През последните няколко седмици темата за новия държавен бюджет изпълва

През последните няколко седмици тематиката за новия държавен бюджет изпълва напълно общественото пространство. И това е напълно обикновено. Очакванията (и апетитите) към обществените пари са големи, още повече, че това е бюджетът, който чакаме да ни вкара в еврозоната. Пък и се заформи свирепа политическа борба към действителния размер на държавния недостиг, която гълтам напълно вниманието на главните играчи в Народното събрание.
Покрай всичко това беше изтикано настрани изказването на лидера на ГЕРБ-СДС Бойко Борисов, че назначенията във втория ешелон на властта би трябвало да се отсрочат след приемането на бюджета. Тук става въпрос за зам.-министри, регионални шефове и всевъзможни други постове в изпълнителната власт, които са поставени на масата пред изгладнелите гербери и техните сътрудници в ръководещата коалиция – Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ и групата на Ахмед Доган. Всеки в обединението чака да получи доста от това общо ръководство, а тези постове са един от главните принадлежности, посредством които ръководещите ще употребяват властта. Затова изказването на Борисов, че би трябвало да се изчака, може да се окаже непредвиден (а и напълно ненужен) проблем.
Първо, да не забравяме, че самите държавни институции се нуждаят от тези назначения. Зам.-министрите поемат предпочитаните ресори в министерствата. Министърът дава отговор за общата политика на своето ведомство и използването на решенията на държавното управление и на парламентарното болшинство. От неговите заместници се чака да правят действителната и съответна работа по значимите въпроси. Що се отнася до регионалните шефове, те са трансмисията сред държавното управление, неговите структури по места и общините.
Накратко казано, в случай че желаеме страната да работи обикновено, тези политически назначения би трябвало да се случат. А в този момент войска служители в София и страната тръпне от напрежение кого и по кое време ще им стовари обединението за шефове и гледат да не правят никаква работа. Ако работят, току-виж сгафили нещо и тогава могат да се озоват измежду изгонените при (неизбежните) политически чистки. И Борисов в действителност отхвърля да смъкна това напрежение от държавните институции.
Второ, това вреди на новоизбрания министър председател Росен Желязков.
Когато Борисов насочва дейностите на държавното управление, хората стартират да си задават основателно въпроса – а кой в действителност ръководи? Нали Желязков беше утвърден от Народното събрание? Той би трябвало да си взема решение кого, по кое време и къде да назначи, като се преценява с съдружното съглашение на четворната сглобка.
Ако обаче партийният му лидер стартира да дефинира по какъв начин да се случват нещата, тогава ще стане ясно, че той действително дърпа конците на изпълнителната власт. Но защо тогава е съдружното съглашение? Нали толкоз време четворката си играеше да разписва механизмите, по които ще взимат общите решения. Цяла администрация построиха за задачата с техния " съвет за взаимно ръководство ".

За какво е тази конструкция, в случай че Борисов взима решенията?
И трето, бавенето на назначенията ще докара до търкания сред герберите и съдружните им сътрудници. Вярно е, че Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ към този момент са удовлетворени и кротуват – нали имат министри и вицепремиери. Хората на Ахмед Доган обаче, които имат единствено подкрепяща роля съгласно съдружното съглашение, още не се получили нищо в изпълнителната власт. Това предстоящо ги изнервя, както пролича от припламналото неодобрение в обществените мрежи, където е сборният пункт на доганистите. Причината е, че от цялата ръководеща коалиция те се намират в най-уязвима позиция поради борбата си с " Новото начало " на Делян Пеевски, която досега губят. Затова доганистите чакат, че с влизането във властта ще могат да почерпят сили от държавната машина, с цел да продължат с войната с Пеевски.
Сега обаче Борисов им споделя – хайде, почакайте малко, че тук един бюджет би трябвало да се приема. А в това време кабинетът все по този начин оставя на постовете им регионалните шефове на ДПС-НН, които сякаш бяха подали оставки. То поначало Пеевски не би трябвало изобщо да разполага със свои хора на такива постове. Оказа се, че ги има, с помощта на предното държавно управление на Димитър Главчев. И в този момент доганистите ще би трябвало да търпят фрагментите на " Новото начало " да заемат позиции, които те желаят за себе си (да не приказваме по какъв начин след това ще ги поделят посред си). Това несъмнено не ги прави щастливи. А да не забравяме, че кабинетът се крепи на половин дузина гласове в Народното събрание, които всеки един неудовлетворен съдружен сътрудник може да дръпне, когато си изиска.
Това като нищо може да сътвори проблеми и за приемането на държавния бюджет, поради който официално се бавят назначенията. Колко му е някой да се опъне на обединението – или назначавате еди кого си, или някое бюджетно заплащане няма да мине. Или пък противоположното – прокарването на избрани бюджетни разпореждания да стане изискване за някой пост. Пазарлъкът по този начин се случва в сходни обединения.

Остава въпросът – за какво Борисов постъпва по този начин?
Защо желае да бави нещо, което по този начин и по този начин би трябвало да се случи, освен това бързо? Може би желае да държи в напрежение съдружниците си? Да изтръгне нещо от тях около гласуването на бюджета? Каквото и да е, по този начин лидерът на герберите ненужно залага клопки на ръководството, което така и така се крепи на косъм. И рискува стабилността на страната, която другояче се кълне, че желае да опази.