През последните години твърде много се говори за т. нар.

През последните години прекалено много се приказва за така наречен “западни полезности ”. Те съвсем непроменяемо участват в изявления на европейски и някои национални политици. Все по-често се загатват на изяви по най-различни мотиви – от политически полемики и религиозни служби до радио-телевизионни излъчвания и вестникарски издания.

Но какво съставляват тези полезности? Какво в последна сметка те съдържат? Кое постанова тяхната банална и досадна към този момент приложимост? Отговор на тези въпроси никой не е дал.

Очевидно, тази натрапчива приложимост на понятието “западни полезности ” предизвика някои водещи западни издания, коментатори и откриватели да слагат въпроса за същността и смисъла му. Като вършат разлика сред западни и християнски полезности те считат, че под понятието “западни полезности ” се схваща, че става въпрос за западния метод на живот. Към тях спадат да вземем за пример, правилото на разделяне на управляващите, основополагаща основа на демокрацията, правата на индивида, обезпечени от правовия ред и равенството пред закона. Но всичко това, съгласно тях, не са “ценности ”, а правила, правила, правни правила, върху които се построява актуалната демократична страна. “Ценностите ” не се постановат с указ или закон, а се образуват в един нескончаем исторически интервал. Те са плод на човешкия опит, познания, светоглед. Затова можем да приказваме за християнски полезности, само че никога за модерни политически полезности. Към ценностната система на един народ принадлежи образуваната епохи народопсихология, обичай, традиции, нрави. Ценностен темперамент може да имат исторически монументи, документи, творби на културата и изкуството.

Напълно разумно е актуалният метод на живот, изграждан и утвърждаван в Европа върху строго спазване на демократичните правила, да се наложи и като ценностна политическа система след избран интервал от време. Сега обаче е прекомерно рано да приравняваме към момента утвърждаващи се политически и правни правила, поредно и настойчиво налагани от европейски политици като към този момент завършени “ценности ”.
Не единствено действителността, само че и историята ще отхвърлят сходни опити. За какви “западни полезности ” може да става дума през днешния ден, когато към момента има живи очевидци на античовешката същина на фашизма и нацизма, идеологически творения на Западна Европа. Когато единствено преди половин век дефинитивно рухна колониалната система, напълно дело на няколко западноевропейски страни. А белким страни-членки на НАТО не пригласяха и не подкрепяха Вашингтон в дестабилизацията на арабските страни, предизвиканите цивилен войни и невиждани опустошения на монументи на човешкия талант. В резултат на всичко това международната общественост стана очевидец на невиждана по мащаби бежанска вълна. И всичко това е плод на “западните полезности ” на някои европейски страни.

Още по-нелепо и даже неуместно звучи понятието “евроатлантически полезности ”. С други думи към европейската ценностна система се прибавят и Съединени американски щати и по-специално НАТО. Недопустимо е един военнополитически съюз да се дефинира като ценностно създание, откакто е известно, че военните съюзи са силово средство за реализиране на избрани военни и политически цели. А всеки боен съюз съгласно историческите свидетелства предизвика контрасила.Срещу построените през XIX и XX век военни съюзи постоянно са образувани противоположни съюзи. Няма гаранция, че против НАТО няма да се появи контравоенен пакт на страни, чийто ползи са застрашени от Северноатлантическия пакт. За разлика от военнополитическите съюзи, които подсигуряват единствено известна степен на сигурност за своите членове, груповите ограничения за сигурност, засягащи цялата планета, се подсигуряват само от Организация на обединените нации.

Според “Дойче веле ” да вземем за пример, когато се приказва, изключително от политици, за политически и управнически полезности, явно се има поради европейския, т. е. западния метод на живот. Безспорно, европейците имат право да го отстояват и пазят, тъй като това е техен избор. Но за какво, съгласно изданието, всичко това би трябвало да се опакова в понятието “ценности ”. Очевидно, това е една словесна обвивка, която цели да направи нещата “ по-стойностни ”. Макар и да звучи помпозно такава опаковка не е нужна. Затова съветът на движимостите в тази проблематика фактори е да се заобикаля понятието “ценности ”. Употребата на изрази като демократични правила, правни правила, правила и законодателни актове, гарантиращи върховенството на закона, са не по-малко стойностни от помпозната, само че празна от наличие дума “ценности ”.

Очевидно, с тези рекомендации доста западни политици и специалисти се преценяват и заобикалят да използват понятието “европейски полезности ” в свои изявления или изявления. Прави усещане, че за разлика от тях български политики използват доста постоянно и то по разнообразни мотиви или без мотиви това разбиране. Изглежда те не схващат наличието и същността на този израз. За тях налагането на разпоредбите, нормите и върховенството на закона в ръководството на западните страни съставлява някаква свръхценност. Според някои откриватели пък думата “ценност ” има повече финансово-паричен израз, заради което е неприемливо тя да бъде обозначавана като политическо или управническо разбиране.

Европа би трябвало да се еманципира от Съединени американски щати

Прекаленото приложимост изключително на израза “евроатлантическа полезност ” свидетелства както за интелектуалното равнище на политиците, по този начин и за настройките им за прекомерна угодливост към западно-европейските сътрудници и подценяването им и пренебрегването на личните национални достолепия. Не е мъчно да се разбере, че еманципирането на самата Европа от очевидната американска взаимозависимост, ще я направи един от значимите фактори на международната сцена. Но одобряването на полезностите на НАТО в този миг е в интерес единствено на световните среди, които, за жалост, преобладават и във Вашингтон.