първи път се употребява във Венеция през XIV за отсрочване на влизането на кораби, идващи от други страни. За 40 дни всички плавателни съдове е трябвало да останат на котва на несъмнено разстояние от брега преди да бъдат разтоварени.
През 549 година император Юстиниан I постанова уединяване на пасажери, идващи от наранени от чума региони.
Около 1020 година Авицена пръв открива заразителния темперамент на инфекциозните болести и ползва карантината като ограничаващо деяние срещу разпространяването им.
Едва в края на XVIII век карантина се употребява в смисъла си на дом, в който хора, пристигнали от инфектирано място би трябвало да обитават известно време. По това време, карантината, наложена най-много поради такива заболявания, като чума, едра шарка и холера е продължавала 40 дни.
Първите данни за карантина се срещат още в Стария завет, Левит: " Свещеникът дано прегледа болестта и затвори за седем дни това, което има заразата; "
Първите закони, свързани с карантината са издадени през 1374 година в Модена поради чумата. През XV век практиката постанова построяването на карантинни лазарети. Такива е имало във Венеция, Генуа и Марсилия.
В Европа не един път са свиквани конференции, свързани с карантината. Първата такава конференция е свикана в Париж 1851—52 година, втората в Константинопол през 1866 година, третата във Виена през 1874 година, четвъртата в Рим - 1885 и последната в Дрезден през 1893 година. Всички те са били свикани за да се спре разпространяването на холерата.
Как ще разберем, че епидемията от ковид затихва – обяснението на ген. Мутафчийски
Останете близо, само че не наоколо или по какъв начин да преборим страховете си през днешния ден
Думата " карантина " значи време, състоящо се от 40 дни. Идва от италиански - quaranta giorni. За първи път се употребява във Венеция през XIV за отсрочване на влизането на кораби, идващи от други страни. За 40 дни всички плавателни съдове е трябвало да останат на котва на несъмнено разстояние от брега преди да бъдат разтоварени.
През 549 година император Юстиниан I постанова уединяване на пасажери, идващи от наранени от чума региони.
Около 1020 година Авицена пръв открива заразителния темперамент на инфекциозните болести и ползва карантината като ограничаващо деяние срещу разпространяването им.
Едва в края на XVIII век карантина се употребява в смисъла си на дом, в който хора, пристигнали от инфектирано място би трябвало да обитават известно време. По това време, карантината, наложена най-много поради такива заболявания, като чума, едра шарка и холера е продължавала 40 дни.
Първите данни за карантина се срещат още в Стария завет, Левит: " Свещеникът дано прегледа болестта и затвори за седем дни това, което има заразата; "
Първите закони, свързани с карантината са издадени през 1374 година в Модена поради чумата. През XV век практиката постанова построяването на карантинни лазарети. Такива е имало във Венеция, Генуа и Марсилия.
В Европа не един път са свиквани конференции, свързани с карантината. Първата такава конференция е свикана в Париж 1851—52 година, втората в Константинопол през 1866 година, третата във Виена през 1874 година, четвъртата в Рим - 1885 и последната в Дрезден през 1893 година. Всички те са били свикани за да се спре разпространяването на холерата.
Как ще разберем, че епидемията от ковид затихва – обяснението на ген. Мутафчийски
Останете близо, само че не наоколо или по какъв начин да преборим страховете си през днешния ден
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ