Забраната за износ на петрол от Русия и последствията от нея
През последните години съветското държавно управление се намесва от ден на ден на енергийния пазар, което води до комплицирана система за контролиране на цените на горивата на вътрешния пазар.
Конфликтът в Украйна акцентира неадекватността на тази система и неспособността на държавното управление да разбере по-широката картина.
Този интервенционистки метод докара до внезапен скок на цените на дизела и бензина и до дефицит в някои райони. Първоначално държавното управление реагира, като забрани износа на всички петролни артикули, въпреки че след това възбраната беше облекчена. Тази рецесия разкри по-дълбоки стопански и управнически проблеми в Русия.
Въпреки че е главен производител на нефт, доставките на горива в Русия са затруднени. Това се дължи на опитите да се предпазят цените на горивата на вътрешния пазар от съмненията на пазара и вътрешните политически различия. То отразява и непредвидените последствия от спора в Украйна.
Русия от дълго време се стреми да поддържа фасада на свободен петролен пазар, като в същото време контролира цените, с цел да ги изолира от световните съмнения. Това се прави, с цел да се стабилизират цените на бензина и да се задоволят потребностите на вътрешните консуматори. Изкуствено занижените цени обаче доведоха до прекалено ползване на сила, което натоварва стопанската система и я прави податлива на промени в цените на горивата, когато контролът върху цените вероятно бъде анулиран.
Системата се е сблъсквала с провокации и преди, като през 2022 година оцеля при валутни съмнения и високи международни цени на петрола заради глобите, възпрепятстващи износа.
До средата на 2023 година обаче петролните компании откриха нови пазари и средства за превоз, а международните цени се покачиха. Това докара до увеличение на разликата сред целесъобразните вътрешни цени и международните цени.
Различни фактори изостриха обстановката. Повишеното търсене в Югозападна Русия, военните реквизити и ваканционните пътувания доведоха до недостиг на районни артикули и повишение на цените. Железопътните мрежи бяха претрупани, евентуално заради военните потребности. Освен това забавянето на ремонтите на рафинериите, евентуално заради свързани със глобите проблеми с доставките на части, задълбочи рецесията.
За да финансира възходящите военни разноски, Министерството на финансите понижи “амортизационните заплащания ”, компенсиращи петролните компании за продажбите на вътрешния пазар. Това принуди фирмите да работят на загуба, което докара до незабавни последствия за пазара. Усилията за убеждаването им се провалиха, което докара до обвинявания сред министерствата.
Последвалата възбрана за експорт, въпреки и отчасти анулирана, имаше обилни последствия. Тя засегна финансово петролната промишленост на Русия и накърни репутацията ѝ пред новите купувачи. Този ход разкриваше отчаянието на държавното управление, което се опитваше да откри надзор и да принуди петролните компании да седнат на масата за договаряния.
По създание задълбочаващото се присъединяване на съветската страна на енергийните пазари, съчетано с все по-объркана система за ценообразуване на горивата, е рецепта за продължаваща трудност, накърнимост и неефективност.
