Задълбочаваща се криза - кои са страните в Латинска Америка, в които човешките права се нарушават непрекъснато
През последните години нарушаванията на човешките права в редица страни в Латинска Америка зачестяват с притеснителни темпове. Редица специалисти, в това число и организацията „ Амнести интернешънъл “, сигнализират, че отпред на тези страни стоят властнически водачи, които непрекъснато употребяват репресиите и насилието като средства за постигането на задачите си.
Те допълват, че завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом и политиката, която води неговата администрация, в огромна степен са съдействали за утежняването на обстановката. Сред страните, в които проблемите са най-тежки, са Хаити, Ел Салвадор, Никарагуа, Колумбия и Мексико. Какво в действителност се случва в този район на света?
Haiti calls for urgent regional gang-fighting support as US shies off funding
— Reuters (@Reuters) Хаити
Убийства, грабежи и всеобщи вълнения – по този начин най-кратко може да бъде разказана обстановката в дребната карибска страна Хаити. По публични данни от края на предходната година, броят на хората, принудени да изоставен домовете си, надвишава 700 000, като половината от тях са деца. Според Организация на обединените нации, почти 80% от територията на страната е под контрола на незаконни банди, в това число съвсем цялата столица Порт-о-Пренс. Гангстери непрестанно правят набези, в това число против държавни институции, в града е оповестено изключително състояние, само че там към този момент съвсем няма полицейско наличие. Резултатът не е изключително неочакван – цялостен безпорядък, мародерства и невиждано принуждение, а редица страни към този момент изтеглиха дипломатите от посолствата си. В съществена причина за рецесията се трансформира отводът на премиера Ариел Анри да свика парламентарни избори. Неговите съперници, измежду които са някои от най-влиятелните незаконни групировки в страната, го приканиха да подаде оставката си, което докара до ескалацията на напрежението. Ситуацията се утежнява в допълнение от обстоятелството, че броят на хората, депортирани в Хаити от Съединени американски щати и Доминиканската република, не стопира да пораства.
The shadowy rise of Donald Trump's favorite president: Nayib Bukele
— USA TODAY (@USATODAY) Ел Салвадор
Откакто пристигна на власт през 2019 година, президентът на Ел Салвадор Наиб Букеле реализира изумителни триумфи в битката с престъпността. В рамките на няколко години, броят на убийствата в страната спадна фрапантно, а локалните поданици се радват на сигурност, за каквато преди са могли единствено да си мечтаят. Това, обаче, не е резултат от деликатно направена тактика. Управлението на Букеле е белязано от драконовско ограничение на гражданските свободи. Той разреши на полицията да арестува всеки, който е обвинен във връзки с незаконни групировки, даже и в случай че няма доказателства за това. През 2022 година в Ел Салвадор беше въведено изключително състояние, вследствие на което към днешна дата в пандиза са били вкарани над 84 000 души. Репресиите на Букеле се радват на огромна известност, само че в това време са и извънредно нечовешки. Затворниците постоянно са подлагани на жестоки издевателства, като също така на множеството от тях им е неразрешено да се срещат със своите близки. Наскоро управляващите признаха, че са „ били позволени неточности “, вследствие на което хиляди почтени хора са се оказали зад решетките. Въпреки това, дейностите на Букеле са подкрепяни от значително задгранични водачи, един от които е американският президент Доналд Тръмп.
The United Nations has urged the international community to respond to what it called human rights violations by Nicaraguan President Daniel Ortega's government as it seeks to further consolidate power, according to a report published on Wednesday.
— Reuters (@Reuters) Никарагуа
Президентът на Никарагуа Даниел Ортега е още един образец за държавен глава, трансформирал ръководството си в жестока тирания. От 2018 година насам над 5000 неправителствени организации, медии и образователни заведения са били закрити или неразрешени. Освен това, през последните две години режимът лиши поданството на близо 400 критици на Ортега, а броят на публицистите, вкарани в пандиза или изчезнали безследно, непрестанно пораства. В някои региони на страната работят паравоенни организации, подчинени на президента, за които има безспорни доказателства, че са виновни за огромен брой кръвопролития. Показателно за посоката, в която се движи Никарагуа, е случилото се през 2018 година Тогава избухнаха всеобщи студентски митинги, които бяха потушени по изключително нечовечен метод от силите на реда. Според наблюдаващи, това е станало по разпореждане на брачната половинка на Ортега – Росарио Мурильо, която е и вицепрезидент на латиноамериканската страна.
Colombian President Gustavo Petro on Friday ordered the suspension of a military offensive against a faction of what was once the armed Revolutionary Armed Forces of Colombia (FARC) in order to make headway on peace talks with the rebel group.
— Reuters (@Reuters) Колумбия
През 2016 година в Колумбия беше реализирано историческо помирение сред управляващите и бунтовниците от ФАРК (Революционните въоръжени сили на Колумбия). По този метод беше комплициран завършек на спор, траял над половин век. Надеждите за дълготраен мир, обаче, се изпариха относително бързо. Сблъсъците не престават и до през днешния ден, като обстановката последователно се утежнява. В началото на актуалната година тежка филантропична рецесия обхвана 11 района на страната. Хиляди бяха принудени да изоставен домовете си поради сраженията, които се водят сред представители на няколко въоръжени групировки. Правозащитници сигнализират, че в конфликтите вземат участие и доста деца. Предполага се, че над 12 000 души са хванати в капан и не могат да изоставен засегнатите от кръвопролитията региони. Особено сериозна е обстановката в Кататумбо, където десетки цивилни бяха убити, а 53 000 останаха без дом и потърсиха леговище в намиращите се наоколо планини или във краткотрайни убежища. Сраженията там избухнаха след неуспеха на договарянията сред държавното управление и радикалната формация Армия за национално избавление. На фона на растящото напрежение, Организация на обединените нации прикани колумбийските управляващи да вземат незабавни ограничения, с цел да подсигуряват сигурността на локалните поданици.
Judges on the ballot in Mexico
— Reuters (@Reuters)
Мексико
Преди броени дни в Мексико се състояха първите в историята на страната правосъдни избори. Гласоподавателите трябваше да дефинират състава на Върховния съд, както и съдии и магистрати в 19 от 32-те административни региона на латиноамериканската страна. Редица анализатори, обаче, предизвестяват, че провеждането на вота е заплашило върховенството на закона. Те означават, че изборите са част от промяна, въведена от досегашния президент Андрес Мануел Лопес Обрадор и неговата наследничка на поста Клаудия Шейнбаум. Според съперниците им, задачата на измененията е да бъдат отстранени механизмите, посредством които може да се управляват дейностите на ръководещата партия Национално придвижване за обновяване (МОРЕНА). В същото време, напрежението в страната ескалира, а медиите са подложени на засилващ се напън. Само през миналата година в Мексико бяха убити четирима публицисти и деветима правозащитници. Все по-сериозен става и казусът с хората, търсещи леговище на територията на страната. Експертите означават, че със завръщането на Тръмп в Белия дом, броят на депортираните лица от Съединени американски щати в Мексико се е нараснал фрапантно.
Те допълват, че завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом и политиката, която води неговата администрация, в огромна степен са съдействали за утежняването на обстановката. Сред страните, в които проблемите са най-тежки, са Хаити, Ел Салвадор, Никарагуа, Колумбия и Мексико. Какво в действителност се случва в този район на света?
Haiti calls for urgent regional gang-fighting support as US shies off funding
— Reuters (@Reuters) Хаити
Убийства, грабежи и всеобщи вълнения – по този начин най-кратко може да бъде разказана обстановката в дребната карибска страна Хаити. По публични данни от края на предходната година, броят на хората, принудени да изоставен домовете си, надвишава 700 000, като половината от тях са деца. Според Организация на обединените нации, почти 80% от територията на страната е под контрола на незаконни банди, в това число съвсем цялата столица Порт-о-Пренс. Гангстери непрестанно правят набези, в това число против държавни институции, в града е оповестено изключително състояние, само че там към този момент съвсем няма полицейско наличие. Резултатът не е изключително неочакван – цялостен безпорядък, мародерства и невиждано принуждение, а редица страни към този момент изтеглиха дипломатите от посолствата си. В съществена причина за рецесията се трансформира отводът на премиера Ариел Анри да свика парламентарни избори. Неговите съперници, измежду които са някои от най-влиятелните незаконни групировки в страната, го приканиха да подаде оставката си, което докара до ескалацията на напрежението. Ситуацията се утежнява в допълнение от обстоятелството, че броят на хората, депортирани в Хаити от Съединени американски щати и Доминиканската република, не стопира да пораства.
The shadowy rise of Donald Trump's favorite president: Nayib Bukele
— USA TODAY (@USATODAY) Ел Салвадор
Откакто пристигна на власт през 2019 година, президентът на Ел Салвадор Наиб Букеле реализира изумителни триумфи в битката с престъпността. В рамките на няколко години, броят на убийствата в страната спадна фрапантно, а локалните поданици се радват на сигурност, за каквато преди са могли единствено да си мечтаят. Това, обаче, не е резултат от деликатно направена тактика. Управлението на Букеле е белязано от драконовско ограничение на гражданските свободи. Той разреши на полицията да арестува всеки, който е обвинен във връзки с незаконни групировки, даже и в случай че няма доказателства за това. През 2022 година в Ел Салвадор беше въведено изключително състояние, вследствие на което към днешна дата в пандиза са били вкарани над 84 000 души. Репресиите на Букеле се радват на огромна известност, само че в това време са и извънредно нечовешки. Затворниците постоянно са подлагани на жестоки издевателства, като също така на множеството от тях им е неразрешено да се срещат със своите близки. Наскоро управляващите признаха, че са „ били позволени неточности “, вследствие на което хиляди почтени хора са се оказали зад решетките. Въпреки това, дейностите на Букеле са подкрепяни от значително задгранични водачи, един от които е американският президент Доналд Тръмп.
The United Nations has urged the international community to respond to what it called human rights violations by Nicaraguan President Daniel Ortega's government as it seeks to further consolidate power, according to a report published on Wednesday.
— Reuters (@Reuters) Никарагуа
Президентът на Никарагуа Даниел Ортега е още един образец за държавен глава, трансформирал ръководството си в жестока тирания. От 2018 година насам над 5000 неправителствени организации, медии и образователни заведения са били закрити или неразрешени. Освен това, през последните две години режимът лиши поданството на близо 400 критици на Ортега, а броят на публицистите, вкарани в пандиза или изчезнали безследно, непрестанно пораства. В някои региони на страната работят паравоенни организации, подчинени на президента, за които има безспорни доказателства, че са виновни за огромен брой кръвопролития. Показателно за посоката, в която се движи Никарагуа, е случилото се през 2018 година Тогава избухнаха всеобщи студентски митинги, които бяха потушени по изключително нечовечен метод от силите на реда. Според наблюдаващи, това е станало по разпореждане на брачната половинка на Ортега – Росарио Мурильо, която е и вицепрезидент на латиноамериканската страна.
Colombian President Gustavo Petro on Friday ordered the suspension of a military offensive against a faction of what was once the armed Revolutionary Armed Forces of Colombia (FARC) in order to make headway on peace talks with the rebel group.
— Reuters (@Reuters) Колумбия
През 2016 година в Колумбия беше реализирано историческо помирение сред управляващите и бунтовниците от ФАРК (Революционните въоръжени сили на Колумбия). По този метод беше комплициран завършек на спор, траял над половин век. Надеждите за дълготраен мир, обаче, се изпариха относително бързо. Сблъсъците не престават и до през днешния ден, като обстановката последователно се утежнява. В началото на актуалната година тежка филантропична рецесия обхвана 11 района на страната. Хиляди бяха принудени да изоставен домовете си поради сраженията, които се водят сред представители на няколко въоръжени групировки. Правозащитници сигнализират, че в конфликтите вземат участие и доста деца. Предполага се, че над 12 000 души са хванати в капан и не могат да изоставен засегнатите от кръвопролитията региони. Особено сериозна е обстановката в Кататумбо, където десетки цивилни бяха убити, а 53 000 останаха без дом и потърсиха леговище в намиращите се наоколо планини или във краткотрайни убежища. Сраженията там избухнаха след неуспеха на договарянията сред държавното управление и радикалната формация Армия за национално избавление. На фона на растящото напрежение, Организация на обединените нации прикани колумбийските управляващи да вземат незабавни ограничения, с цел да подсигуряват сигурността на локалните поданици.
Judges on the ballot in Mexico
— Reuters (@Reuters)
Мексико
Преди броени дни в Мексико се състояха първите в историята на страната правосъдни избори. Гласоподавателите трябваше да дефинират състава на Върховния съд, както и съдии и магистрати в 19 от 32-те административни региона на латиноамериканската страна. Редица анализатори, обаче, предизвестяват, че провеждането на вота е заплашило върховенството на закона. Те означават, че изборите са част от промяна, въведена от досегашния президент Андрес Мануел Лопес Обрадор и неговата наследничка на поста Клаудия Шейнбаум. Според съперниците им, задачата на измененията е да бъдат отстранени механизмите, посредством които може да се управляват дейностите на ръководещата партия Национално придвижване за обновяване (МОРЕНА). В същото време, напрежението в страната ескалира, а медиите са подложени на засилващ се напън. Само през миналата година в Мексико бяха убити четирима публицисти и деветима правозащитници. Все по-сериозен става и казусът с хората, търсещи леговище на територията на страната. Експертите означават, че със завръщането на Тръмп в Белия дом, броят на депортираните лица от Съединени американски щати в Мексико се е нараснал фрапантно.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ