Реалните цени за лечение вече са в пъти над клиничните пътеки – как да се запълни разликата*
През последните години сме очевидци на бурни диспути за подпомагането и финансирането на здравната сфера в България. Епидемията от COVID-19 обостри и изсветли множеството пробойни и проблеми във връзка с финансовата непоклатимост и обезпеченост на лечебните заведения. И сложи доста основни въпроси във връзка с цената на опазването на здравето в страната.
Паралелно с пандемията се появиха и последици от дейностите на централните банки във връзка с паричното предложение - инфлацията, изразена в нараснали цени на електрическа енергия, консумативи, произведения, медикаменти и не на последно място храни. Към този ценовзривоопасен коктейл войната добави нужната доза неустановеност на пазарите, а в същото време ускори заплитането на инфлационната серпантина.
Това разяснява здравният икономист Аркади Шарков в собствен разбор, оповестен в.
Към момента лечебните заведения в България са изправени пред тежки решения, с повишаващи се разноски, които няма по какъв начин да парират заради намаления след пандемията банкет, подправен с ниските цени на клиничните пътеки.
Цените в опазването на здравето изостават над 4 пъти спрямо останалите в стопанската система. Ежегодното договаряне на цените на клиничните пътеки мъчно съумява да догони тези темпове на растеж. Разбираемо е желанието на НЗОК да пробва да потиска растежа на разноските, защото бюджетът е стеснен, само че в същото време централно плануваните и заложени цени не дават отговор на действителността. Това повишава общественото напрежение в бранша и недоволството на жителите от високото, от време на време прикрито доплащане, отбелязва още Шарков.
В разбора си той дава относителен образец със междинните цени на някои клинични пътеки и действителната цена за лекуване от съответно лечебно заведение – огромна столична университетска болница. От него излиза наяве, в основни посоки като акушерство и гинекология да вземем за пример съотношението сред цена на пътека и действителна стойност е 4,5 пъти, а в УНГ се следи съотношението 4,1. При неонатологията и детските заболявания разликите в цените стартират от 2,9 и доближават до 3,6 пъти.
„ Минималните разлики стартират от 1,9 при кардиохирургията, където пътеките се водят „ добре финансирани “ и доближават 4,5 при акушерството и гинекологията “, обобщава икономистът.
Погледнато от ъгъла на демографската картина и отрицателния натурален приръст, достигащ -16‰, следва да се замислим за цената на едно обикновено раждане, където НЗОК заплаща 1100 лева, а действителната междинна цена е към 2800 лева
Същото важи за основни, социалнозначими болести, като респираторните, където междинната стойност на клиничните пътеки е 730 лева, до момента в който междинната действителна цена на лекуване е над три пъти по-голяма - 2350 лева, разяснява още той.
За страдание, лечебните заведения се постанова да „ запълват “ разликите в цената по няколко метода - посредством избор на екип, посредством „ подаяние “ към лечебното заведение, посредством „ отплата “ в цената на здравно произведение или посредством непосредствено импровизирано доплащане. Всичко това основава напрежение сред лекари и пациенти, като в същото време поражда съмнение към системата на опазването на здравето, регистрира Аркади Шарков.
Качество, а не количество
По данни на НЦОЗА през 2019 година междинната приложимост на болничните кревати в лечебните заведения за болнична помощ е била 64,4%, през 2020 година тя спада до 53%, а по последни данни за първото тримесечие на 2022 година използваемостта е под 50%. Решенията от страна на здравните институции нормално се свеждат до това да обезпечат по-голям размер от действия против същото възнаграждение. Проблемът е, че пациенти липсват - тъй като се опасяват, не вървят на профилактични прегледи, посещават доктор в последния миг или чакат, че ще би трябвало да доплатят доста отвън обезпеченото от страната и публичния фонд. Тъй като няма по какъв начин размерите да бъдат запълнени, от време на време се стига до проблеми с „ надписване “ на пациенти, като главната цел на болничното заведение не е облага, а оцеляване в затягащото се финансово менгеме.
Правилното решение в тази ситуация би било да се понижи размерът от действия за сметка на покачване на цените. Така ще се компенсира пониженият болничен банкет и ще се обезпечи по-добро финансиране на лечебните заведения в изискванията на военно-временна инфлационна серпантина, счита икономистът. Догонването на цените би следвало да бъде основен детайл на политиките, осъществявани от държавното управление с оглед и на забавеното лекуване вследствие пандемията, което ще докара със себе си нараснала заболеваемост и смъртност от социалнозначими болести като заболявания на органите на кръвообращението, онкологични, респираторни и прочие болести.
Справедливо възнаграждение, а не лепта
Фокусът върху проблемите на лечебните заведения не следва да бъде единствено върху макрофинансовата рамка. В тях работят медицински експерти, чиято заплата в бъдещия, неустановен интервал от време ще бъде под натиска на непрекъснато покачващите се цени в стопанската система. Субсидирането на експертите по време на Коронавирус беше краткотрайна мярка, която извърши задачата, поради която бе основана – обезпечи финансова непоклатимост в несигурни времена.
Връщайки се назад към режима на възнаграждение против осъществена активност, те ще би трябвало да бъдат възнаградени почтено. С оглед на растящите цени, компенсацията през цените на клиничните пътеки е механизъм, който ще сработи и подкрепи фонд „ Работна заплата “, естествено, с избрани условия за възнаграждение, които би трябвало да бъдат наложени за лечебните заведения с обществена благосъстоятелност.
Финансовото обезпечаване на медицинските експерти ще бъде и сигнал към бъдещите генерации, избрали здравната специалност, за това, че ще има заслужено заплащане за техния дан към обществото, а също евентуално и ще задържи огромна част от човешкия запас в страната, акцентира Шарков.
В обстановка с възходящ ритъм на повишаване на цените, след десетилетие на релативно ниска инфлация, е естествено да има проблеми с изоставащи цени по отношение на разноските. В опазването на здравето този проблем е комплициран от обстоятелството, че ценообразуването на НЗОК е неразбираемо през цялото време на здравната промяна и не разполага със система за индексиране, отговаряща на изменящите се пазарни действителности. Затова, още по-важно отпреди е да се отвори още веднъж дебатът за финансирането на опазването на здравето, осведомен от уроците, научени по време на COVID-19 епидемията, и с ясното схващане, че евентуално ни предстоят последващи десетина години с по-бързо растящи цени на всичко. А здравето към този момент изостава съществено, отбелязва здравният икономист.
*Текстът е оповестен с известни съкращения. Пълния текст на разбора можете да видите на уеб страницата на в. „ 24 часа “
Паралелно с пандемията се появиха и последици от дейностите на централните банки във връзка с паричното предложение - инфлацията, изразена в нараснали цени на електрическа енергия, консумативи, произведения, медикаменти и не на последно място храни. Към този ценовзривоопасен коктейл войната добави нужната доза неустановеност на пазарите, а в същото време ускори заплитането на инфлационната серпантина.
Това разяснява здравният икономист Аркади Шарков в собствен разбор, оповестен в.
Към момента лечебните заведения в България са изправени пред тежки решения, с повишаващи се разноски, които няма по какъв начин да парират заради намаления след пандемията банкет, подправен с ниските цени на клиничните пътеки.
Цените в опазването на здравето изостават над 4 пъти спрямо останалите в стопанската система. Ежегодното договаряне на цените на клиничните пътеки мъчно съумява да догони тези темпове на растеж. Разбираемо е желанието на НЗОК да пробва да потиска растежа на разноските, защото бюджетът е стеснен, само че в същото време централно плануваните и заложени цени не дават отговор на действителността. Това повишава общественото напрежение в бранша и недоволството на жителите от високото, от време на време прикрито доплащане, отбелязва още Шарков.
В разбора си той дава относителен образец със междинните цени на някои клинични пътеки и действителната цена за лекуване от съответно лечебно заведение – огромна столична университетска болница. От него излиза наяве, в основни посоки като акушерство и гинекология да вземем за пример съотношението сред цена на пътека и действителна стойност е 4,5 пъти, а в УНГ се следи съотношението 4,1. При неонатологията и детските заболявания разликите в цените стартират от 2,9 и доближават до 3,6 пъти.
„ Минималните разлики стартират от 1,9 при кардиохирургията, където пътеките се водят „ добре финансирани “ и доближават 4,5 при акушерството и гинекологията “, обобщава икономистът.
Погледнато от ъгъла на демографската картина и отрицателния натурален приръст, достигащ -16‰, следва да се замислим за цената на едно обикновено раждане, където НЗОК заплаща 1100 лева, а действителната междинна цена е към 2800 лева
Същото важи за основни, социалнозначими болести, като респираторните, където междинната стойност на клиничните пътеки е 730 лева, до момента в който междинната действителна цена на лекуване е над три пъти по-голяма - 2350 лева, разяснява още той.
За страдание, лечебните заведения се постанова да „ запълват “ разликите в цената по няколко метода - посредством избор на екип, посредством „ подаяние “ към лечебното заведение, посредством „ отплата “ в цената на здравно произведение или посредством непосредствено импровизирано доплащане. Всичко това основава напрежение сред лекари и пациенти, като в същото време поражда съмнение към системата на опазването на здравето, регистрира Аркади Шарков.
Качество, а не количество
По данни на НЦОЗА през 2019 година междинната приложимост на болничните кревати в лечебните заведения за болнична помощ е била 64,4%, през 2020 година тя спада до 53%, а по последни данни за първото тримесечие на 2022 година използваемостта е под 50%. Решенията от страна на здравните институции нормално се свеждат до това да обезпечат по-голям размер от действия против същото възнаграждение. Проблемът е, че пациенти липсват - тъй като се опасяват, не вървят на профилактични прегледи, посещават доктор в последния миг или чакат, че ще би трябвало да доплатят доста отвън обезпеченото от страната и публичния фонд. Тъй като няма по какъв начин размерите да бъдат запълнени, от време на време се стига до проблеми с „ надписване “ на пациенти, като главната цел на болничното заведение не е облага, а оцеляване в затягащото се финансово менгеме.
Правилното решение в тази ситуация би било да се понижи размерът от действия за сметка на покачване на цените. Така ще се компенсира пониженият болничен банкет и ще се обезпечи по-добро финансиране на лечебните заведения в изискванията на военно-временна инфлационна серпантина, счита икономистът. Догонването на цените би следвало да бъде основен детайл на политиките, осъществявани от държавното управление с оглед и на забавеното лекуване вследствие пандемията, което ще докара със себе си нараснала заболеваемост и смъртност от социалнозначими болести като заболявания на органите на кръвообращението, онкологични, респираторни и прочие болести.
Справедливо възнаграждение, а не лепта
Фокусът върху проблемите на лечебните заведения не следва да бъде единствено върху макрофинансовата рамка. В тях работят медицински експерти, чиято заплата в бъдещия, неустановен интервал от време ще бъде под натиска на непрекъснато покачващите се цени в стопанската система. Субсидирането на експертите по време на Коронавирус беше краткотрайна мярка, която извърши задачата, поради която бе основана – обезпечи финансова непоклатимост в несигурни времена.
Връщайки се назад към режима на възнаграждение против осъществена активност, те ще би трябвало да бъдат възнаградени почтено. С оглед на растящите цени, компенсацията през цените на клиничните пътеки е механизъм, който ще сработи и подкрепи фонд „ Работна заплата “, естествено, с избрани условия за възнаграждение, които би трябвало да бъдат наложени за лечебните заведения с обществена благосъстоятелност.
Финансовото обезпечаване на медицинските експерти ще бъде и сигнал към бъдещите генерации, избрали здравната специалност, за това, че ще има заслужено заплащане за техния дан към обществото, а също евентуално и ще задържи огромна част от човешкия запас в страната, акцентира Шарков.
В обстановка с възходящ ритъм на повишаване на цените, след десетилетие на релативно ниска инфлация, е естествено да има проблеми с изоставащи цени по отношение на разноските. В опазването на здравето този проблем е комплициран от обстоятелството, че ценообразуването на НЗОК е неразбираемо през цялото време на здравната промяна и не разполага със система за индексиране, отговаряща на изменящите се пазарни действителности. Затова, още по-важно отпреди е да се отвори още веднъж дебатът за финансирането на опазването на здравето, осведомен от уроците, научени по време на COVID-19 епидемията, и с ясното схващане, че евентуално ни предстоят последващи десетина години с по-бързо растящи цени на всичко. А здравето към този момент изостава съществено, отбелязва здравният икономист.
*Текстът е оповестен с известни съкращения. Пълния текст на разбора можете да видите на уеб страницата на в. „ 24 часа “
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ