Какво представлява ядреният синтез и защо е важен за бъдещето на човечеството
През последните години учените доближиха до сериозен софтуерен напредък в това направление и скоро може пристигна моментът „ Еврика ”
Слънцето е на процедура безконечен, най-малко за човешкото усещане за време, източник на сила. Логично, от десетилетия учени и откриватели се пробват да впрегнат процесите, които се случват в центъра на звездата ни и да ги употребяват за произвеждане на електричество и топлота. Ядреният синтез е „ Светият Граал ” в науката. За разлика от нуклеарния разпад, който използваме от 40-те години насам за деструктивни цели, създавайки най-разрушителните оръжия, съществували в миналото, при синтезът, вместо ядрото на атома да бъде разделяно, с цел да сътвори нови по-малки частици, тук ядрата на два атома се сливат в едно и отделят голямо количество сила.
Ако този развой може да бъде изкуствено основан в лабораторни условия, това би поставило завършек на всички проблеми с дефицит на електричество и би изстреляло човечеството в нова орбита от неговото софтуерно и даже еволюционно развиване. Точно по тази причина от повече от 50 години учени по света пробват да пресъздадат комплексните условия, нужни за нуклеарен синтез, в умалена среда – задача, която се оказва повече от комплицирана за решение.
За да се случи нуклеарен синтез са нужни няколко детайла. Първият, може би най-съществен от тях, е съществуването на голяма маса атоми, сбити под силите на тежка гравитация доста близко един до различен. В центъра на нашата звезда това е главно водород. Ядрата на тези водородни атоми, формирани единствено от по 1 протон, се „ допират ” и през серия от стъпки се сливат едно с друго, създавайки хелий. Невинаги процесът е сполучлив, само че когато е, това се случва когато единият протон се трансформира в неутрон по силата на Слабата нуклеарна мощ. От това се образуват и по един позитрон и неутрино. Резултатът е детайл, прочут като деутерий. След това различен протон се блъска във към този момент образуваният деутерий и това приключва със основаването на ядро на хелий-3 и изпускането на гама радиация. Именно тя излиза от ядрото на Слънцето към повърхността и надлежно към космоса.
Финалната форма от синтеза е хелий-4, който има по-малко маса от истинските 4 протона, които са го основали поради формулата на Айнщан (E=mc 2) и точно поради това основаването на този атом води до отпущането на големи количества сила под формата на топлота и светлина, които „ извират ” от Слънцето. Описаният развой се случва 9.2х10 37 (или 920 с 37 нули откъм гърба, или 9 200 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000) пъти в секунда. От цялата маса, която взе участие в протичащото се, едвам 0.7% се трансформира в сила, което въпреки и да наподобява малко, в действителност е еднакво на към 4.26 милиона метрични тона маса (основно водород), които са равносилни на 3.8х10 26 джаула сила на секунда. Количеството е повече от задоволително – в действителност над 100 000 пъти повече – от нужната за една година сила, която да реши всички проблеми на планетата.
Видно от всичката тази комплицирана математика, мотивацията да се пресъздаде силата на Слънцето в лаборатория е голям. И до момента в който безусловно допреди година учените твърдяха, че „ нуклеарният синтез е на 40 години разстояние от нас, постоянно ”, в този момент картината в научните среди наподобява доста по-оптимистично.
Редица народи по света създават така наречен „ Токамаци ” – реактори, които пробват да усвоят силата от синтез на атомните ядра. За жал на русофобите, истинската идея идва от Съветския съюз – от физиците Игор Там и Андрей Сахаров, които са били въодушевени от Олег Леврентиев. Думата „ Токамак ” е редуциране от „ Тороидална Камера с Аксиални магните полета ”. Първият работещ подобен реактор пък е основан от Натан Явлинский през 1958 година Без да навлизаме в политика, в този момент руснаците не са водещи в развиването на тази технология. Европейските водачи са Чехия, Германия и Англия.
Съединени американски щати също не изостават от тази поредна за човешката история софтуерна конкуренция. Редом до разработките с изкуствен интелект, които главно се правят в Щатите, учените там работят съществено и по няколко свои сякаш новаторски Токамаци. Експериментите и заигравките с технологията от Китай също не трябва да се подценяват. И още веднъж точно по оста „ Запад-Изток ” ще е главното съревнование. Защото нуклеарният синтез безусловно ще обърне нова страница в човешката история.
Има няколко открития, които до момента са правили това. Сред тях безспорно са потреблението на огъня, измислянето на колелото, основаването на първата печатна машина и до известна степен концепцията зад интернет пространството. Всички те обаче ще бледнеят, спрямо преодоляването на процесите, протичащи се в центъра на Слънцето, предвиждат учени.
Въпросът е – коя страна ще се окаже в последна сметка тази, която държи ключа към бъдещето на човечеството. Защото от това ще зависи и образа на планетата ни в идните епохи. А моментът " Еврика " наподобява е единствено на една крачка разстояние.
Слънцето е на процедура безконечен, най-малко за човешкото усещане за време, източник на сила. Логично, от десетилетия учени и откриватели се пробват да впрегнат процесите, които се случват в центъра на звездата ни и да ги употребяват за произвеждане на електричество и топлота. Ядреният синтез е „ Светият Граал ” в науката. За разлика от нуклеарния разпад, който използваме от 40-те години насам за деструктивни цели, създавайки най-разрушителните оръжия, съществували в миналото, при синтезът, вместо ядрото на атома да бъде разделяно, с цел да сътвори нови по-малки частици, тук ядрата на два атома се сливат в едно и отделят голямо количество сила.
Ако този развой може да бъде изкуствено основан в лабораторни условия, това би поставило завършек на всички проблеми с дефицит на електричество и би изстреляло човечеството в нова орбита от неговото софтуерно и даже еволюционно развиване. Точно по тази причина от повече от 50 години учени по света пробват да пресъздадат комплексните условия, нужни за нуклеарен синтез, в умалена среда – задача, която се оказва повече от комплицирана за решение.
За да се случи нуклеарен синтез са нужни няколко детайла. Първият, може би най-съществен от тях, е съществуването на голяма маса атоми, сбити под силите на тежка гравитация доста близко един до различен. В центъра на нашата звезда това е главно водород. Ядрата на тези водородни атоми, формирани единствено от по 1 протон, се „ допират ” и през серия от стъпки се сливат едно с друго, създавайки хелий. Невинаги процесът е сполучлив, само че когато е, това се случва когато единият протон се трансформира в неутрон по силата на Слабата нуклеарна мощ. От това се образуват и по един позитрон и неутрино. Резултатът е детайл, прочут като деутерий. След това различен протон се блъска във към този момент образуваният деутерий и това приключва със основаването на ядро на хелий-3 и изпускането на гама радиация. Именно тя излиза от ядрото на Слънцето към повърхността и надлежно към космоса.
Финалната форма от синтеза е хелий-4, който има по-малко маса от истинските 4 протона, които са го основали поради формулата на Айнщан (E=mc 2) и точно поради това основаването на този атом води до отпущането на големи количества сила под формата на топлота и светлина, които „ извират ” от Слънцето. Описаният развой се случва 9.2х10 37 (или 920 с 37 нули откъм гърба, или 9 200 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000) пъти в секунда. От цялата маса, която взе участие в протичащото се, едвам 0.7% се трансформира в сила, което въпреки и да наподобява малко, в действителност е еднакво на към 4.26 милиона метрични тона маса (основно водород), които са равносилни на 3.8х10 26 джаула сила на секунда. Количеството е повече от задоволително – в действителност над 100 000 пъти повече – от нужната за една година сила, която да реши всички проблеми на планетата.
Видно от всичката тази комплицирана математика, мотивацията да се пресъздаде силата на Слънцето в лаборатория е голям. И до момента в който безусловно допреди година учените твърдяха, че „ нуклеарният синтез е на 40 години разстояние от нас, постоянно ”, в този момент картината в научните среди наподобява доста по-оптимистично.
Редица народи по света създават така наречен „ Токамаци ” – реактори, които пробват да усвоят силата от синтез на атомните ядра. За жал на русофобите, истинската идея идва от Съветския съюз – от физиците Игор Там и Андрей Сахаров, които са били въодушевени от Олег Леврентиев. Думата „ Токамак ” е редуциране от „ Тороидална Камера с Аксиални магните полета ”. Първият работещ подобен реактор пък е основан от Натан Явлинский през 1958 година Без да навлизаме в политика, в този момент руснаците не са водещи в развиването на тази технология. Европейските водачи са Чехия, Германия и Англия.
Съединени американски щати също не изостават от тази поредна за човешката история софтуерна конкуренция. Редом до разработките с изкуствен интелект, които главно се правят в Щатите, учените там работят съществено и по няколко свои сякаш новаторски Токамаци. Експериментите и заигравките с технологията от Китай също не трябва да се подценяват. И още веднъж точно по оста „ Запад-Изток ” ще е главното съревнование. Защото нуклеарният синтез безусловно ще обърне нова страница в човешката история.
Има няколко открития, които до момента са правили това. Сред тях безспорно са потреблението на огъня, измислянето на колелото, основаването на първата печатна машина и до известна степен концепцията зад интернет пространството. Всички те обаче ще бледнеят, спрямо преодоляването на процесите, протичащи се в центъра на Слънцето, предвиждат учени.
Въпросът е – коя страна ще се окаже в последна сметка тази, която държи ключа към бъдещето на човечеството. Защото от това ще зависи и образа на планетата ни в идните епохи. А моментът " Еврика " наподобява е единствено на една крачка разстояние.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ