Кои са новите фаворити в кръга на Владимир Путин
През последните няколко години вътрешното обграждане на Владимир Путин се обогати с няколко нови любимци, които бяха привлечени в него с помощта на постоянните си работни контакти с президента. Тези хора непрекъснато измислят нови планове, интензивно се популяризират и не не помнят да показват пред Путин своя професионализъм. Всичко това освен ги отличава от ветераните в президентското обграждане, само че и работи за подсилване на вертикалата на властта.
Путин харесва тези старания - той ги прибавя към касичката със заслугите си за Русия. Дотолкова, че новите любимци стартират последователно да изместват старите любимци от петербургските познати на Путин. " Питерските " са се сдобили с постове и запаси не посредством професионализъм, а просто по силата на персонални връзки. Те пазят, а не основават, и дължат всичко персонално на президента. Новите любимци по работа са попаднали в близкия кръг на първо място с помощта на своите старания. Те се трансформират в новите мотори на режима, а не в реципиенти на помощ от системата, която Путин е построил. Рано или късно новите любимци ще изискат от системата заплащане за своите услуги, което тя няма да може да им даде.
Стражите на Путин
Персоналистките режими отварят необятно пространство за фаворитизъм. В един миг властителят стартира да издига близки до него хора на значими постове и да разпределя запаси в тяхна изгода. В случая на Путин този миг настъпи доста бързо - неговите познати от кооператива " Озеро " и някогашните сътрудници от кметството на Санкт Петербург бързо заеха основни позиции в съветската подчиненост и получиха достъп до финансови и суровинни запаси.
През 2001 година някогашният чиновник на " Смолни " Алексей Милер стана началник на " Газпром ". Игор Сечин, зависещ на Путин в кметството на Санкт Петербург, стана заместник-ръководител на президентската администрация през 1999 г.; през 2004 година е назначен за ръководител на борда на шефовете на " Роснефт ", заема поста вицепремиер по въпросите на енергетиката, а по-късно се върна в " Роснефт " към този момент като неин началник. През 1999 година Николай Патрушев, различен някогашен сътрудник на Путин, този път от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), стана началник на ФСБ. Ключови активи и запаси са пренасочени в ръцете на предприемачи, близки до президента: братята Ковалчук, братята Ротенберг и търговецът на нефт Генадий Тимченко.
Изброяването на длъжностните лица и предприемачите с " петербургски " генезис би лишило доста време. По това време философията на фаворизирането при Путин е елементарна: той дава власт и запаси на хора, които познава и на които има доверие отдавна. Професионализмът не беше толкоз значим за Путин. Споменатият към този момент Игор Сечин нямаше нищо общо с енергетиката и добива на петрол, а някогашният министър на защитата Анатолий Сердюков нямаше нищо общо с армията.
Това не значи, че към Путин не е имало експерти. Те работят в системата, само че на бюрократично-технократични длъжности, които изискват опит, само че не носят особени персонални облаги. Позициите с облаги по-често се дават на любимци или на любимци на любимци.
В средата на първото десетилетие на новия век към " питерските " се причислиха и представители на " двора ". Бившите охранители отидоха да работят като заместник-министри в силовите министерства, а по-късно и като губернатори. Антон Вайно, началник на протокола на Путин и в действителност негов персонален камердинер, стана началник на президентската администрация.
Но философията си оставаше същата - персонална непосредственост, другарство и доверие. Такива любимци могат да бъдат наречени " пазители " на Путин, които управляват избран запас или сфера на работа за него. При този метод развиването не е толкоз значимо, още повече че в разцвета си облагите се образуваха от цените на силата. Държавната хазна и сенчестият бюджет на президента и неговото обграждане се пълнеха най-вече с помощта на изискванията на международния пазар, а не на професионализма на служителите и държавните мениджъри.
Фаворити по работа
Този модел на фаворизиране в този момент бързо се трансформира. " Питерските " резервират контрола върху ресурсите и не престават да заемат доста основни позиции, само че друга групировка от любимци върви по петите им. Тя може да се характеризира по следния метод: това са хора с планово насочено мислене, нормално експерти. Трудовият опит стартира да играе основна роля в кариерата им, а едно от главните преимущества е план, който Путин харесва и който новият любимец към този момент е тествал в по-тясна сфера на работа.
Първият воин от този вид се появява в листата на Путин много от дълго време - през 2005 година По това време президентската администрация се оглавяваше от тюменския губернатор Сергей Собянин. Опитен бюрократ, направил кариерата си първо на районно, а по-късно и на федерално равнище - като ръководител на Събранието на Ханти-Мансийския самостоятелен окръг, Собянин е член на Съвета на федерацията през 90-те години и оглавява комисията по локално самоуправление там.
В Тюменска област Собянин управлява промяната за консолидиране на общините във вертикалата на властта - избираемите кметове са сменени с назначаеми сити-мениджъри. Демокрацията и публичността на локално равнище стават по-малко, само че центърът получи опция за надзор и ред. Тази промяна в обособена област се трансформира в план за кариерно израстване на Собянин.
По това време обаче кариерата на Собянин е по-скоро изключение, което удостоверява общите закони на фаворизирането на Путин. Личната непосредственост и доверието бяха от първостепенно значение, а останалото беше единствено прелестен бонус.
Новите любимци работят по модела на Собянин, както и самият Собянин, който към момента не е изгубил благоволението на Путин. Той стана кмет на Москва и се пробва да трансформира столицата в развъртян мегаполис, въпреки и по-скоро от азиатски вид - с съвременен превоз, небостъргачи, развити услуги, само че без гражданско общество и квартални общности. Европейски искра й придават парковете и културните събития.
Собянин от дълго време е схванал по какъв начин да заинтересува президента. Например в този момент московският кмет вижда, че Путин се интересува от съвременен превоз, по тази причина демонстрира на президента това, което той желае да види - нови пътища, електрически влакове и речни трамваи. Така Собянин усилва продължителността и интензивността на контактите си с Путин и получава обществена хвалба от президента.
Марат Хуснулин, някогашният заместител на Собянин по строителството, а в този момент федерален вицепремиер за същия бранш, следва същия път. Той постоянно показва на Путин инфраструктурни планове и президентът харесва това - Путин получава илюзията, че Русия се развива бързо макар глобите.
Друг генератор на планове е първият заместник-ръководител на президентската администрация Сергей Кириенко. Заедно с подчинените си той провежда състезания за фрагменти, образова служители, а неотдавна и студенти в границите на нов курс, наименуван " Основи на съветската държавност ". Грандиозната му машина за занимания от първо лице се състои от доста детайли: куп юношески конгреси за всеки усет, обновяване на обществото " Знание ", нова пионерска организация, наречена " Движение на първите ". Последният образец за ръководство на планове от страна на Кириенко е грандиозната галерия " Русия ", главното събитие от предизборната акция на Путин.
Юрий Трутнев, пълномощен представител в Далекоизточния регион, има собствен личен план за президента. Неговият асистент Максим Орешкин непрекъснато показва на Путин отчети с оферти. Премиерът Михаил Мишустин продава на Путин съвременно, цифрово държавно управление, което се бори със глобите (а преди този момент се бореше с ковида). Все по-често президентът обръща знаци на внимание на вицепремиера Дмитрий Чернишенко - последният дава отговор за цифровизацията и спорта. Служителят провежда спортни конгреси за Путин и показва ИТ планове.
Такива любимци могат да бъдат наречени " основатели " за разлика от " пазители ". Те не пазят това, което към този момент имат, а построяват нещо ново на негова основа, даже в случай че от време на време това ново нещо е единствено красива украса. Във всеки случай техните начинания основават у президента илюзията, че работят в интерес на неговия режим.
Такива любимци могат да бъдат наречени " създателите ", а не " пазители ". Те не пазят това, което към този момент имат, а построяват нещо ново на негова основа, даже в случай че от време на време това ново нещо е единствено красива украса. Във всеки случай техните начинания основават у президента илюзията, че работят в интерес на неговия режим.
Редовните работни контакти автоматизирано довеждат до появяването на нови любимци във вътрешния кръг на Путин. В края на краищата в съветската вертикала опцията за персонален контакт с президента е свръхценен запас и притежаването му внезапно усилва елитната тежест на неговия притежател.
Новите любимци на Путин вършат всичко допустимо да усилят броя на аргументите да се срещнат с президента. За задачата е належащо да поддържат непрекъснат интерес към плановете и да усилват техния брой, т.е. да работят най-малко като имитатори. Най-вероятно " плановите " любимци регистрират несполучливия опит на ръководителя на Държавната дума Вячеслав Володин. Неговата кариера потегли нагоре, когато през 2011 година предложи на Путин плана на Общоруския национален фронт. Но скоро президентът загуби интерес към ОНФ, а нови планове от страна на Володин нямаше, тъй че кариерният му растеж спря.
Новите правила сносно усвои и опитният съветски придворен Сергей Шойгу. През първите месеци на войната изглеждаше, че е изпаднал в недружелюбност. Но Шойгу се приспособява бързо и в този момент продава на Путин плана " съветската войска може решително да се опълчи на украинското контранастъпление и западната техника ". Успехът на продажбата му може да се види по това какъв брой постоянно президентът приказва за горящи " леопарди " в речите си. Така Шойгу съумя да се впише в новата групировка на любимците.
Донори, а не реципиенти
Моделът на фаворизиране при Путин се промени по няколко аргументи. Един отегчен автократ на възраст има потребност да бъде забавляван; подчинените му с кариерни хрумвания осъзнават това и работят сполучливо в тази посока.
С годините обектите, събитията и структурите, които са се появили при Путин и би трябвало да останат в живота на страната, стават значими за него. Амбициозните мениджъри са подготвени да му оказват помощ в това, представяйки нови планове на президента.
В последна сметка " питерските " любимци и представителите на " двора " считат близостта до тялото за нещо, обещано един път вечно. А любимците от новата групировка схващат, че би трябвало да заслужат тази непосредственост и поставят старания за това. Путин безспорно вижда и схваща това.
Президентът изисква интензивност от висшето управление. Тя може да бъде демонстрирана най-много от новата групировка на любимците, а не от изтощената " питерска " аристокрация.
Изглежда, че сходни " любимци по работа " са огромна облага за Путин и неговия режим. Това усещане обаче е лъжливо. Старите фаворити- " пазители " дължат издигането си преди всичко на Путин, а личната им роля за това е минимална. Президентът им е дал всичко и те му връщат единствено вярна работа на пазачи в границите на своите благоприятни условия.
Фаовритите- " създатели " дължат възхода си на Путин единствено на половина, делът на личните им заслуги е не по-малък. Те постоянно дават повече на президента и вертикалата, в сравнение с тя им връща.
Те строят, те се опълчват на глобите, те основават илюзията за празници. Новите любимци постепенно превземат ресурсите - притеглят финансиране за плановете си, карат другарски компании да ги осъществят, реализират назначението на свои губернатори.
Апетитите им ще порастват - въпреки всичко те са донори на режима, а не негови реципиенти. Един елементарен образец: " Роснефт " ще оцелее добре и без мъдрото ръководство на Сечин, само че в случай че отпред на компанията пристигна умел управител със личен " план ", няма подозрение, че тя ще стане по-ефективна.
Въпреки това Путин и остарелият " питерски " хайлайф надали ще бъдат подготвени да отговорят на условията на новите любимци. Откритото неодобрение, саботажът или даже фронда на " любимците в службата " наподобяват като напълно действителен сюжет.
Активните бюрократи прелестно схващат, че могат да живеят без Путин и неговия вертикал. А пък персоналисткият режим надали ще оцелее без тях, в случай че въобще оцелее. Техните персонални планове и начинания, които към този момент им помогнаха да намерят път към сърцето на Путин, са и добра основа за бъдещето. Естествено, бъдеще без Путин./www.dnes.bg
Путин харесва тези старания - той ги прибавя към касичката със заслугите си за Русия. Дотолкова, че новите любимци стартират последователно да изместват старите любимци от петербургските познати на Путин. " Питерските " са се сдобили с постове и запаси не посредством професионализъм, а просто по силата на персонални връзки. Те пазят, а не основават, и дължат всичко персонално на президента. Новите любимци по работа са попаднали в близкия кръг на първо място с помощта на своите старания. Те се трансформират в новите мотори на режима, а не в реципиенти на помощ от системата, която Путин е построил. Рано или късно новите любимци ще изискат от системата заплащане за своите услуги, което тя няма да може да им даде.
Стражите на Путин
Персоналистките режими отварят необятно пространство за фаворитизъм. В един миг властителят стартира да издига близки до него хора на значими постове и да разпределя запаси в тяхна изгода. В случая на Путин този миг настъпи доста бързо - неговите познати от кооператива " Озеро " и някогашните сътрудници от кметството на Санкт Петербург бързо заеха основни позиции в съветската подчиненост и получиха достъп до финансови и суровинни запаси.
През 2001 година някогашният чиновник на " Смолни " Алексей Милер стана началник на " Газпром ". Игор Сечин, зависещ на Путин в кметството на Санкт Петербург, стана заместник-ръководител на президентската администрация през 1999 г.; през 2004 година е назначен за ръководител на борда на шефовете на " Роснефт ", заема поста вицепремиер по въпросите на енергетиката, а по-късно се върна в " Роснефт " към този момент като неин началник. През 1999 година Николай Патрушев, различен някогашен сътрудник на Путин, този път от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), стана началник на ФСБ. Ключови активи и запаси са пренасочени в ръцете на предприемачи, близки до президента: братята Ковалчук, братята Ротенберг и търговецът на нефт Генадий Тимченко.
Изброяването на длъжностните лица и предприемачите с " петербургски " генезис би лишило доста време. По това време философията на фаворизирането при Путин е елементарна: той дава власт и запаси на хора, които познава и на които има доверие отдавна. Професионализмът не беше толкоз значим за Путин. Споменатият към този момент Игор Сечин нямаше нищо общо с енергетиката и добива на петрол, а някогашният министър на защитата Анатолий Сердюков нямаше нищо общо с армията.
Това не значи, че към Путин не е имало експерти. Те работят в системата, само че на бюрократично-технократични длъжности, които изискват опит, само че не носят особени персонални облаги. Позициите с облаги по-често се дават на любимци или на любимци на любимци.
В средата на първото десетилетие на новия век към " питерските " се причислиха и представители на " двора ". Бившите охранители отидоха да работят като заместник-министри в силовите министерства, а по-късно и като губернатори. Антон Вайно, началник на протокола на Путин и в действителност негов персонален камердинер, стана началник на президентската администрация.
Но философията си оставаше същата - персонална непосредственост, другарство и доверие. Такива любимци могат да бъдат наречени " пазители " на Путин, които управляват избран запас или сфера на работа за него. При този метод развиването не е толкоз значимо, още повече че в разцвета си облагите се образуваха от цените на силата. Държавната хазна и сенчестият бюджет на президента и неговото обграждане се пълнеха най-вече с помощта на изискванията на международния пазар, а не на професионализма на служителите и държавните мениджъри.
Фаворити по работа
Този модел на фаворизиране в този момент бързо се трансформира. " Питерските " резервират контрола върху ресурсите и не престават да заемат доста основни позиции, само че друга групировка от любимци върви по петите им. Тя може да се характеризира по следния метод: това са хора с планово насочено мислене, нормално експерти. Трудовият опит стартира да играе основна роля в кариерата им, а едно от главните преимущества е план, който Путин харесва и който новият любимец към този момент е тествал в по-тясна сфера на работа.
Първият воин от този вид се появява в листата на Путин много от дълго време - през 2005 година По това време президентската администрация се оглавяваше от тюменския губернатор Сергей Собянин. Опитен бюрократ, направил кариерата си първо на районно, а по-късно и на федерално равнище - като ръководител на Събранието на Ханти-Мансийския самостоятелен окръг, Собянин е член на Съвета на федерацията през 90-те години и оглавява комисията по локално самоуправление там.
В Тюменска област Собянин управлява промяната за консолидиране на общините във вертикалата на властта - избираемите кметове са сменени с назначаеми сити-мениджъри. Демокрацията и публичността на локално равнище стават по-малко, само че центърът получи опция за надзор и ред. Тази промяна в обособена област се трансформира в план за кариерно израстване на Собянин.
По това време обаче кариерата на Собянин е по-скоро изключение, което удостоверява общите закони на фаворизирането на Путин. Личната непосредственост и доверието бяха от първостепенно значение, а останалото беше единствено прелестен бонус.
Новите любимци работят по модела на Собянин, както и самият Собянин, който към момента не е изгубил благоволението на Путин. Той стана кмет на Москва и се пробва да трансформира столицата в развъртян мегаполис, въпреки и по-скоро от азиатски вид - с съвременен превоз, небостъргачи, развити услуги, само че без гражданско общество и квартални общности. Европейски искра й придават парковете и културните събития.
Собянин от дълго време е схванал по какъв начин да заинтересува президента. Например в този момент московският кмет вижда, че Путин се интересува от съвременен превоз, по тази причина демонстрира на президента това, което той желае да види - нови пътища, електрически влакове и речни трамваи. Така Собянин усилва продължителността и интензивността на контактите си с Путин и получава обществена хвалба от президента.
Марат Хуснулин, някогашният заместител на Собянин по строителството, а в този момент федерален вицепремиер за същия бранш, следва същия път. Той постоянно показва на Путин инфраструктурни планове и президентът харесва това - Путин получава илюзията, че Русия се развива бързо макар глобите.
Друг генератор на планове е първият заместник-ръководител на президентската администрация Сергей Кириенко. Заедно с подчинените си той провежда състезания за фрагменти, образова служители, а неотдавна и студенти в границите на нов курс, наименуван " Основи на съветската държавност ". Грандиозната му машина за занимания от първо лице се състои от доста детайли: куп юношески конгреси за всеки усет, обновяване на обществото " Знание ", нова пионерска организация, наречена " Движение на първите ". Последният образец за ръководство на планове от страна на Кириенко е грандиозната галерия " Русия ", главното събитие от предизборната акция на Путин.
Юрий Трутнев, пълномощен представител в Далекоизточния регион, има собствен личен план за президента. Неговият асистент Максим Орешкин непрекъснато показва на Путин отчети с оферти. Премиерът Михаил Мишустин продава на Путин съвременно, цифрово държавно управление, което се бори със глобите (а преди този момент се бореше с ковида). Все по-често президентът обръща знаци на внимание на вицепремиера Дмитрий Чернишенко - последният дава отговор за цифровизацията и спорта. Служителят провежда спортни конгреси за Путин и показва ИТ планове.
Такива любимци могат да бъдат наречени " основатели " за разлика от " пазители ". Те не пазят това, което към този момент имат, а построяват нещо ново на негова основа, даже в случай че от време на време това ново нещо е единствено красива украса. Във всеки случай техните начинания основават у президента илюзията, че работят в интерес на неговия режим.
Такива любимци могат да бъдат наречени " създателите ", а не " пазители ". Те не пазят това, което към този момент имат, а построяват нещо ново на негова основа, даже в случай че от време на време това ново нещо е единствено красива украса. Във всеки случай техните начинания основават у президента илюзията, че работят в интерес на неговия режим.
Редовните работни контакти автоматизирано довеждат до появяването на нови любимци във вътрешния кръг на Путин. В края на краищата в съветската вертикала опцията за персонален контакт с президента е свръхценен запас и притежаването му внезапно усилва елитната тежест на неговия притежател.
Новите любимци на Путин вършат всичко допустимо да усилят броя на аргументите да се срещнат с президента. За задачата е належащо да поддържат непрекъснат интерес към плановете и да усилват техния брой, т.е. да работят най-малко като имитатори. Най-вероятно " плановите " любимци регистрират несполучливия опит на ръководителя на Държавната дума Вячеслав Володин. Неговата кариера потегли нагоре, когато през 2011 година предложи на Путин плана на Общоруския национален фронт. Но скоро президентът загуби интерес към ОНФ, а нови планове от страна на Володин нямаше, тъй че кариерният му растеж спря.
Новите правила сносно усвои и опитният съветски придворен Сергей Шойгу. През първите месеци на войната изглеждаше, че е изпаднал в недружелюбност. Но Шойгу се приспособява бързо и в този момент продава на Путин плана " съветската войска може решително да се опълчи на украинското контранастъпление и западната техника ". Успехът на продажбата му може да се види по това какъв брой постоянно президентът приказва за горящи " леопарди " в речите си. Така Шойгу съумя да се впише в новата групировка на любимците.
Донори, а не реципиенти
Моделът на фаворизиране при Путин се промени по няколко аргументи. Един отегчен автократ на възраст има потребност да бъде забавляван; подчинените му с кариерни хрумвания осъзнават това и работят сполучливо в тази посока.
С годините обектите, събитията и структурите, които са се появили при Путин и би трябвало да останат в живота на страната, стават значими за него. Амбициозните мениджъри са подготвени да му оказват помощ в това, представяйки нови планове на президента.
В последна сметка " питерските " любимци и представителите на " двора " считат близостта до тялото за нещо, обещано един път вечно. А любимците от новата групировка схващат, че би трябвало да заслужат тази непосредственост и поставят старания за това. Путин безспорно вижда и схваща това.
Президентът изисква интензивност от висшето управление. Тя може да бъде демонстрирана най-много от новата групировка на любимците, а не от изтощената " питерска " аристокрация.
Изглежда, че сходни " любимци по работа " са огромна облага за Путин и неговия режим. Това усещане обаче е лъжливо. Старите фаворити- " пазители " дължат издигането си преди всичко на Путин, а личната им роля за това е минимална. Президентът им е дал всичко и те му връщат единствено вярна работа на пазачи в границите на своите благоприятни условия.
Фаовритите- " създатели " дължат възхода си на Путин единствено на половина, делът на личните им заслуги е не по-малък. Те постоянно дават повече на президента и вертикалата, в сравнение с тя им връща.
Те строят, те се опълчват на глобите, те основават илюзията за празници. Новите любимци постепенно превземат ресурсите - притеглят финансиране за плановете си, карат другарски компании да ги осъществят, реализират назначението на свои губернатори.
Апетитите им ще порастват - въпреки всичко те са донори на режима, а не негови реципиенти. Един елементарен образец: " Роснефт " ще оцелее добре и без мъдрото ръководство на Сечин, само че в случай че отпред на компанията пристигна умел управител със личен " план ", няма подозрение, че тя ще стане по-ефективна.
Въпреки това Путин и остарелият " питерски " хайлайф надали ще бъдат подготвени да отговорят на условията на новите любимци. Откритото неодобрение, саботажът или даже фронда на " любимците в службата " наподобяват като напълно действителен сюжет.
Активните бюрократи прелестно схващат, че могат да живеят без Путин и неговия вертикал. А пък персоналисткият режим надали ще оцелее без тях, в случай че въобще оцелее. Техните персонални планове и начинания, които към този момент им помогнаха да намерят път към сърцето на Путин, са и добра основа за бъдещето. Естествено, бъдеще без Путин./www.dnes.bg
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ