През последните години психичното здраве в България се намира в

През последните години психологичното здраве в България се намира в сериозно положение. Липсата на съответно финансиране, дефицитът на експерти и остарялата материална база на държавните психиатрични лечебни заведения са само .

Репортерът на news.bg Даяна Маринова беседва с Цветеслава Гълъбова, психиатър и шеф на Държавната психиатрична болница " Св. Иван Рилски ". Тя разяснява до каква степен съществени са поръчките за промени в бранша, какво се прави сега и какви са належащите потребности на психиатричната помощ в България.

Стана ли в действителност предпочитано психологичното здраве за Министерството на здравеопазването?

Д-р Гълъбова: Такива мощни думи още е рано да се употребяват. Нека да забележим. Приоритет значи да работиш в една посока, поредно, да не се отказваш пред компликациите. Все още не можем да кажем такова нещо. Но се декларира предпочитание. Много пъти е заявявано предпочитание от разнообразни министри. Ние сме леко недоверчиви. Но пък може и да бъркаме. Ще забележим. За това е направена първата стъпка - да виждат държавните психиатрични лечебни заведения, които дръзвам да настоявам, че са гръбнакът на стационарната психиатрична помощ. В тях има близо 2000 кревати, а в тях се лекуват най-тежко психологично болните в България, в това число тези със обществени проблеми, както и тези на наложително и наложително лекуване. Заявката към този момент е добра. Ние ще си партнираме с министерството, ще споделяме какви са проблемите, ще предлагаме решения и се надяваме този път нещата да се случат.

Как оценявате решението за обезпечаване на тези 12,5 млн. лв. за увеличение на заплатите? Достатъчни ли са?

Д-р Гълъбова: Оценяваме го позитивно. И аз го правя оценка позитивно. На този стадий това е една обнадеждаваща първа стъпка, само че несъмнено, не са задоволителни. Ние сме безусловно наясно, че след толкоз години нищоправене ще отнеме време. Ние знаем, че няма да стане в този момент или незабавно, само че е значимо с изключение на поръчките да има и действителни стъпки. И в този момент има стъпка. Не единствено поръчка, само че и стъпка. Оценяваме го позитивно.

Какви промени още са нужни, с цел да се усъвършенства психиатричната помощ в България?

Д-р Гълъбова: Реформите са записани и не мога да ги кажа в едно изречение, тъй като са доста и са заложени в Националната тактика за психологично здраве. Това е един доста добър стратегически документ. И го споделям не тъй като съм част от екипа, който го е разписал, а тъй като в действителност се прави оценка позитивно от сътрудниците като хрумвания. Проблемът е, че все не се намират пари за реализиране на тези хрумвания, само че се надявам, че този път нещата ще стартират да се случват.

Има ли изпълнени ограничения до момента и какво следва по тази тактика?

Д-р Гълъбова: Изпълнено е това, че направихме разбор на потребностите - един доста изчерпателен отчет от Националния център по публично здраве и разбори. Избрани са 18 лечебни заведения, които да бъдат реновирани, а нашата болница ще бъде преместена - това е най-големият обект по твърдите ограничения. Обявени са публичните поръчки, извоювани са и всеки миг ще стартира строително-монтажната работа по тези 18 обекта. Това ще докара до възстановяване на материално-битовите условия за лекуване на психологично болните и работата на хората, които ги обгрижват, обслужват и лекуват. Проведени са образования по зависимостите, психологичните болести в старческа възраст, подготвени са медицински експерти - сестри, лекари, общопрактикуващи лекари. Създадена е работна група, която да предложи промени в закона - дали да се промени Законът за здравето, или да се сътвори обособен закон за психотерапия. В момента психотерапията не е регламентирана и това е проблем. Целта е да се изработят правила, тъй че психотерапията да бъде приета за здравна активност и да се покрива най-малко отчасти от Здравната каса. В момента България е единствената страна в Европейски Съюз, където касата не покрива даже един час психотерапия. За съпоставяне - в Германия се покриват 100 часа. За да стигнем до там, би трябвало да има ясни регламенти.

Как изискванията на труд в психиатричните заведения се отразяват на мотивацията на експертите и по какъв начин тази компетентност може да бъде привлекателна за бъдещите експерти?

Д-р Гълъбова: По нормалния метод - когато материално-битовите условия за труд са положителни, когато заплащането е почтено и има късмет за кариерно израстване.

Как виждате бъдещето на психиатричната помощ в България?

Д-р Гълъбова: Като един безвъзвратен оптимист, аз го виждам в добра светлина, най-малкото тъй като тези, които работим в сферата, сме неуморни в желанието си да променим нещо, тъй че да стартират да идват младежи след нас. Настоящите работещи в системата сме в предпенсионна възраст и е наше човешко, професионално и етично обвързване да създадем по този начин, че младежите да стартират да идват и да оставим нещо след себе си. Ще бъде мъчно, може би доста мъчно, само че ние сме потвърдили, че сме хора, подготвени да водим борби. Ще работим и няма да се откажем.

Споменахте Германия, само че има ли и други страни, от чиито модели на финансиране и организация на психиатричната помощ можем да почерпим положителни практики? Как могат да бъдат осъществени у нас?

Д-р Гълъбова: Разбира се, че има. Не е нужно да откриваме топлата вода. Тя е открита от дълго време, колелото също. Просто би трябвало да се приспособяваме към нашите условия и преди всичко да променим публичната настройка към психологично болните хора. За да не бъдат стигматизирани, посочени с пръст и изолирани. След това да въведем тези модели, които костват доста пари. Психиатричната помощ е доста скъпа компетентност, тъй като изисква огромен брой висококвалифицирани фрагменти. Това е извънредно натоварващо и експертите би трябвало да бъдат добре заплатени. Човешкият труд е най-ценният запас в тази система.