Петър Клисаров пред ФАКТИ: Ако последват дела за руските замразени активи, те ще засегнат ЕС, но в двоен размер
През последните месеци в Европа се случват няколко основни процеса. Един от най-обсъжданите бе дебатът през октомври по отношение на средствата в системата Euroclear – белгийска институция, която ръководи огромни размери скъпи бумаги, фондове и облигации. Настъпи падежът на замразените съветски активи, които сега към този момент са преобразувани в кеш и предадени на Европейската централна банка. Euroclear носи отговорност за тяхното предпазване. Това разгласи пред Лили Маринкова в студио „ ФАКТИ “ и предаването „ Разговор “ Петър Клисаров, водач на партия „ Пряка народна власт “.
„ Министър-председателят на Белгия, Барт де Вевер, съобщи ясно, че Русия е отправила предизвестие – в случай че средствата бъдат употребявани, следствията за Белгия ще бъдат доста „ крайни “. Той разяснява, че „ безконечност “ е прекомерно дълъг интервал, с цел да бъде възприеман като опасност. Заедно с Кристин Лагард той изясни на европейските водачи, че решението какво да се прави с тези пари може да бъде взето единствено групово, от всички страни членки. Ако последват правосъдни каузи за съветските замразени пари, те ще обиден целия Европейски съюз, и то в двоен размер. Като образец бе посочен случай с съветски олигарх, който към този момент е осъдил институции за 8 милиарда, а сумата с лихвите към него доближава 15 милиарда “, добави Клисаров.
„ В момента Европейски Съюз и така наречен „ коалиция на искащите “ разискват вид замразените средства да бъдат употребявани като поръчителство за финансиране на Украйна, а след края на войната да бъдат покрити посредством бъдещи репарации. Това съмнение се основава на концепцията, че Русия би трябвало да загуби войната, с цел да има правна логичност сходен механизъм “, показа още гостът.
Според Клисаров, в допълнение към този момент са усвоени част от насъбраните лихви по замразените активи — забележителна част е ориентирана към Белгия, други суми — към Украйна.
„ Всичко това ще има евентуални последствия и за България. На идващото съвещание на Европейския съвет, планувано към 18 декември, се чака решение за това по какъв начин Европа ще употребява тези средства. Българите би трябвало да бъдат наясно какво може да последва. България взе участие в обединението, до момента в който страни като Унгария, Чехия и Словакия – не. Според прогнозите за страната ни евентуалният финансов ангажимент може да бъде сред 1 и 4 милиарда лв. – съгласно размера на средствата, които ще бъдат трансферирани. Ако към това се добави и плануваното нарастване на вноските към Европейски Съюз с към 4 милиарда за защита, плюс в допълнение към 1 милиард за инфраструктурни поправки, общата тежест може да доближи до 10 милиарда евро – сума, която се изяснява в границите на държавния бюджет като вероятен недостиг. Събитията се развиват динамично “, разкри още гостът.
„ Йенс Столтенберг – прочут на всички от позицията си като някогашен общоприет секретар на НАТО – сега заема поста на финансов министър на Норвегия, страна с голям пенсионен фонд и постоянни бюджетни остатъци. Фондът се употребява стратегически за вложения в бъдещето. Според мнения се разисква опция част от средствата му да бъдат ориентирани към финансиране на Украйна – сума, която на годишна база се прави оценка на към 140 милиарда. Европейският съюз също демонстрира интерес към норвежките средства. Президентът на Финландия, Александър Стуб, даде конференция, на която разгласи, че ще продължат да поддържат Украйна военно и стопански. Финландия към този момент е предоставила 30 пакета помощ. С балтийските страни, посредством нов план, евентуално наименуван „ Перла “, са събрани още 100 милиона евро за незабавна поддръжка. Стуб съобщи, че Путин има вяра, че може да изтощи Европа, изпращайки нови и нови бойци, само че това е неправилно очакване. Той даже се изпусна да каже намерено: „ Ние сме с Украйна против Русия. “ По този метод на процедура призна, че Европейският съюз е замесен в спора “, сподели още Петър Клисаров.
