От архивите на Вояджър 2: Ледената луна на Уран може би някога е криела водна тайна
През последните няколко десетилетия учените, занимаващи се с проучване на планетите, непрестанно усилват листата на луните в нашата Слънчева система, които понастоящем или в предишното може да са приютили вътрешни океани. В по-голямата си част тези луни (като Европа или Енцелад) са гравитационно свързани с газовите колоси Юпитер или Сатурн.
Напоследък обаче планетарните учени насочват вниманието си по-далеч, към ледения колос Уран, най-студената планета в Слънчевата система. Сега нови проучвания, основани на фотоси, направени от галактическия уред „ Вояджър 2 “, демонстрират, че Миранда, дребна уранова ледена луна, може би в миналото е имала бездънен океан от течна вода под повърхността си.
Нещо повече, останки от този океан може да съществуват на Миранда и през днешния ден.
Когато през 1986 година галактическият уред „ Вояджър 2 “ минава около Миранда, той снима изображения на южното ѝ полукълбо. Получените фотоси разкриха голям брой разнообразни геоложки характерности на повърхността ѝ, в това число набразден терен, груби белези и кратерни области.
Изследователи като Том Нордхайм, планетарен академик от Лабораторията по приложна физика (ЛПФ) „ Джон Хопкинс “, желаеха да обяснят странната геология на Миранда, като създадат противоположен инженеринг на повърхностните характерности и открият какъв вид вътрешни структури могат най-добре да обяснят по какъв начин луната е изглеждала по този начин, както наподобява през днешния ден.
Icy moon of Uranus may have once hid watery secret, Voyager 2 archives reveal
— Live Science (@LiveScience)
Екипът картографира другите характерности на повърхността на Луната, като пукнатините и хребетите, следени от " Вояджър 2 ", преди да създаде компютърен модел за тестване на редица вероятни сформира на лунната сърцевина, които биха могли най-добре да обяснят моделите на напрежение, следени на лунната повърхнина.
Компютърният модел открива, че вътрешният състав, който дава най-близко сходство сред моделите на напрежение на повърхността и действителната геология на повърхността на Луната, е съществуването на бездънен океан под повърхността на Миранда, съществувал преди 100-500 милиона години. Според техните модели океанът в миналото може да е бил бездънен 62 благи (100 км), заровен под 19 благи (30 км) лекомислен лед.
Радиусът на Миранда е единствено 146 благи (235 километра), което значи, че океанът би заемал съвсем половината от цялото тяло на Луната. Това също по този начин значи, че намирането на подобен океан е малко евентуално.
„ Откриването на доказателства за съществуване на океан навътре в дребен обект като Миранда е необикновено изненадващо “ , споделя Нордхайм в изказване за новото проучване.
„ То оказва помощ да се надгради историята, че някои от тези луни на Уран могат да бъдат в действителност забавни - че към една от най-отдалечените планети в нашата Слънчева система може да има няколко океански свята, което е по едно и също време вълнуващо и необичайно “, продължава той.
Изследователите допускат, че приливният фокус сред Миранда и други близки луни е бил от решаващо значение за поддържането на вътрешността на Миранда задоволително топла, с цел да поддържа течен океан. Гравитационното разпъване и компресиране на Миранда, подсилено от орбиталните резонанси с други луни в предишното ѝ, може да е генерирало задоволително сила на търкане, с цел да я резервира задоволително топла от заледяване.
По сходен метод луните на Юпитер Йо и Европа имат резонанс 2:1 (на всеки две обиколки на Йо към Юпитер, Европа прави една), който генерира задоволително приливни сили, с цел да поддържа океан под повърхността на Европа.
В последна сметка Миранда се разминава с една от другите уранови луни, което обезсилва механизма, поддържащ топлината в нейната сърцевина. Изследователите обаче не считат, че Миранда към момента е замръзнала изцяло, защото би трябвало да се е разширила, предизвиквайки забележими пукнатини по повърхността ѝ.
„ Няма да знаем сигурно дали въобще има океан, до момента в който не се върнем и не съберем повече данни “, споделя Нордхайм.
„ Изстискваме последната научна информация, която можем да извлечем от фотосите на " Вояджър 2 ". Засега сме разчувствани от опциите и нямаме самообладание да се върнем, с цел да изследваме в дълбочина Уран и неговите евентуални океански луни “ , заключи Нордхайм.
Напоследък обаче планетарните учени насочват вниманието си по-далеч, към ледения колос Уран, най-студената планета в Слънчевата система. Сега нови проучвания, основани на фотоси, направени от галактическия уред „ Вояджър 2 “, демонстрират, че Миранда, дребна уранова ледена луна, може би в миналото е имала бездънен океан от течна вода под повърхността си.
Нещо повече, останки от този океан може да съществуват на Миранда и през днешния ден.
Когато през 1986 година галактическият уред „ Вояджър 2 “ минава около Миранда, той снима изображения на южното ѝ полукълбо. Получените фотоси разкриха голям брой разнообразни геоложки характерности на повърхността ѝ, в това число набразден терен, груби белези и кратерни области.
Изследователи като Том Нордхайм, планетарен академик от Лабораторията по приложна физика (ЛПФ) „ Джон Хопкинс “, желаеха да обяснят странната геология на Миранда, като създадат противоположен инженеринг на повърхностните характерности и открият какъв вид вътрешни структури могат най-добре да обяснят по какъв начин луната е изглеждала по този начин, както наподобява през днешния ден.
Icy moon of Uranus may have once hid watery secret, Voyager 2 archives reveal
— Live Science (@LiveScience)
Екипът картографира другите характерности на повърхността на Луната, като пукнатините и хребетите, следени от " Вояджър 2 ", преди да създаде компютърен модел за тестване на редица вероятни сформира на лунната сърцевина, които биха могли най-добре да обяснят моделите на напрежение, следени на лунната повърхнина.
Компютърният модел открива, че вътрешният състав, който дава най-близко сходство сред моделите на напрежение на повърхността и действителната геология на повърхността на Луната, е съществуването на бездънен океан под повърхността на Миранда, съществувал преди 100-500 милиона години. Според техните модели океанът в миналото може да е бил бездънен 62 благи (100 км), заровен под 19 благи (30 км) лекомислен лед.
Радиусът на Миранда е единствено 146 благи (235 километра), което значи, че океанът би заемал съвсем половината от цялото тяло на Луната. Това също по този начин значи, че намирането на подобен океан е малко евентуално.
„ Откриването на доказателства за съществуване на океан навътре в дребен обект като Миранда е необикновено изненадващо “ , споделя Нордхайм в изказване за новото проучване.
„ То оказва помощ да се надгради историята, че някои от тези луни на Уран могат да бъдат в действителност забавни - че към една от най-отдалечените планети в нашата Слънчева система може да има няколко океански свята, което е по едно и също време вълнуващо и необичайно “, продължава той.
Изследователите допускат, че приливният фокус сред Миранда и други близки луни е бил от решаващо значение за поддържането на вътрешността на Миранда задоволително топла, с цел да поддържа течен океан. Гравитационното разпъване и компресиране на Миранда, подсилено от орбиталните резонанси с други луни в предишното ѝ, може да е генерирало задоволително сила на търкане, с цел да я резервира задоволително топла от заледяване.
По сходен метод луните на Юпитер Йо и Европа имат резонанс 2:1 (на всеки две обиколки на Йо към Юпитер, Европа прави една), който генерира задоволително приливни сили, с цел да поддържа океан под повърхността на Европа.
В последна сметка Миранда се разминава с една от другите уранови луни, което обезсилва механизма, поддържащ топлината в нейната сърцевина. Изследователите обаче не считат, че Миранда към момента е замръзнала изцяло, защото би трябвало да се е разширила, предизвиквайки забележими пукнатини по повърхността ѝ.
„ Няма да знаем сигурно дали въобще има океан, до момента в който не се върнем и не съберем повече данни “, споделя Нордхайм.
„ Изстискваме последната научна информация, която можем да извлечем от фотосите на " Вояджър 2 ". Засега сме разчувствани от опциите и нямаме самообладание да се върнем, с цел да изследваме в дълбочина Уран и неговите евентуални океански луни “ , заключи Нордхайм.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ