Може ли Европа да просперира отново?
През последните години ориста на Европа се е трансформирала в нещо като тест на Роршах за американците. За администрацията на Тръмп и нейните съдружници континентът съставлява бастион на демократичния крах, който е на път към терминален етап. Неотдавнашната Национална тактика за сигурност на Белия дом предизвести за „ цивилизационно заличаване “ в Европа и съвсем прикани за разпад на Европейския съюз и напредък на повече популистки партии и националистически страни членки. В същото време за доста американци Брюксел съставлява последната вяра на света за устойчиво и учредено на правила световно водачество. Мнозина поддържат напъните му да укрепи своите лични отбранителни и стопански благоприятни условия и да се опълчи на натиска на Вашингтон.
Но за доста от самите европейци има облак на скептицизъм, който се стеле над всичко това. Те гледат със злоба към Съединените щати и техните по-високи темпове на стопански напредък и водещи международни софтуерни компании и се оплакват от бавния ритъм на промените в Европейски Съюз, неналичието на воля и различията сред страните членки. Дейвид Марш написа „ Може ли Европа да оцелее? “ в тази скептична традиция. Бившият редактор на „ Файнейшъл Таймс “ за Европа интервюира десетки някогашни публични лица, с цел да изготви добре написана историческа хроника на основни моменти от неотдавнашното минало на Европа – в това число развиването на германо-руските връзки, Брекзит и рецесията с дълга в Европа. Той рисува обща картина на Европа, която е подложена на стихия от вътрешни и външни натиски.
Книгата съдържа потребни репортажи – изключително по тематиката за рецесията с дълга в Европа – само че в последна сметка не съумява да отговори приемливо на въпроса „ Каква ще бъде бъдещето на Европа? “ Тя също по този начин предлага бърз обзор на най-належащите провокации пред Европа през днешния ден. Фокусът върху изменчивото отношение на Германия с Путин, героичните старания на Марио Драги да избави еврото и нестабилните връзки на Брюксел с Англия са исторически забавни, само че наподобяват по-малко незабавни в подтекста на актуалните световни провокации, в това число нестабилната и постоянно намерено враждебна администрация на Тръмп и меркантилистичен Китай, който изтощава европейската промишленост.
Може ли Европа да оцелее? Всъщност, да, може и ще го направи. Екзистенциалното (и отрицателно формулирано) заглавие на Марш е малко разсейващо. Истинският въпрос е дали Европа ще се движи със скоростта на останалите, с цел да укрепи личната си геоикономическа и геополитическа жизнеспособност, което ще й разреши да играе мощна роля на международната сцена, вместо да бъде жертва на събитията. По този въпрос, към момента не е изречено дефинитивно мнение, и има задоволително доказателства в една или друга посока.
Ако погледнете деликатно, последните пет години наподобяват като прогрес на Европа към повече интеграция, по-силна самоотбрана и геополитическо затвърждаване. Лесно може да се опише история за Европа, която се е изправила пред многочислени спешни моменти през последните генерации, като нееднократно е завършвала на по-добро място на повече интеграция и единение, в сравнение с е започвала. Пандемията от Коронавирус катализира Европа да вземе заем от 800 милиарда евро като част от програмата NextGenerationEU, проява на фискална мощ, която минава през ярката линия на обединяването на задължения. Решението на Брекзит беше, несъмнено, бурно, само че остави по-интеграционно ядро в сърцето на Европейски Съюз.
А нашествието в Украйна накара Европа да се сплоти в поддръжка на Киев по метод, който изненада външните наблюдаващи: Брюксел наложи широкомащабни наказания против Москва и замрази 210 милиарда евро съветски активи в централната банка, оцеля при съвсем цялостно прекъсване на съветския газ (който представляваше 40% от вноса), и е обезпечил 201 милиарда евро военно и финансово подкрепяне на Киев, спрямо 115 милиарда евро от Съединените щати.
Втората администрация на Тръмп е предоставила още един съвсем екзистенциален удар за континента, заплашвайки с небивали цени и даже анексиране на Гренландия – и още веднъж Европа е подхванала трагични дейности в отговор. Германия разгласи проект за инфраструктура и защита, който може да бъде на стойност до 1 трилион евро, премахвайки своята „ дългова спирачка “ (още една свещена крава), с цел да подтиква растежа и личните си военни благоприятни условия. Европа започва сполучливи заеми на стойност 150 милиарда евро за страните членки за отбранителни доставки като част от програмата Readiness 2030, а по-рано този месец утвърди заем на стойност 90 милиарда евро, с цел да поддържа Киев в битката до 2026 и 2027 година
Това не е всичко. Докладът на Драги през 2024 година за възстановяване на икономическата и геополитическата конкурентоспособност на Европа, дружно с голям брой старания за разрушение на вътрешни бариери и отбрана на икономическите ползи на континента, приготвя терена за нови старания за конкурентоспособност. Днес всички най-важни водачи на Европа – дали Урсула фон дер Лайен в Брюксел, Еманюел Макрон в Париж или Фридрих Мерц в Берлин – са ангажирани с напредъка към по-голяма интеграция и по-суверенна и способна Европа.
Да, Европа има късмет да оцелее и да напредва, само че въпросът е дали политическата воля и спешността ще бъдат задоволителни, с цел да отговорят на този исторически миг.
Още интернационалните вести – четете тук
