През последните години съдбата на Европа се е трансформирала в

През последните години ориста на Европа се е трансформирала в нещо като тест на Роршах за американците. За администрацията на Тръмп и нейните съдружници континентът съставлява бастион на демократичния крах, който е на път към терминален етап. Неотдавнашната Национална тактика за сигурност на Белия дом предизвести за „ цивилизационно заличаване “ в Европа и съвсем прикани за разпад на Европейския съюз и напредък на повече популистки партии и националистически страни членки. В същото време за доста американци Брюксел съставлява последната вяра на света за устойчиво и учредено на правила световно водачество. Мнозина поддържат напъните му да укрепи своите лични отбранителни и стопански благоприятни условия и да се опълчи на натиска на Вашингтон.

Но за доста от самите европейци има облак на скептицизъм, който се стеле над всичко това. Те гледат със злоба към Съединените щати и техните по-високи темпове на стопански напредък и водещи международни софтуерни компании и се оплакват от бавния ритъм на промените в Европейски Съюз, неналичието на воля и различията сред страните членки. Дейвид Марш написа „ Може ли Европа да оцелее? “ в тази скептична традиция. Бившият редактор на „ Файнейшъл Таймс “ за Европа интервюира десетки някогашни публични лица, с цел да изготви добре написана историческа хроника на основни моменти от неотдавнашното минало на Европа – в това число развиването на германо-руските връзки, Брекзит и рецесията с дълга в Европа. Той рисува обща картина на Европа, която е подложена на стихия от вътрешни и външни натиски.

Книгата съдържа потребни репортажи – изключително по тематиката за рецесията с дълга в Европа – само че в последна сметка не съумява да отговори приемливо на въпроса „ Каква ще бъде бъдещето на Европа? “ Тя също по този начин предлага бърз обзор на най-належащите провокации пред Европа през днешния ден. Фокусът върху изменчивото отношение на Германия с Путин, героичните старания на Марио Драги да избави еврото и нестабилните връзки на Брюксел с Англия са исторически забавни, само че наподобяват по-малко незабавни в подтекста на актуалните световни провокации, в това число нестабилната и постоянно намерено враждебна администрация на Тръмп и меркантилистичен Китай, който изтощава европейската промишленост.

Може ли Европа да оцелее? Всъщност, да, може и ще го направи. Екзистенциалното (и отрицателно формулирано) заглавие на Марш е малко разсейващо. Истинският въпрос е дали Европа ще се движи със скоростта на останалите, с цел да укрепи личната си геоикономическа и геополитическа жизнеспособност, което ще й разреши да играе мощна роля на международната сцена, вместо да бъде жертва на събитията. По този въпрос, към момента не е изречено дефинитивно мнение, и има задоволително доказателства в една или друга посока.