Защо Турция се хвърли в обятията на Путин
През последните години, изключително през последните две, Турция на президента Реджеп Ердоган е може би най-яркият образец за изменчивостта в областта на интернационалната политика, написа Паоло Маури в „ Ил оки де ла гуера” (Gli occhi della guerra).
След опита за прелом от юли 2016 година Ердоган се „ хвърли в обятията” на съветския му сътрудник Владимир Путин.
Защо на Ердоган му "мирише мръсно " от Вашингтон
Една иранска делегация в Анкара, която провокира голям брой въпроси
Турция: Няма да има европейска войска без нас
Защо се случи по този начин? От една страна поради меките и двусмислени изказвания на някогашния държавен секретар на Съединени американски щати Джон Кери, който не можа да каже нищо по-добро от това, че Вашингтон „ се надява на непоклатимост “ в Турция.
В същото време, със закъсняло изказване, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг съобщи, че е належащо да бъде прието демократично определеното държавно управление, откакто стана ясно, че превратаджиите са изгубили.
Фактически от този миг Турция все по-решително търси други сътрудници , въпреки и исторически те да са били нейни врагове - като да вземем за пример Иран, само че най-много Русия.
Още на 12 август 2016 г.- месец след опита за прелом, турският министър на външните работи Мевлют Чавушоглу се срещна с представители на Кремъл. Тогава той съобщи, че „ Турция и Русия създават механизъм за съдействие в региона на защитата, разузнаването и дипломацията “, без значение от това, че страната му е член на НАТО.
Връзките с Русия обаче не са нещо ново, както от комерсиална позиция, по този начин и от позиция на енергетиката.
През 2010 година беше образуван руско-турски Съвет за съдействие на високо равнище , включващ група за стратегическо обмисляне, взаимна междуправителствена комисия по търговията и икономическото съдействие и публичен конгрес, отговарящ за обществено-културните връзки.
Така през последните години Русия пое строителството на атомна електроцентрала в Аккую, 49% от акциите, в която в сходство със съглашението с Москва отиват в Турция.
Строителството на атомната електроцентрала, снабдена с четири реактора с обща мощ 4800 мегавата, би трябвало да бъде приключено през 2023 година, като общата стойност на плана е съвсем 20 милиарда $.
Не би трябвало да се не помни също по този начин и съдействието на Русия и Турция, обвързвано със строителството на газопровода, който ще размени провалилия се план „ Южен поток”, а имено „ Турски поток “, който към този момент се строи.
Руският колос „ Газпром “ се заинтересува и от плана за трансадриатическия водопровод ТАР, който ще съедини Италия, Албания и Гърция с газодобивните региони в Азербайджан през Турция.
Връзките с Москва не се лимитират в енергийния, комерсиалния и дипломатическия браншове . Сътрудничеството в разузнаването се разгръща и в региона на защитата.
Преди няколко дни се появи известието, че Анкара се е съгласила да придобие новата система за противовъздушна защита съветско произвеждане С-400 „ Триумф “, ново потомство на необятно известния си предходник С-300, влезнала на въоръжение в края на 90-те години на предишния век. Подписаният контракт е за към 2,5 милиарда $, което значи, че най-вероятно става дума за сред пет и осем дивизиона според от потребления вид ракети, като се регистрира, че дивизион С-400 коства от 300 до 500 млн. $.
Ако ви учудва, че страна членка на НАТО купува оръжейна система съветско произвеждане, можете да си спомните за Гърция, която още в края на 90-те години на предишния век купи и разположи два дивизиона С-300 ПМУ1, съоръжени с осем ракети. По подобен метод съветските системи за засичане и ръководство на огъня не са нещо ново в противовъздушната защита на Атлантическия съюз.
За да се разбере по какъв метод Ердоган надарено флиртува със съюзите , би трябвало да се посочи, че съвсем по едно и също време с оповестяването на договарянията за С-400 Турция посредством своите предприятия Aselsan и Roketsan подписа с френско-италианското сдружение Eurosam дълготраен контракт за насърчаване на оръжейната система, основана на ракетите Aster.
По подобен метод придобиването на системи С-400 се извършват две цели - от една страна, принуждават се околните на Турция западни сътрудници в областта на въздушната защита да основат преференциални условия, като ставаше дума даже за присъединяване на Китай в договарянията, а от друга се дава на Москва опция още по-силно да укрепи връзките си с Анкара.
Всички ли са удовлетворени? Почти. Сближаването сред Анкара и Москва се прави оценка като мятане на прахуляк в очите на Вашингтон и това е обвързвано освен с базата „ Инджирлик”.
Благодарение на тази нова „ ос “ Турция получи шанса да седне на масата за мирните договаряния за Сирия в Москва, провели се през декември предходната година.
Two delegations headed by President @RT_Erdogan and President #Putin discussed #Turkey-#Russia relations and current regional issues. pic.twitter.com/C1UIcsGffv
— Mevlüt Çavuşoğlu (@MevlutCavusoglu) September 28, 2017
Външната политика на Ердоган не се лимитира в устрема да бъдат следени близки страни, които постоянно изпадат в пристъпи на хронична неустойчивост. Тази политика отива надалеч и стига даже до Сомалия, където турското „ навлизане “ стартира през 2011 година по време на първото пътешестване на Ердоган до Могадишу по случай подписването на съглашение за възобновяване на страната, разтърсвана от десетилетия от революция.
Турция фактически интензивно влага в инфраструктурата на африканската страна. Парите от Анкара разрешиха да бъдат издигнати значими инфраструктурни обекти като новото пристанище и летище в Могадишу, нова болница, а също и нова система за улично осветяване в столицата.
Тази тактика в Сомалия разреши на Турция да открие първата си военна база на африканския континент. В Могадишу ще бъде основана инфраструктура, способна да одобри към 1500 души, които ще упражняват сомалийските военни.
Амбициите за районна мощ изясняват също и помощта, която Турция оказа на Катар в спора със Саудитска Арабия.
От това следващо разединение в мюсюлманския фронт ловко се възползва Ердоган, който в подмяна на военна помощ и дипломатическа поддръжка в този момент получава опция да управлява морска територия, служеща за директна зона за болшинството енергийни запаси на планетата. В същото време той ускори интернационалното съдействие с Иран.
Това е Турция, която е лишена от предубеждения, с упоритости освен в местен проект, само че и в измерението на „ неосманизма “.
Следете ни на всички места и когато и да е с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Гугъл Play и AppStore.
За още вести харесайте страницата ни във Фейсбук ТУК
След опита за прелом от юли 2016 година Ердоган се „ хвърли в обятията” на съветския му сътрудник Владимир Путин.
Защо на Ердоган му "мирише мръсно " от Вашингтон
Една иранска делегация в Анкара, която провокира голям брой въпроси
Турция: Няма да има европейска войска без нас
Защо се случи по този начин? От една страна поради меките и двусмислени изказвания на някогашния държавен секретар на Съединени американски щати Джон Кери, който не можа да каже нищо по-добро от това, че Вашингтон „ се надява на непоклатимост “ в Турция.
В същото време, със закъсняло изказване, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг съобщи, че е належащо да бъде прието демократично определеното държавно управление, откакто стана ясно, че превратаджиите са изгубили.
Фактически от този миг Турция все по-решително търси други сътрудници , въпреки и исторически те да са били нейни врагове - като да вземем за пример Иран, само че най-много Русия.
Още на 12 август 2016 г.- месец след опита за прелом, турският министър на външните работи Мевлют Чавушоглу се срещна с представители на Кремъл. Тогава той съобщи, че „ Турция и Русия създават механизъм за съдействие в региона на защитата, разузнаването и дипломацията “, без значение от това, че страната му е член на НАТО.
Връзките с Русия обаче не са нещо ново, както от комерсиална позиция, по този начин и от позиция на енергетиката.
През 2010 година беше образуван руско-турски Съвет за съдействие на високо равнище , включващ група за стратегическо обмисляне, взаимна междуправителствена комисия по търговията и икономическото съдействие и публичен конгрес, отговарящ за обществено-културните връзки.
Така през последните години Русия пое строителството на атомна електроцентрала в Аккую, 49% от акциите, в която в сходство със съглашението с Москва отиват в Турция.
Строителството на атомната електроцентрала, снабдена с четири реактора с обща мощ 4800 мегавата, би трябвало да бъде приключено през 2023 година, като общата стойност на плана е съвсем 20 милиарда $.
Не би трябвало да се не помни също по този начин и съдействието на Русия и Турция, обвързвано със строителството на газопровода, който ще размени провалилия се план „ Южен поток”, а имено „ Турски поток “, който към този момент се строи.
Руският колос „ Газпром “ се заинтересува и от плана за трансадриатическия водопровод ТАР, който ще съедини Италия, Албания и Гърция с газодобивните региони в Азербайджан през Турция.
Връзките с Москва не се лимитират в енергийния, комерсиалния и дипломатическия браншове . Сътрудничеството в разузнаването се разгръща и в региона на защитата.
Преди няколко дни се появи известието, че Анкара се е съгласила да придобие новата система за противовъздушна защита съветско произвеждане С-400 „ Триумф “, ново потомство на необятно известния си предходник С-300, влезнала на въоръжение в края на 90-те години на предишния век. Подписаният контракт е за към 2,5 милиарда $, което значи, че най-вероятно става дума за сред пет и осем дивизиона според от потребления вид ракети, като се регистрира, че дивизион С-400 коства от 300 до 500 млн. $.
Ако ви учудва, че страна членка на НАТО купува оръжейна система съветско произвеждане, можете да си спомните за Гърция, която още в края на 90-те години на предишния век купи и разположи два дивизиона С-300 ПМУ1, съоръжени с осем ракети. По подобен метод съветските системи за засичане и ръководство на огъня не са нещо ново в противовъздушната защита на Атлантическия съюз.
За да се разбере по какъв метод Ердоган надарено флиртува със съюзите , би трябвало да се посочи, че съвсем по едно и също време с оповестяването на договарянията за С-400 Турция посредством своите предприятия Aselsan и Roketsan подписа с френско-италианското сдружение Eurosam дълготраен контракт за насърчаване на оръжейната система, основана на ракетите Aster.
По подобен метод придобиването на системи С-400 се извършват две цели - от една страна, принуждават се околните на Турция западни сътрудници в областта на въздушната защита да основат преференциални условия, като ставаше дума даже за присъединяване на Китай в договарянията, а от друга се дава на Москва опция още по-силно да укрепи връзките си с Анкара.
Всички ли са удовлетворени? Почти. Сближаването сред Анкара и Москва се прави оценка като мятане на прахуляк в очите на Вашингтон и това е обвързвано освен с базата „ Инджирлик”.
Благодарение на тази нова „ ос “ Турция получи шанса да седне на масата за мирните договаряния за Сирия в Москва, провели се през декември предходната година.
Two delegations headed by President @RT_Erdogan and President #Putin discussed #Turkey-#Russia relations and current regional issues. pic.twitter.com/C1UIcsGffv
— Mevlüt Çavuşoğlu (@MevlutCavusoglu) September 28, 2017
Външната политика на Ердоган не се лимитира в устрема да бъдат следени близки страни, които постоянно изпадат в пристъпи на хронична неустойчивост. Тази политика отива надалеч и стига даже до Сомалия, където турското „ навлизане “ стартира през 2011 година по време на първото пътешестване на Ердоган до Могадишу по случай подписването на съглашение за възобновяване на страната, разтърсвана от десетилетия от революция.
Турция фактически интензивно влага в инфраструктурата на африканската страна. Парите от Анкара разрешиха да бъдат издигнати значими инфраструктурни обекти като новото пристанище и летище в Могадишу, нова болница, а също и нова система за улично осветяване в столицата.
Тази тактика в Сомалия разреши на Турция да открие първата си военна база на африканския континент. В Могадишу ще бъде основана инфраструктура, способна да одобри към 1500 души, които ще упражняват сомалийските военни.
Амбициите за районна мощ изясняват също и помощта, която Турция оказа на Катар в спора със Саудитска Арабия.
От това следващо разединение в мюсюлманския фронт ловко се възползва Ердоган, който в подмяна на военна помощ и дипломатическа поддръжка в този момент получава опция да управлява морска територия, служеща за директна зона за болшинството енергийни запаси на планетата. В същото време той ускори интернационалното съдействие с Иран.
Това е Турция, която е лишена от предубеждения, с упоритости освен в местен проект, само че и в измерението на „ неосманизма “.
Следете ни на всички места и когато и да е с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Гугъл Play и AppStore.
За още вести харесайте страницата ни във Фейсбук ТУК
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ