Психолог: Детската градина да дава не знания, а емоционална увереност
През последните години се счита, че дете, което е приключило подготвителната група в детската градина, а не може да чете и счита най-малко до 10, е изостанало в развиването си.
Ако на прага на учебното заведение то не знае да изписва буквите и цифрите, да рецитира най-малко няколко стихотворения, да пее песни и да задава въпроси на британски език – се счита за по-малко мъдро спрямо другите деца.
Детската градина е мястото, където дребното би трябвало да бъде квалифицирано прочувствено и психически за новата си роля на предстоящ възпитаник – по този начин мислят доста детски психолози. Там детето би трябвало да придобие интерес към ученето, към учебното заведение, към учителите като престижи.
В Държавните просветителни условия за предучилищното обучение не е заложено детето да се научи да написа и чете. То може да изписва детайли от букви, да се учи да се ориентира в тетрадката с необятни и тесни редове, да се концентрира и внимава, да изследва средата, която го заобикаля, да рисува.
Снимка: Guliver / iStock
Всички тези условия обаче от време на време не са задоволителни за родителите . Любознателността и любознанието на децата са вътрешните им претекстове, посредством които се стремят да опознават и учат света. Когато ученето на същите тези буквички и числа е подбудено от тези претекстове – ученето е развлечение и е доста по-лесно. Настояването на родителя и желанието му детето да е по-добро от останалите, в действителност затормозява ученето при дребните деца.
Дали детето, научено да чете и написа (макар и с печатни букви), е усвоило постоянни умения за учене и дали няма да изгуби своя интерес? Повтарянето на материала от време на време прави ученика по-разсеян и безразличен.
Това той към този момент знае от детската градина и демонстрира интелектуална бездейност. Често тези деца нямат устойчиво построени привички за мислене и размишление върху задача, в случай че тя не е показана под формата на игра и развлечение.
Децата, тръгнали „ готови “ в първи клас, постоянно имат самочувствието, че знаят задоволително и не поставят толкоз старания в ученето, като останалите. Това се оказва извънредно стресиращо за актуалното дете при първия огромен изпит в живота му за инспекция на неговите познания в българските учебни заведения – Националното външно оценяване за IV клас.
Възпитаниците на подготвителната група на детската градина би трябвало да се научат :
- да слушат и внимават,
- да поддържат връзка свободно и да показват личната си позиция посредством смислени фрази,
- да обогатят речника си и да се стремят да разсъждават,
- да се ориентират във връзка с времето и пространството,
- да усвоят нови правила на обществено задоволително държание, умения да основават и поддържат взаимоотношения,
- да придобият убеденост, че ги чака нещо прелестно и положително при постъпване в първи клас.
Дали детето би трябвало да знае да чете и счита в първи клас остава решение на родителя, само че мнението ми е, точно първи клас е мястото, където то би трябвало да се научи да учи.
Ролята на подготвителната група в детската градина е да обезпечи прочувствената убеденост на детето, че е готово за смяната.
Теодора Пампулова е детски психолог и психотерапевт с частна процедура, учебен психолгог, сертифициран посредник от Министерство на правораздаването и координатор на Дружеството на психолозите в Пловдив и района. Пише публикации в региона на детската логика на психиката и детското развиване, работи с деца от 2 до 18-годишна възраст и с техните фамилии.
Какво мислите вие за ролята на подготвителната група в детската градина?
