Подводна война в Балтика. Защо Русия унищожава критична инфрастру...
През последните месеци студените води на Балтийско море се трансфораха в парещ спектакъл на военни дейности и хибридни специфични интервенции. През това време бяха развалени три съществени типа подводни връзки: газопровод, информационни линии и захранващ кабел.
При съвсем всеки случай проверяващите подозират умишлени дейности на руснаци. Последните нормално отхвърлят всичко: „ Опитайте и го докажете “.
Защо Кремъл може да стои зад саботажа в Балтийско море? Има ли опасности от увеличение на броя на диверсиите и по какъв начин да се противодейства на хибридната експанзия?
От началото на Първата международна война във водите на Балтийско море е имало четири грандиозни случая, включващи сериозна инфраструктура в страните от НАТО и Европейския съюз.
Първият се случи през октомври 2023 година, когато газопроводът Baltic Convergence и кабелът за данни, свързващ Естония и Финландия през Финския залив, бяха прекратени. Основната версия на финландското Национално бюро за следствие е, че е забъркан китайският транспортен съд Newnew Polar Bear. Неговата котва, която по-късно беше извадена от морското дъно, аргументи вредите. Този случай към момента се проверява.
Тогава изключителната обстановка беше отписана като акцидент, защото това беше първият сходен случай. Но през ноември 2024 година всичко се повтори. Китайският транспортен съд Yi Peng 3, който напусна съветското пристанище Уст-Луга на 15 ноември, преряза два информационни кабела: сред Швеция и Литва и сред Германия и Финландия.
Следователите на шведската полиция считат, че капитанът на кораба, влачил котвата си по морското дъно повече от 160 км, може да е работил по инструкции на съветските разследващи служби. Сред екипажа е имало и съветски жители. „ Това сложи всички в района нащрек. Трябва да отдадем дължимото: Военноморските сили неотложно задържаха кораба. Следствените дейности не престават “, споделя Михаил Гончар, президент на Центъра за световни проучвания „ Стратегия XXI “.
Въпреки това някои нарекоха новия случай инцидент. Когато на 25 декември всичко се повтори за трети път, този път със захранващия кабел EstLink 2 сред Естония и Финландия, всички схванаха, че това не е инцидентно. Ремонтът на 650 MW кабел ще отнеме повече от седем месеца - най-малко до края на юли.
Този случай обаче не беше последният. В края на януари 2025 година подводният информационен кабел, свързващ Латвия и Швеция, беше развален. Кабелът беше развален от различен китайски транспортен съд " Вежен ", който също напусна съветското пристанище Уст-Луга.
Корабособственикът удостовери, че неговият танкер е отговорен за случая, само че увери, че е несъзнателно. Казват, че една от многотонните котви е паднала на дъното от мощния вятър и е закачила оптичното влакно. Корабът е арестуван и изпратен в шведските териториални води за следствие.
„ Няма потребност да се съмняваме кой е направил това. Разбира се, следствието ще продължи, това ще бъде дълъг развой. Някои хора може да имат подозрения: това тенденциозен бойкот ли е или случай? Руснаците, по нормалния си метод, кажете: " И вие го докажете. "
Това разтревожи доста виновни лица в Европейски Съюз и НАТО и се организираха съвещания. Тези прикрити дейности на Кремъл могат да се смятат за предизвестие към страните от района, Европейски Съюз и НАТО, че това са единствено изолирани случаи на информационни сривове и че нещата могат да се влошат. „ Представете си, когато сходни дейности станат всеобщи “, споделя Гончар.
„ Оставям някакъв % възможност руснаците да употребяват китайците „ на мрачно “, тъй като това или това деяние не се прави от притежателя на кораба, а от хора от екипажа. Руснаците постоянно работят на тези кораби и не елементарни моряци, а капитани или първи помощници, тъй че това може да бъде несъмнено съдействие, където всеки играе своята роля “, прибавя специалистът.
По време на една от конференциите публицисти попитаха ръководителя на Кремъл Владимир Путин за вероятното присъединяване на Москва в бойкот в Балтика, на което съветският държател отговори, че това са „ чисти нелепости “.
„ Там можеше да има всичко... Там, софтуерно... Там можеха да го закачат, не знам, там... Можеше да има земетресение, рядко се случва, само че се случва. някакво свлачище там... Не знам, „ Нека да проверяват “, оправда се Путин.
Руснаците са по-малко загрижени за Черно море от позиция на износа на сила, защото там имат съдружник, който от време на време е непредвидим, само че като цяло повече или по-малко постоянен - турският президент Реджеп Ердоган.
В Балтийския район през 2024 година се заприказва за ограничение на трафика на съветски нефт, който стартира да заплашва околната среда. Факт е, че през последните години Москва, без да се съветва, натовари Балтийско море с великански размер (до 100 милиона тона годишно) петрол и нефтопродукти, които са рискови товари.
Последствията от това, поради потреблението на остарели танкери без застраховка, бяха показани от случая с два кораба край Керченския проток.
„ Напоследък в балтийските страни се заприказва за нуждата от ограничение на трафика на нефт. Още повече, че той идва от страна-агресор, която финансира войната с тези пари. Ето за какво Русия стартира настъпателни дейности в балтийския район. Тя почувства, че нейната нефт " Империята може да свърши ", счита Гончар.
Има три основни вида връзки на дъното на Балтийско море: газопроводи, оптични линии и захранващи кабели, като и трите бяха прекратени през последните месеци. Това може да е единствено пробна борба, защото Балтика не е най-голямата централизация на сходни подводни връзки.
В Северно море, до Балтийско, плътността на подводните сериозни връзки е по-висока. Особено като се има поради, че през последните десетилетия доста офшорни вятърни паркове се появиха в плитките води на Северно море. Общата им мощ се прави оценка на 25 GW, което се равнява на 25 блока на атомна електроцентрала. За да го сложим в вероятност, пиковото ползване на Украйна през последните години е било под 20 GW.
Голям брой захранващи кабели, които придвижват електричество от вятърните турбини до брега, минават по дъното на Северно море. Именно по тази причина Руската федерация, посредством саботажа си, проектира картина какво може да се случи, в случай че балтийските страни вкарат обилни ограничавания върху трафика на съветски нефт.
Това може да бъде и самобитно предизвестие за Полша, която стартира своето председателство на Съвета на Европейския съюз на 1 януари 2025 година
Например може да бъде нанесена щета на захранващия кабел с мощ 600 MW, свързващ Швеция и Полша, или на подводния газопровод Baltic Pipe сред норвежкия бранш на Северно море и Полша, с помощта на който Варшава диверсифицира своите газови доставки и съумя да изоставят съветския газ.
Освен това Полша възнамерява да построи в Балтийско море един от най-големите офшорни вятърни паркове в света, който ще обезпечава сила на 2,5 милиона семейства.
Посланието на Кремъл към Полша е: имате доста инфраструктура по крайбрежието си, тъй че не използвайте европредседателството си за осъществяване на антируски начинания.
Неотдавнашните събития в Балтийско море може да са единствено началото и в близко бъдеще, в случай че не се противодейства, броят на случаите може да се усили.
Страните от НАТО към този момент усилват наблюдението, патрулирането и следенето на всички кораби в Балтийско море. Това е вярно, само че е невероятно да се окачат датчици или да се слагат часови на лодки на всеки километър подводни връзки. Това е скъпо и неефективно. Гончар предлага три разновидността, с цел да принуди руснаците да спрат унищожаването на сериозна инфраструктура.
Първият е, че са нужни огледални дейности. Нещо сходно би трябвало да се случи с сериозната инфраструктура на съветска територия. Вярно е, че Русия е континентална страна и по-голямата част от нейната сериозна инфраструктура е ситуирана в страната.
Второ, дейностите би трябвало да са асиметрични. Например, в отговор на подривна активност в Балтика може да се вкарат ограничавания за трафика на съветски нефт и по този метод да се понижи притокът на петродолари в бюджета на агресора.
Освен това сенчестият танкерен флот, който се състои най-вече от остарели кораби, заплашва света с екологична злополука. Руските танкери неведнъж са оставяли след себе си километрични нефтени разливи. Такива случаи са регистрирани в разнообразни елементи на света: от Тайланд до Виетнам, от Италия до Мексико.
Скорошен образец е злополуката на два танкера с мазут, които потънаха покрай Керченския проток в средата на декември. Екологичните вреди, породени от петролните разливи от тези два кораба, се правят оценка на над 14 милиарда $.
Освен това в Черно море потънаха кораби, пренасящи по-малко от 10 хиляди тона мазут, до момента в който през Балтийско море минават танкери с водоизместимост 100-150 хиляди тона. Те нормално са изцяло заредени, тъй че следствията могат да бъдат по-лоши.
Третото е да се повторят дейностите на руснаците, които неведнъж блокираха акваторията на Черно и Азовско море под претекст, че организират военни учения.
„ Те направиха това през 2020-2021 година и нямаше реакция. Ако вземем поради, че Балтийско море в действителност е море на НАТО и Европейски Съюз, тогава те могат да работят по същия метод: да блокират водите сред Финландия и Естония за цивилен кораби. Това може да стане с образуване на едномесечни учения под претекст за битка с подводните диверсии “, допуска Гончар.
В противоположен случай, счита специалистът, броят на саботажните произшествия ще нараства с всяка седмица и след време те могат да стартират в Северно море.
Превод ФрогНюз
При съвсем всеки случай проверяващите подозират умишлени дейности на руснаци. Последните нормално отхвърлят всичко: „ Опитайте и го докажете “.
Защо Кремъл може да стои зад саботажа в Балтийско море? Има ли опасности от увеличение на броя на диверсиите и по какъв начин да се противодейства на хибридната експанзия?
От началото на Първата международна война във водите на Балтийско море е имало четири грандиозни случая, включващи сериозна инфраструктура в страните от НАТО и Европейския съюз.
Първият се случи през октомври 2023 година, когато газопроводът Baltic Convergence и кабелът за данни, свързващ Естония и Финландия през Финския залив, бяха прекратени. Основната версия на финландското Национално бюро за следствие е, че е забъркан китайският транспортен съд Newnew Polar Bear. Неговата котва, която по-късно беше извадена от морското дъно, аргументи вредите. Този случай към момента се проверява.
Тогава изключителната обстановка беше отписана като акцидент, защото това беше първият сходен случай. Но през ноември 2024 година всичко се повтори. Китайският транспортен съд Yi Peng 3, който напусна съветското пристанище Уст-Луга на 15 ноември, преряза два информационни кабела: сред Швеция и Литва и сред Германия и Финландия.
Следователите на шведската полиция считат, че капитанът на кораба, влачил котвата си по морското дъно повече от 160 км, може да е работил по инструкции на съветските разследващи служби. Сред екипажа е имало и съветски жители. „ Това сложи всички в района нащрек. Трябва да отдадем дължимото: Военноморските сили неотложно задържаха кораба. Следствените дейности не престават “, споделя Михаил Гончар, президент на Центъра за световни проучвания „ Стратегия XXI “.
Въпреки това някои нарекоха новия случай инцидент. Когато на 25 декември всичко се повтори за трети път, този път със захранващия кабел EstLink 2 сред Естония и Финландия, всички схванаха, че това не е инцидентно. Ремонтът на 650 MW кабел ще отнеме повече от седем месеца - най-малко до края на юли.
Този случай обаче не беше последният. В края на януари 2025 година подводният информационен кабел, свързващ Латвия и Швеция, беше развален. Кабелът беше развален от различен китайски транспортен съд " Вежен ", който също напусна съветското пристанище Уст-Луга.
Корабособственикът удостовери, че неговият танкер е отговорен за случая, само че увери, че е несъзнателно. Казват, че една от многотонните котви е паднала на дъното от мощния вятър и е закачила оптичното влакно. Корабът е арестуван и изпратен в шведските териториални води за следствие.
„ Няма потребност да се съмняваме кой е направил това. Разбира се, следствието ще продължи, това ще бъде дълъг развой. Някои хора може да имат подозрения: това тенденциозен бойкот ли е или случай? Руснаците, по нормалния си метод, кажете: " И вие го докажете. "
Това разтревожи доста виновни лица в Европейски Съюз и НАТО и се организираха съвещания. Тези прикрити дейности на Кремъл могат да се смятат за предизвестие към страните от района, Европейски Съюз и НАТО, че това са единствено изолирани случаи на информационни сривове и че нещата могат да се влошат. „ Представете си, когато сходни дейности станат всеобщи “, споделя Гончар.
„ Оставям някакъв % възможност руснаците да употребяват китайците „ на мрачно “, тъй като това или това деяние не се прави от притежателя на кораба, а от хора от екипажа. Руснаците постоянно работят на тези кораби и не елементарни моряци, а капитани или първи помощници, тъй че това може да бъде несъмнено съдействие, където всеки играе своята роля “, прибавя специалистът.
По време на една от конференциите публицисти попитаха ръководителя на Кремъл Владимир Путин за вероятното присъединяване на Москва в бойкот в Балтика, на което съветският държател отговори, че това са „ чисти нелепости “.
„ Там можеше да има всичко... Там, софтуерно... Там можеха да го закачат, не знам, там... Можеше да има земетресение, рядко се случва, само че се случва. някакво свлачище там... Не знам, „ Нека да проверяват “, оправда се Путин.
Руснаците са по-малко загрижени за Черно море от позиция на износа на сила, защото там имат съдружник, който от време на време е непредвидим, само че като цяло повече или по-малко постоянен - турският президент Реджеп Ердоган.
В Балтийския район през 2024 година се заприказва за ограничение на трафика на съветски нефт, който стартира да заплашва околната среда. Факт е, че през последните години Москва, без да се съветва, натовари Балтийско море с великански размер (до 100 милиона тона годишно) петрол и нефтопродукти, които са рискови товари.
Последствията от това, поради потреблението на остарели танкери без застраховка, бяха показани от случая с два кораба край Керченския проток.
„ Напоследък в балтийските страни се заприказва за нуждата от ограничение на трафика на нефт. Още повече, че той идва от страна-агресор, която финансира войната с тези пари. Ето за какво Русия стартира настъпателни дейности в балтийския район. Тя почувства, че нейната нефт " Империята може да свърши ", счита Гончар.
Има три основни вида връзки на дъното на Балтийско море: газопроводи, оптични линии и захранващи кабели, като и трите бяха прекратени през последните месеци. Това може да е единствено пробна борба, защото Балтика не е най-голямата централизация на сходни подводни връзки.
В Северно море, до Балтийско, плътността на подводните сериозни връзки е по-висока. Особено като се има поради, че през последните десетилетия доста офшорни вятърни паркове се появиха в плитките води на Северно море. Общата им мощ се прави оценка на 25 GW, което се равнява на 25 блока на атомна електроцентрала. За да го сложим в вероятност, пиковото ползване на Украйна през последните години е било под 20 GW.
Голям брой захранващи кабели, които придвижват електричество от вятърните турбини до брега, минават по дъното на Северно море. Именно по тази причина Руската федерация, посредством саботажа си, проектира картина какво може да се случи, в случай че балтийските страни вкарат обилни ограничавания върху трафика на съветски нефт.
Това може да бъде и самобитно предизвестие за Полша, която стартира своето председателство на Съвета на Европейския съюз на 1 януари 2025 година
Например може да бъде нанесена щета на захранващия кабел с мощ 600 MW, свързващ Швеция и Полша, или на подводния газопровод Baltic Pipe сред норвежкия бранш на Северно море и Полша, с помощта на който Варшава диверсифицира своите газови доставки и съумя да изоставят съветския газ.
Освен това Полша възнамерява да построи в Балтийско море един от най-големите офшорни вятърни паркове в света, който ще обезпечава сила на 2,5 милиона семейства.
Посланието на Кремъл към Полша е: имате доста инфраструктура по крайбрежието си, тъй че не използвайте европредседателството си за осъществяване на антируски начинания.
Неотдавнашните събития в Балтийско море може да са единствено началото и в близко бъдеще, в случай че не се противодейства, броят на случаите може да се усили.
Страните от НАТО към този момент усилват наблюдението, патрулирането и следенето на всички кораби в Балтийско море. Това е вярно, само че е невероятно да се окачат датчици или да се слагат часови на лодки на всеки километър подводни връзки. Това е скъпо и неефективно. Гончар предлага три разновидността, с цел да принуди руснаците да спрат унищожаването на сериозна инфраструктура.
Първият е, че са нужни огледални дейности. Нещо сходно би трябвало да се случи с сериозната инфраструктура на съветска територия. Вярно е, че Русия е континентална страна и по-голямата част от нейната сериозна инфраструктура е ситуирана в страната.
Второ, дейностите би трябвало да са асиметрични. Например, в отговор на подривна активност в Балтика може да се вкарат ограничавания за трафика на съветски нефт и по този метод да се понижи притокът на петродолари в бюджета на агресора.
Освен това сенчестият танкерен флот, който се състои най-вече от остарели кораби, заплашва света с екологична злополука. Руските танкери неведнъж са оставяли след себе си километрични нефтени разливи. Такива случаи са регистрирани в разнообразни елементи на света: от Тайланд до Виетнам, от Италия до Мексико.
Скорошен образец е злополуката на два танкера с мазут, които потънаха покрай Керченския проток в средата на декември. Екологичните вреди, породени от петролните разливи от тези два кораба, се правят оценка на над 14 милиарда $.
Освен това в Черно море потънаха кораби, пренасящи по-малко от 10 хиляди тона мазут, до момента в който през Балтийско море минават танкери с водоизместимост 100-150 хиляди тона. Те нормално са изцяло заредени, тъй че следствията могат да бъдат по-лоши.
Третото е да се повторят дейностите на руснаците, които неведнъж блокираха акваторията на Черно и Азовско море под претекст, че организират военни учения.
„ Те направиха това през 2020-2021 година и нямаше реакция. Ако вземем поради, че Балтийско море в действителност е море на НАТО и Европейски Съюз, тогава те могат да работят по същия метод: да блокират водите сред Финландия и Естония за цивилен кораби. Това може да стане с образуване на едномесечни учения под претекст за битка с подводните диверсии “, допуска Гончар.
В противоположен случай, счита специалистът, броят на саботажните произшествия ще нараства с всяка седмица и след време те могат да стартират в Северно море.
Превод ФрогНюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ