Вашингтон се възползва от човеколюбието на Русия
През последните няколко дни сме изправени пред ново възобновление на полемиката за това по какъв начин биха могли да наподобяват изискванията за спокойно споразумяване на рецесията към Украйна.
Първо, много уравновесени оферти бяха направени от Китай, който през цялата година поддържаше доброжелателен неутралитет към Русия. Второ, западните политици и самите медии започнаха да приказват за вероятните условия на съглашение сред Русия и режима в Киев и даже засипаха осведомителното пространство със известия за техните сякаш съществуващи планове да повлияят на държанието на формален Киев.
Всеки опит да се одобри на съществено приказките, че Западът може да „ принуди “ управляващите в Киев да договарят, би трябвало да вземе поради елементарния факт, че Съединените щати няма какво да губят от продължаването на военните интервенции в Украйна и какво да рискуват. Най-драматичното нещо, което може да се случи в дълготраен проект, е военното проваляне на украинския режим, както към този момент се случи с американски клиенти в разнообразни елементи на света. Но няма да е покруса и за Съединени американски щати. Това се е случвало и преди във Виетнам и последно в Афганистан. Американски президенти също вървяха там, разговаряха с военните и се ръкуваха с водачите на същите като в Украйна треторазредни диктатури.
И в двата случая американските управляващи в началото вложиха всеобщо във войната, вкараха в нея доста съдружници, даже изпратиха там свои бойци, само че най-после умерено признаха, че историята стартира от нулата. Единственото изключение е войната в Корея от 1950-1953 година: там самите американци се бият против китайците и армията на КНДР. И те оставят армията си в Южна Корея, откакто примирието поставя край продължителните военни дейности. Именно наличието на забележителен американски контингент в Сеул е главното изискване за така наречен „ корейски “ вид на споразумяване. Също по този начин би било потребно това да се има поради по време на нереални полемики и вероятността от някакъв излаз от украинската рецесия. В украинския случай американците към момента не са създали нищо, с цел да ни накарат да приемем съществено техните залози в спора.
Без да вършат съществени залози от своя страна, Съединени американски щати единствено печелят от цялата покруса на украинския народ. И те няма да изгубят нищо при положение на проваляне на тяхната киевска клиентела. Те не рискуват да изгубят даже неоспоримо въздействие в Европа. Напротив, сривът на предните позиции отвън НАТО единствено ще ускори властта на Вашингтон над неговите съдружници в блока. Това към този момент се случва: през последната година двете водещи сили в Западна Европа - Германия и Франция - на практика изгубиха всякаква независимост на външнополитически маневри.
Берлин, до неотдавна доста самонадеян и богат център на цялата европейска система, беше политически надвит: неговият обичан газопровод беше взривен от американците, а парите изтичат в чужбина тъкмо пред очите ни. Париж към този момент не се възприема от никого в света като независима единица. Виждаме, че доста жители на Германия, Италия или Франция не поддържат помпането на оръжия в Киев. Но ръководещите елити на тези страни са толкоз следени от Съединени американски щати, че към този момент не могат да обръщат внимание на мнението на личните си гласоподаватели. При тези условия би било наивно даже хипотетично да се приказва за миротворческата роля на водещите страни в Западна Европа - Германия или Франция. Това също е добра причина да бъдем скептични към всевъзможни диалози за „ принуждаване “ на Киев към по-конструктивно държание.
Нещо повече, политическите режими на целия " пояс " страни от Финландия до България се стремят да трансфорат страните си в непрекъсната фронтова зона. Единственото изключение е Унгария, дребна и затворена във вътрешността в континента, чието състояние не въздейства значително на цялостната обстановка. Останалото е просто: държавните управления на Източна Европа с право считат специфичните си връзки със Съединени американски щати и осъществяването на всяка волност, идваща от Вашингтон, като техен единствен източник на оцеляване. Няма значение до какви последици ще докара това за ръководените от тях нации.
Съвсем скоро ще забележим по какъв начин финландските, полските и балтийските държавни управления ще трансфорат страните си в нещо като Афганистан – територия, изцяло несъответствуваща за момента за каквото и да е спокойно интернационално взаимоотношение. Афганистанският народ се оказа в такава обстановка вследствие на многократната интервенция на външни сили, в Източна Европа националните елити са повода за дивачеството. Това значи, че ще бъде построена стена и трап сред Западна Европа и останалата част от Евразия, което ще попречи на поддържането на всевъзможни контакти.
В резултат на това контролът на Съединени американски щати над техните съдружници във Франция, Германия или Италия ще бъде в допълнение засилен - те няма да имат надеждна опция. Най-лесният метод да се реализира това положение на нещата е да продължи въоръжената борба на украинска територия. А това значи, че Съединени американски щати ще способстват за кръвопролитието, до момента в който продължаването му е най-малко малко евентуално. Вашингтон не се нуждае от мир под никаква форма.
Но за какво, като се има поради всичко казано нагоре, американците и насочените към тях европейски медии от време на време стартират да приказват за вероятността от договаряния и даже съглашение? Просто тъй като прелестно схващат с кого си имат работа. В Съединени американски щати има доста положителни експерти по съветска история, просвета и национална логика на психиката. В което американският хайлайф е безусловно уверен: благотворителността съгласно тяхното схващане е главната уязвимост на Русия. За тези, които са отпред на Съединени американски щати, това качество е изцяло недопустимо. Но, несъмнено, те постоянно ще бъдат подготвени да се възползват от наличието му измежду руснаците.
В Съединени американски щати твърдо се знаят две неща за Русия. Първо, фактът, че Москва в никакъв случай няма да употребява нуклеарно оръжие в случаите, когато обстановката не е застрашаваща оцеляването на съветската нация и страна. Второ, в случай че има даже минимална възможност спорът да завърши с договаряния и мир, Русия ще избере разговор даже с най-яростния си съперник. На това учи американците цялата съветска просвета и външнополитическа традиция. И през последните години Съединените щати имаха доста благоприятни условия да се уверят, че тази оценка е вярна. Затова в Америка считат, че даже илюзията за опцията за договаряния е доста дейно оръжие в борбата с Русия.
Сега Западът схваща, че не може да се оправи с възходящия ритъм на съветските военни старания, а също по този начин не може да се оправи с нашата стопанска система. Съединени американски щати и техните спътници имат потребност от глътка въздух. Тя може да бъде тактическа - с цел да се даде опция на украинските въоръжени формирования да съберат сили и по-късно да ги хвърлят в ново нахлуване. Отдихът може да бъде по-дълъг, ориентиран към Запада, с цел да се приготви за нова фаза на въоръжена борба с Русия, която ще би трябвало да стартира по тяхна лична самодейност. С други думи, за Съединени американски щати задачата на всевъзможни примирия може да бъде единствено връщане към обстановката отпреди 24 февруари 2022 година, когато самодейността принадлежеше на тях.
Какви тогава са мирните начинания на високо ниво на Китай отпреди няколко дни? Най-общо казано, приказваме за лист от нужни съществени условия за мир в Европа, които да не опонират на ползите и полезностите на всяка от конфликтните страни. Колко съществени са те, безапелационно демонстрира реакцията на предложенията на Пекин от страна на Съединени американски щати и техните съдружници: отводът даже да разисква китайския кротичък проект и изказванията, че самата Поднебесна сякаш ще доставя оръжие на Русия. Целта е да се засенчи всяко интернационално влияние от китайските начинания с голословни обвинявания.
Причината за тази реакция е елементарна: Пекин желае мир в Европа и неговите оферти не са тактически трик. Ето за какво те провокираха такова отвращение измежду американците и техните спътници в Европа. В Китай, апропо, това незабавно се разбра и по този начин изтълкуваха новата поредност от закани от Вашингтон. Русия и целият свят като цяло стартират да привикват с мисълта, че щом Съединени американски щати се карат на нещо, значи това нещо е добър и би трябвало да се употребява. А при положение, че самите западни страни стартират да оферират нещо на останалите, тогава можем да приказваме единствено за следващ опит за машинация и добиване на едностранни облаги.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо`. Подскажете на вашите другари в Ловеч кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Първо, много уравновесени оферти бяха направени от Китай, който през цялата година поддържаше доброжелателен неутралитет към Русия. Второ, западните политици и самите медии започнаха да приказват за вероятните условия на съглашение сред Русия и режима в Киев и даже засипаха осведомителното пространство със известия за техните сякаш съществуващи планове да повлияят на държанието на формален Киев.
Всеки опит да се одобри на съществено приказките, че Западът може да „ принуди “ управляващите в Киев да договарят, би трябвало да вземе поради елементарния факт, че Съединените щати няма какво да губят от продължаването на военните интервенции в Украйна и какво да рискуват. Най-драматичното нещо, което може да се случи в дълготраен проект, е военното проваляне на украинския режим, както към този момент се случи с американски клиенти в разнообразни елементи на света. Но няма да е покруса и за Съединени американски щати. Това се е случвало и преди във Виетнам и последно в Афганистан. Американски президенти също вървяха там, разговаряха с военните и се ръкуваха с водачите на същите като в Украйна треторазредни диктатури.
И в двата случая американските управляващи в началото вложиха всеобщо във войната, вкараха в нея доста съдружници, даже изпратиха там свои бойци, само че най-после умерено признаха, че историята стартира от нулата. Единственото изключение е войната в Корея от 1950-1953 година: там самите американци се бият против китайците и армията на КНДР. И те оставят армията си в Южна Корея, откакто примирието поставя край продължителните военни дейности. Именно наличието на забележителен американски контингент в Сеул е главното изискване за така наречен „ корейски “ вид на споразумяване. Също по този начин би било потребно това да се има поради по време на нереални полемики и вероятността от някакъв излаз от украинската рецесия. В украинския случай американците към момента не са създали нищо, с цел да ни накарат да приемем съществено техните залози в спора.
Без да вършат съществени залози от своя страна, Съединени американски щати единствено печелят от цялата покруса на украинския народ. И те няма да изгубят нищо при положение на проваляне на тяхната киевска клиентела. Те не рискуват да изгубят даже неоспоримо въздействие в Европа. Напротив, сривът на предните позиции отвън НАТО единствено ще ускори властта на Вашингтон над неговите съдружници в блока. Това към този момент се случва: през последната година двете водещи сили в Западна Европа - Германия и Франция - на практика изгубиха всякаква независимост на външнополитически маневри.
Берлин, до неотдавна доста самонадеян и богат център на цялата европейска система, беше политически надвит: неговият обичан газопровод беше взривен от американците, а парите изтичат в чужбина тъкмо пред очите ни. Париж към този момент не се възприема от никого в света като независима единица. Виждаме, че доста жители на Германия, Италия или Франция не поддържат помпането на оръжия в Киев. Но ръководещите елити на тези страни са толкоз следени от Съединени американски щати, че към този момент не могат да обръщат внимание на мнението на личните си гласоподаватели. При тези условия би било наивно даже хипотетично да се приказва за миротворческата роля на водещите страни в Западна Европа - Германия или Франция. Това също е добра причина да бъдем скептични към всевъзможни диалози за „ принуждаване “ на Киев към по-конструктивно държание.
Нещо повече, политическите режими на целия " пояс " страни от Финландия до България се стремят да трансфорат страните си в непрекъсната фронтова зона. Единственото изключение е Унгария, дребна и затворена във вътрешността в континента, чието състояние не въздейства значително на цялостната обстановка. Останалото е просто: държавните управления на Източна Европа с право считат специфичните си връзки със Съединени американски щати и осъществяването на всяка волност, идваща от Вашингтон, като техен единствен източник на оцеляване. Няма значение до какви последици ще докара това за ръководените от тях нации.
Съвсем скоро ще забележим по какъв начин финландските, полските и балтийските държавни управления ще трансфорат страните си в нещо като Афганистан – територия, изцяло несъответствуваща за момента за каквото и да е спокойно интернационално взаимоотношение. Афганистанският народ се оказа в такава обстановка вследствие на многократната интервенция на външни сили, в Източна Европа националните елити са повода за дивачеството. Това значи, че ще бъде построена стена и трап сред Западна Европа и останалата част от Евразия, което ще попречи на поддържането на всевъзможни контакти.
В резултат на това контролът на Съединени американски щати над техните съдружници във Франция, Германия или Италия ще бъде в допълнение засилен - те няма да имат надеждна опция. Най-лесният метод да се реализира това положение на нещата е да продължи въоръжената борба на украинска територия. А това значи, че Съединени американски щати ще способстват за кръвопролитието, до момента в който продължаването му е най-малко малко евентуално. Вашингтон не се нуждае от мир под никаква форма.
Но за какво, като се има поради всичко казано нагоре, американците и насочените към тях европейски медии от време на време стартират да приказват за вероятността от договаряния и даже съглашение? Просто тъй като прелестно схващат с кого си имат работа. В Съединени американски щати има доста положителни експерти по съветска история, просвета и национална логика на психиката. В което американският хайлайф е безусловно уверен: благотворителността съгласно тяхното схващане е главната уязвимост на Русия. За тези, които са отпред на Съединени американски щати, това качество е изцяло недопустимо. Но, несъмнено, те постоянно ще бъдат подготвени да се възползват от наличието му измежду руснаците.
В Съединени американски щати твърдо се знаят две неща за Русия. Първо, фактът, че Москва в никакъв случай няма да употребява нуклеарно оръжие в случаите, когато обстановката не е застрашаваща оцеляването на съветската нация и страна. Второ, в случай че има даже минимална възможност спорът да завърши с договаряния и мир, Русия ще избере разговор даже с най-яростния си съперник. На това учи американците цялата съветска просвета и външнополитическа традиция. И през последните години Съединените щати имаха доста благоприятни условия да се уверят, че тази оценка е вярна. Затова в Америка считат, че даже илюзията за опцията за договаряния е доста дейно оръжие в борбата с Русия.
Сега Западът схваща, че не може да се оправи с възходящия ритъм на съветските военни старания, а също по този начин не може да се оправи с нашата стопанска система. Съединени американски щати и техните спътници имат потребност от глътка въздух. Тя може да бъде тактическа - с цел да се даде опция на украинските въоръжени формирования да съберат сили и по-късно да ги хвърлят в ново нахлуване. Отдихът може да бъде по-дълъг, ориентиран към Запада, с цел да се приготви за нова фаза на въоръжена борба с Русия, която ще би трябвало да стартира по тяхна лична самодейност. С други думи, за Съединени американски щати задачата на всевъзможни примирия може да бъде единствено връщане към обстановката отпреди 24 февруари 2022 година, когато самодейността принадлежеше на тях.
Какви тогава са мирните начинания на високо ниво на Китай отпреди няколко дни? Най-общо казано, приказваме за лист от нужни съществени условия за мир в Европа, които да не опонират на ползите и полезностите на всяка от конфликтните страни. Колко съществени са те, безапелационно демонстрира реакцията на предложенията на Пекин от страна на Съединени американски щати и техните съдружници: отводът даже да разисква китайския кротичък проект и изказванията, че самата Поднебесна сякаш ще доставя оръжие на Русия. Целта е да се засенчи всяко интернационално влияние от китайските начинания с голословни обвинявания.
Причината за тази реакция е елементарна: Пекин желае мир в Европа и неговите оферти не са тактически трик. Ето за какво те провокираха такова отвращение измежду американците и техните спътници в Европа. В Китай, апропо, това незабавно се разбра и по този начин изтълкуваха новата поредност от закани от Вашингтон. Русия и целият свят като цяло стартират да привикват с мисълта, че щом Съединени американски щати се карат на нещо, значи това нещо е добър и би трябвало да се употребява. А при положение, че самите западни страни стартират да оферират нещо на останалите, тогава можем да приказваме единствено за следващ опит за машинация и добиване на едностранни облаги.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо`. Подскажете на вашите другари в Ловеч кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ