Къде в Европа се плаща по-висок данък за второ жилище
Идеята за въвеждане на по-висок налог върху второто и третото жилище у нас провокира бурни публични реакции, откакто ръководещите оповестиха, че разискват сходна смяна. Макар предлагането към момента да няма съответни параметри, сходни механизми не са казус в Европа. В редица страни притежателите на втори парцел към този момент заплащат по-високи локални налози или спомагателни такси, а задачата е освен да се усилят бюджетните доходи, само че и да се ограничи задържането на жилища като инвестиция в изискванията на жилищен дефицит.
Най-ясният образец е Англия, където локалните управляващи разполагат с правото доста да усилят налога върху вторите жилища. В Англия локалните управляващи имат правото да начисляват до 100% надбавка към главния локален налог за втори домове (т.е. заплащане на двоен размер). Общините могат да наложат спомагателна такса, която на процедура удвоява размера на локалния Council Tax за парцели, които не се употребяват като главно жилище. Основният мотив е, че в редица региони огромен брой ваканционни и капиталови парцели остават празни през по-голямата част от годината, което способства за дефицита на жилища и повишението на цените.
Подобен метод съществува и във Франция. Там общините в регионите с дефицит на жилища могат да усилват локалния налог върху вторите жилища с до 60%. Освен това страната ползва и в допълнение облагане на жилища, които стоят необитаеми за нескончаем интервал от време. Основната концепция е притежателите да бъдат насърчени да ги отдават чартърен или да ги продават.
Италия също прави ясно разграничаване сред главното и останалите жилища . В множеството случаи главното жилище е освободено от общинския налог IMU, до момента в който вторите жилища подлежат на цялостно облагане. Това значи, че въпреки да няма специфичен " налог второ жилище ", притежателят на спомагателен парцел заплаща доста повече спрямо човек, който има единствено един дом.
В Италия има ясно разграничаване сред главното жилище и останалите парцели. В множеството случаи главното жилище е освободено от общинския налог IMU, до момента в който вторите жилища подлежат на цялостно облагане . Това значи, че въпреки да няма специфичен " налог второ жилище ", притежателят на спомагателен парцел заплаща доста повече спрямо човек, който има единствено един дом.
В някои страни ограниченията са ориентирани не толкоз към годишното облагане, колкото към самото придобиване на повече парцели. Полша да вземем за пример вкара по-висок налог при покупката на огромен брой жилища, ориентиран главно против вложители и компании, които изкупуват цели жилищни комплекси. Така страната се пробва да ограничи концентрацията на жилищна благосъстоятелност в ръцете на дребен брой участници на пазара.
На този декор България в действителност към този момент има детайл на диференцирано облагане . Според Закона за локалните налози и такси главното жилище употребява 50-процентно понижение на налог здания , до момента в който всички останали парцели се таксуват с цялостната ставка. Това значи, че още в този момент съществува данъчно преимущество за единствения дом, въпреки разликата да не е толкоз огромна, колкото в някои западноевропейски страни.
В множеството европейски страни по-високото облагане на вторите жилища е единствено част от по-широка жилищна политика, която включва тласъци за отдаване чартърен, ограничавания върху празните жилища и ограничения за увеличение на жилищното строителство.
Опитът в Европа демонстрира, че няма обединен модел. В някои страни се заплаща по-висок годишен налог за второто жилище, в други се таксуват по-тежко празните парцели, а трети употребяват по-високи налози при покупката на повече жилища. Общата цел обаче е една – да се откри баланс сред правото на благосъстоятелност, потребността от доходи в локалните бюджети и достъпа до жилища за хората, които търсят първи дом.
Най-ясният образец е Англия, където локалните управляващи разполагат с правото доста да усилят налога върху вторите жилища. В Англия локалните управляващи имат правото да начисляват до 100% надбавка към главния локален налог за втори домове (т.е. заплащане на двоен размер). Общините могат да наложат спомагателна такса, която на процедура удвоява размера на локалния Council Tax за парцели, които не се употребяват като главно жилище. Основният мотив е, че в редица региони огромен брой ваканционни и капиталови парцели остават празни през по-голямата част от годината, което способства за дефицита на жилища и повишението на цените.
Подобен метод съществува и във Франция. Там общините в регионите с дефицит на жилища могат да усилват локалния налог върху вторите жилища с до 60%. Освен това страната ползва и в допълнение облагане на жилища, които стоят необитаеми за нескончаем интервал от време. Основната концепция е притежателите да бъдат насърчени да ги отдават чартърен или да ги продават.
Италия също прави ясно разграничаване сред главното и останалите жилища . В множеството случаи главното жилище е освободено от общинския налог IMU, до момента в който вторите жилища подлежат на цялостно облагане. Това значи, че въпреки да няма специфичен " налог второ жилище ", притежателят на спомагателен парцел заплаща доста повече спрямо човек, който има единствено един дом.
В Италия има ясно разграничаване сред главното жилище и останалите парцели. В множеството случаи главното жилище е освободено от общинския налог IMU, до момента в който вторите жилища подлежат на цялостно облагане . Това значи, че въпреки да няма специфичен " налог второ жилище ", притежателят на спомагателен парцел заплаща доста повече спрямо човек, който има единствено един дом.
В някои страни ограниченията са ориентирани не толкоз към годишното облагане, колкото към самото придобиване на повече парцели. Полша да вземем за пример вкара по-висок налог при покупката на огромен брой жилища, ориентиран главно против вложители и компании, които изкупуват цели жилищни комплекси. Така страната се пробва да ограничи концентрацията на жилищна благосъстоятелност в ръцете на дребен брой участници на пазара.
На този декор България в действителност към този момент има детайл на диференцирано облагане . Според Закона за локалните налози и такси главното жилище употребява 50-процентно понижение на налог здания , до момента в който всички останали парцели се таксуват с цялостната ставка. Това значи, че още в този момент съществува данъчно преимущество за единствения дом, въпреки разликата да не е толкоз огромна, колкото в някои западноевропейски страни.
В множеството европейски страни по-високото облагане на вторите жилища е единствено част от по-широка жилищна политика, която включва тласъци за отдаване чартърен, ограничавания върху празните жилища и ограничения за увеличение на жилищното строителство.
Опитът в Европа демонстрира, че няма обединен модел. В някои страни се заплаща по-висок годишен налог за второто жилище, в други се таксуват по-тежко празните парцели, а трети употребяват по-високи налози при покупката на повече жилища. Общата цел обаче е една – да се откри баланс сред правото на благосъстоятелност, потребността от доходи в локалните бюджети и достъпа до жилища за хората, които търсят първи дом.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ