Еньовден продължава да събира хората около билките, водата, огъня и

Еньовден продължава да събира хората към билките, водата, огъня и вярата за здраве, въпреки обичаите да се трансформират с времето. В странджанското село Бродилово, където празникът е прочут като Яньовдень, традицията не е музейна светиня, а жива памет, която се предава сред поколенията и намира нови форми на битие. Това съобщи в изявление за БГНЕС етнологът и докторант към Българска академия на науките Янислав Иванов, съгласно който през днешния ден по-точно е да се приказва за промяна, а не за изгубване на българските традиции.

Агенция БГНЕС разгласява цялостния текст на изявлението с него:

БГНЕС: Какви са присъщите обреди и ритуали, свързани с Еньовден, и по какъв начин са се трансформирали те през годините?

Янислав Иванов: Еньовден е един от най-значимите летни празници в българската обичайната просвета. В проучванията на Михаил Арнаудов, Димитър Маринов и други учени той се преглежда като празник, обвързван със здравето, плодородието, билките, водата и гадателните практики. Това е необикновен миг в годишния цикъл – време, в което съгласно националните показа природата доближава своята най-голяма мощ, само че по едно и също време с това стартира и преходът към идващия сезонен кръг.

В Бродилово празникът е прочут като Яньовдень и има своя ясно изразена локална специфичност. Спомените на жителите на Бродилово сочат, че в предишното той е бил предстоящ с огромно неспокойствие, изключително от децата и младите девойки, които взели участие в подготовката. Събирали се билки и цветя, наливала се мълчана вода, китките се поставяли в харкома и се оставяли през нощта под звездите, най-често под трендафил.

Централно място в ритуала заема дребното момиче – булче. То вади китките и назовава за здраве, благодат, сватба и благоденствие. Към празничния комплекс принадлежат още паленето и прескачането на огън за здраве, къпането и плискането с вода, както и вечерното общоселско хоро. Прави усещане, че в Бродилово не са засвидетелствани специфични еньовденски обредни песни, за разлика от някои селища в Средна и Западна Странджа. Музиката участва най-вече посредством хорото, гайдата, тъпана и песните, изпълнявани в празничната вечер.

Що се отнася до измененията, не бих приказвал за изгубване на традицията. По-точно е да приказваме за промяна. В предишното тези обреди са били естествена част от всекидневния живот и от ритъма на локалната общественост. Днес част от тях се възвръщат и поддържат посредством читалищната активност, посредством присъединяване на деца и младежи, посредством празнични възстановки и културни начинания. Появяват се и нови детайли – еньовският венец, прекосяването през него за здраве, представянето на обичая пред посетители и туристи. Именно тези промени демонстрират жизнеността на традицията – тя се трансформира, само че не прекъсва връзката си с предишното.

БГНЕС: Кои билки се събират на Еньовден съгласно локалната традиция и какви лечебни или вълшебен свойства им се приписват?

Янислав Иванов: В българската обичайната просвета Еньовден е на първо място празник на билките. Според националните показа те би трябвало да бъдат набрани рано сутринта, преди изгрев слънце, тъй като тогава имат най-голяма лечебна мощ. Широко знае се вярването за „ 77 и половина билки “ – облик, който показва концепцията, че природата може да лекува както познатите, по този начин и непознатите заболявания.

В Бродилово обаче картината е по-различна. В събраните теренни материали не се откриват сведения за събиране на тъкмо избран брой билки. По-важна се оказва самата религия в тяхната лечебна, защитна и символна мощ. Особено място заемат босилекът и здравецът. Босилекът се възприема като свещена билка, а здравецът естествено се свързва със здравето и благополучието. Затова тези растения участват в еньовденските китки и в други значими моменти от обредния живот.

В Бродилово билките не са единствено естествен лек. Те вземат участие в гадаенето и в наричането. По листата на босилека да вземем за пример се е гадаело за здравословното положение на индивида през годината. Ако по листото се появи черно леке, това се тълкувало като знак за болест или постоянно боледуване. По този метод билките се възприемат освен като естествен лек, само че и като носители на символни смисли, свързани със здравето и бъдещето на индивида.

В актуалните възстановки на Яньовдень в Бродилово се употребяват и други лековити растения – яньовче, жълт кантарион, маточина, черен бъз. Те свързват остарялото познание за природата с днешното предпочитание на общността да запази своята памет.

БГНЕС: Какви вярвания съществуват по отношение на изгрева на слънцето на Еньовден и по какъв начин хората са отбелязвали този миг в предишното?

Янислав Иванов: В българската национална традиция Еньовден е мощно обвързван с визиите за слънцето. Георги Сава Раковски и Димитър Маринов означават вярването, че на този ден слънцето „ играе “, „ трепти “ или се „ обръща “. Смятало се е, че който види това неизмеримо събитие при изгрев, ще бъде здрав през годината. В разнообразни региони хората ставали рано, посрещали слънцето, къпели се в реки, търкаляли се по росата и събирали билки.

Тези вярвания са доста значими за общобългарския облик на празника, само че когато приказваме за Бродилово, би трябвало да бъдем точни. В спомените на моите информатори не откривам съответни сведения за посрещане на изгрева или за наблюдение на слънчовата игра. Това не значи, че празникът е бил по-малко важен, а че локалната традиция е сложила акцент върху други обредни дейности.

В Бродилово по-силно са запомнени дейностите към билките, мълчаната вода, китките, огъня и обредното къпане. Именно те носят главния смисъл на празника в локалната памет. Локалната традиция не повтаря механично общобългарския модел, а построява своя лична вътрешна логичност. В едно населено място водещ може да бъде обликът на слънцето, в друго – водата, билките или гаданията. В Бродилово празникът се помни най-много посредством дейностите, които събират хората и им дават вяра за здраве, благодат и благоденствие.

БГНЕС: Каква е ролята на Еньовден в националния календар и какви обществени или фамилни практики са били свързани с празника?

Янислав Иванов: В националния календар Еньовден е граничен летен празник. Той е обвързван с визиите за най-голямата мощ на природата, само че и с началото на постепенния преход към идващия сезонен цикъл. В този смисъл празникът не е единствено „ билков “ или „ лековит “. Той визира цялостния живот на индивида – здравето, дома, фамилията, стопанството и бъдещето.

В Бродилово Яньовдень е имал мощно изразена общностна функционалност. На самия ден не се е ходело на беритба. Хората оставали в домовете си и чествали. Децата взели участие в подготовката, девойките събирали китки, махалата се събирала към огъня, а вечерта селото излизало на хоро. Така празникът краткотрайно прекъсвал всекидневния трудов темп и събирал хората в едно общо обредно време.

Особено забавни са фамилните практики. Чрез наричането на китките се отправяли пожелания освен за обособения човек, само че и за цялото семейство – да има здраве, хубави животни, плодородни ниви, храна и благоденствие. Особен интерес съставлява и обичаят с главениците – сгодените моми, които получавали китка от здравец и босилек, завързана с червен конец, както и подарък от бъдещата си свекърва. Това е обществен знак за годежа и за връзката сред две фамилии.

Еньовден в Бродилово е освен празник на природата и билките. Той е празник на общността, на фамилията и на тези връзки сред хората, посредством които традицията се предава и претърпява.

Еньовден демонстрира какъв брой надълбоко българската обичайната просвета свързва индивида с природата, фамилията и общността. А образецът на Бродилово е изключително скъп, тъй като ни припомня, че традицията не е застинал спомен от предишното. Тя е жив развой – трансформира се и се приспособява към съвременността, само че продължава да носи памет, принадлежност и смисъл за хората, които я съхраняват. І БГНЕС

Янислав Иванов е докторант по етномузикология в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките. На 27 август 2026 година му следва обществена отбрана на дисертационен труд на тематика „ Музикалнофолклорната просвета на странджанското село Бродилово: обичаи и трансформации “.

Той работи като преподавател по музика в ОУ „ Васил Левски “ – гр. Пловдив, възпитател е по национално пеене и ръководител на журито на Националния фолклорен фестивал „ Есекийска плетеница “ в село Бродилово.

В научните си търсения Янислав Иванов слага в центъра Странджа и родното си село Бродилово – място, в което традицията не е единствено спомен, а жива памет, излъчена, променяна и преживявана от общността.