Глобален дейтатлон търси AI решения за борба с пропагандата и фалшивите новини”
През последните години следим възхода на обществените медии, който разреши на хората да споделят информация с огромен брой онлайн консуматори, без тя да минава необикновен първокласен надзор. От друга страна, този развой даде опция на всеки да бъде основател на наличие и разреши доста по-бързото разпространяване на информацията. Погледнат въпреки това, този факт направи допустимо злонамерени консуматори да популяризират по-бързо дезинформация и евентуално да доближават до по-голяма публика. В някои случаи това включва построяването на комплицирани профили за обособените консуматори въз основа на композиция от психически характерности, мета-данни, демографски данни и местонахождение, след което посредством микро-насочване “фалшивите вести “ и пропагандните акции, които са съществени оръжия за реализиране на политически или финансови дивиденти, се персонализират.
„ Фукуяма не би могъл да сгреши повече, предричайки края на историята и триумфа на демократичната народна власт през 1989 година Зловредните артисти употребяват подправени вести, агитация и дезинформация, с цел да развият рискови идеологии. В подобен случай можем ли да използваме изкуствен интелект, с цел да си възвърнем доверието в публицистиката и да премахнем предубедени и ненадеждни източници на информация?”, пита в своя обява Виктор Сендеров, съорганизатор на световната самодейност Hack the News Datathon, която си е сложила за цел да подкрепи битката с “фалшивите новини” и пропагандата в интернет пространството.
В последните години разпространяването на погрешна информация се трансформира в световно събитие и към този момент 18 страни в разнообразни точки на света са съобщавали за проблеми, свързани с дезинформация по време на избори. За да стане явен мащабът на тази наклонност, би трябвало да се обърне внимание на обстоятелството, че 150 милиона консуматори на Фейсбук и Instagram са имали взаимоотношение с пропагандни политически реклами, а Cambridge Analytica имаше достъп до данните на 87 милиона консуматори на Фейсбук. Потенциалното влияние на “фалшивите новини” пък може да се види както по време на президентските избори в Съединени американски щати през 2016 година, по този начин и при референдума за Брекзит във Англия.
" Ядрената, биологичната и кибер-войната най-често се показват като водещи закани за човечеството. Реалността демонстрира, че ние към този момент обитаваме среда на осведомителна война с подправени вести и операция на публичното мнение, което е извънредно рисково ", споделя и проф. Питър Кокрейн от Университета в Съфолк, Англия, член на консултативния съвет към Hack the News Datathon.
По принцип дезинформацията има разнообразни форми като „ подправени вести “, предубеждения и чиста агитация, като последната е една от най-опасните ѝ форми. Институтът за разбор на пропагандата (действащ сред 1937 и 1942 г.) дава следната формулировка за агитация: „ Изразяване на мнение или деяние от лица или групи, съзнателно основани да въздействат върху мненията или дейностите на други лица или групи във връзка с авансово заложени цели ".
Трябва да се има поради обаче, че пропагандата, въпреки и обвързвана с “фалшивите новини”, е нещо друго от тях. Двата термина се припокриват единствено отчасти. Възможно е пропагандата да се основава на достоверна информация, а в това време съществуват и “фалшиви новини”, които нямат агитационен темперамент.
„ Както в никакъв случай до момента, опциите за разпространяване на агитация са в ръцете на всеки бизнес, без значение от неговия размер. Затова и осъзнаването на потребителите е от решаващо значение за понижаване на нейното въздействие”, безапелационен е доктор Алберто Барън-Седеньо, съорганизатор на Hack the News Datathon от страна на Qatar Computing Research Institute (QCRI), HBKU.
Според специалистите един от най-хубавите способи за битка с пропагандата и нейното въздействие минава през това потребителите да бъдат подготвени по какъв начин да я разпознават. Това несъмнено би помогнало да се понижи разпространяването на сходна информация посредством шерване в обществените медии, както и въздействието ѝ върху потребителите, които към този момент са имали достъп до нея. Както сподели Гьобелс, министър на пропагандата в нацистка Германия: „ Пропагандата става неефективна сега, в който я осмислим”.
„ Наличието на на практика инструмент, който може да записва потреблението на агитация в новините, е значимо и може да повлияе на метода, по който читателите употребяват вести в бъдеще”, прибавя и доктор Джовани да Сан Мартино, също част от организацията на Hack the News Datathon от QCRI.
Точно създаването на принадлежности за разкриване на пропагандата в новините е и задачата на първия Hack The News Datathon, който се организира от 21 до 29 януари 2019 година Той е проведен от QCRI и Data Science Society, световна общественост от хора, занимаващи се с науката за данните, която стои зад няколко сходни интернационалните начинания.
„ Надяваме се, че този дататон ще способства за преустановяването на порочните практики, които съществуват сега при основаването и потреблението на новините. Ние стоим зад културата с отворен код и по тази причина всички модели, създадени по време на дататлона, както и набора от данни, ще бъдат обществено налични, тъй че да могат да бъдат употребявани от всеки, който се интересува, в това число откриватели по сигурността, компании и даже обособени консуматори на новини”, обръща внимание Серги Сергиев, създател на Data Science Society.
За разлика от предходни старания в тази посока, фокусирани върху инспекцията на изказвания, обстоятелства, клюки или новинарски публикации, Hack The News Datathon има за цел разбора на потреблението на пропагандни техники. Всъщност съществуването на агитация в новините постоянно е мъчно видимо. И въпреки всичко, обстановката се трансформира, в случай че потребителите се оглеждат за характерните техники.
„ Надяваме се този дататон да сложи началото на многообещаваща изследователска работа в битката с пропагандата”, споделя доктор Преслав Наков, съорганизатор на самодейността от QCRI, и прибавя: „ Подобно на битката със спам акциите, тази с дезинформацията е спортна дисциплинираност, при която злонамерените артисти непрекъснато трансформират и усъвършенстват своите тактики. И въпреки всичко методите, по които те могат да приспособяват посланието си, са лимитирани, защото ефикасната агитация изисква потреблението на избрани техники. Точно там желаеме да нанесем нашия удар ".
Фокусирането върху самостоятелните техники дава две основни преимущества. На първо място, то разрешава на системата, основана на изкуствен интелект (AI), да изясни на потребителя за какво избрана публикация се смята за евентуално пропагандистка. От друга страна то може да научи потребителите по какъв начин да разпознават използването на пропагандни техники в действителни вести. Не на последно място, сходен метод в допълнение облекчава системите от нуждата да правят оценка съществуването на агитация на равнище публикация, което е мъчно и евентуално субективно, защото при множеството дефиниции, с цел да се потвърди съществуването на такава, би трябвало преди този момент да се потвърди несъмнено желание. За разлика от това, откриването на техники за агитация е доста по-лесно и обективно.
“Пропагандата е наявсякъде в новините, варираща от крещящо натрапване на избрани тези до извънредно тънко и дейно промиване на мозъци. Както и в предишното, това може да докара до големи стопански и обществени бедствия. За да се преборим с този мащаб, са нужни логаритми. За благополучие, към този момент се появяват първите анотирани данни за агитация в новините. С неспокойствие чакам гениалните модели за машинно образование, които могат да се употребяват за автоматизирано разкриване на пропагандни техники”, разяснява и Лора Толоси-Халачева, съорганизатор на дейтатлона.
Основният екип, който стои зад дефинирането на задачата и подготовката на данните, се състои от петима души - трима учени от Qatar Computing Research Institute (д-р Джовани да Сан Мартино, доктор Алберто Барон-Седеньо и доктор Преслав Наков), които имат сериозен опит в обработката на натурален език (NLP) и битката с дезинформацията като част от плана Tanbih, доктор Лаура Толоси-Халачева, NLP откривател с опит в разбора на клюки в обществените медии, свързани с Брекзит, и Виктор Сендеров, NLP откривател и победител в двa предходни дататлона. Международният екип на самодейността е подсилен от доставчика на световни медийни и бизнес услуги, свързани с разбора на данни, A Data Pro.
В рамките на дейтатлона присъединяване взимат над 250 индивида от 50 страни, както и съвещателен съвет от 15 добре известни специалисти от водещи международни институции, в това число MIT, Университетът в Кеймбридж, Университетът на Мичиган в Ан Арбър, Университетът на Калифорния в Санта Барбара, Университетът на Британска Колумбия, Университетът в Шефилд. Техническият университет в Дармщат, Тексаският университет в Арлингтън, Университетът в Съфолк, Катарският университет, Институтът по информатика “Макс-Планк”, ISI Foundation, Amazon и Full Fact.
„ След като имахме нещастието да бъдем обект на сериозна агитация по време на комунистическия режим в Източна Европа през 80-те години, преживяхме от първо лице пагубните последствия, които може да има тя. Много съм разчувствана да видя това изпитание за справяне с пропагандата, за което чакам да има дълготрайни позитивни резултати. Благодарна съм на уредниците и на всички участници за тяхната работа по основаването на запаси и логаритми, които могат да ни оказват помощ да откриваме и по този метод да заобикаляме пропагандата в новините”, разяснява проф. Рада Михалце от Мичиганския университет в Ан Арбър, член на консултативния съвет на дейтатлона.
Според проф. Уилям Уанг от Калифорнийския университет в Санта Барбара, също член на консултативния съвет на самодейността, подправените вести и пропагандата заплашват истинността на публицистиката като цяло и се трансформират в централен проблем за всички интернет компании. “Това може да докара до напълно действително, офлайн принуждение и проблеми за националната сигурност. Затова точно технологиите за обработка на натурален език би трябвало да преминат оттатък университетските среди и да окажат позитивно влияние върху обществото”, безапелационен е той.
Победителите от дататона и най-хубавите AI решения за разкриване на агитация ще бъдат излъчени и показани на формалното закриване на Hack News Datathon на 29 януари.
„ Фукуяма не би могъл да сгреши повече, предричайки края на историята и триумфа на демократичната народна власт през 1989 година Зловредните артисти употребяват подправени вести, агитация и дезинформация, с цел да развият рискови идеологии. В подобен случай можем ли да използваме изкуствен интелект, с цел да си възвърнем доверието в публицистиката и да премахнем предубедени и ненадеждни източници на информация?”, пита в своя обява Виктор Сендеров, съорганизатор на световната самодейност Hack the News Datathon, която си е сложила за цел да подкрепи битката с “фалшивите новини” и пропагандата в интернет пространството.
В последните години разпространяването на погрешна информация се трансформира в световно събитие и към този момент 18 страни в разнообразни точки на света са съобщавали за проблеми, свързани с дезинформация по време на избори. За да стане явен мащабът на тази наклонност, би трябвало да се обърне внимание на обстоятелството, че 150 милиона консуматори на Фейсбук и Instagram са имали взаимоотношение с пропагандни политически реклами, а Cambridge Analytica имаше достъп до данните на 87 милиона консуматори на Фейсбук. Потенциалното влияние на “фалшивите новини” пък може да се види както по време на президентските избори в Съединени американски щати през 2016 година, по този начин и при референдума за Брекзит във Англия.
" Ядрената, биологичната и кибер-войната най-често се показват като водещи закани за човечеството. Реалността демонстрира, че ние към този момент обитаваме среда на осведомителна война с подправени вести и операция на публичното мнение, което е извънредно рисково ", споделя и проф. Питър Кокрейн от Университета в Съфолк, Англия, член на консултативния съвет към Hack the News Datathon.
По принцип дезинформацията има разнообразни форми като „ подправени вести “, предубеждения и чиста агитация, като последната е една от най-опасните ѝ форми. Институтът за разбор на пропагандата (действащ сред 1937 и 1942 г.) дава следната формулировка за агитация: „ Изразяване на мнение или деяние от лица или групи, съзнателно основани да въздействат върху мненията или дейностите на други лица или групи във връзка с авансово заложени цели ".
Трябва да се има поради обаче, че пропагандата, въпреки и обвързвана с “фалшивите новини”, е нещо друго от тях. Двата термина се припокриват единствено отчасти. Възможно е пропагандата да се основава на достоверна информация, а в това време съществуват и “фалшиви новини”, които нямат агитационен темперамент.
„ Както в никакъв случай до момента, опциите за разпространяване на агитация са в ръцете на всеки бизнес, без значение от неговия размер. Затова и осъзнаването на потребителите е от решаващо значение за понижаване на нейното въздействие”, безапелационен е доктор Алберто Барън-Седеньо, съорганизатор на Hack the News Datathon от страна на Qatar Computing Research Institute (QCRI), HBKU.
Според специалистите един от най-хубавите способи за битка с пропагандата и нейното въздействие минава през това потребителите да бъдат подготвени по какъв начин да я разпознават. Това несъмнено би помогнало да се понижи разпространяването на сходна информация посредством шерване в обществените медии, както и въздействието ѝ върху потребителите, които към този момент са имали достъп до нея. Както сподели Гьобелс, министър на пропагандата в нацистка Германия: „ Пропагандата става неефективна сега, в който я осмислим”.
„ Наличието на на практика инструмент, който може да записва потреблението на агитация в новините, е значимо и може да повлияе на метода, по който читателите употребяват вести в бъдеще”, прибавя и доктор Джовани да Сан Мартино, също част от организацията на Hack the News Datathon от QCRI.
Точно създаването на принадлежности за разкриване на пропагандата в новините е и задачата на първия Hack The News Datathon, който се организира от 21 до 29 януари 2019 година Той е проведен от QCRI и Data Science Society, световна общественост от хора, занимаващи се с науката за данните, която стои зад няколко сходни интернационалните начинания.
„ Надяваме се, че този дататон ще способства за преустановяването на порочните практики, които съществуват сега при основаването и потреблението на новините. Ние стоим зад културата с отворен код и по тази причина всички модели, създадени по време на дататлона, както и набора от данни, ще бъдат обществено налични, тъй че да могат да бъдат употребявани от всеки, който се интересува, в това число откриватели по сигурността, компании и даже обособени консуматори на новини”, обръща внимание Серги Сергиев, създател на Data Science Society.
За разлика от предходни старания в тази посока, фокусирани върху инспекцията на изказвания, обстоятелства, клюки или новинарски публикации, Hack The News Datathon има за цел разбора на потреблението на пропагандни техники. Всъщност съществуването на агитация в новините постоянно е мъчно видимо. И въпреки всичко, обстановката се трансформира, в случай че потребителите се оглеждат за характерните техники.
„ Надяваме се този дататон да сложи началото на многообещаваща изследователска работа в битката с пропагандата”, споделя доктор Преслав Наков, съорганизатор на самодейността от QCRI, и прибавя: „ Подобно на битката със спам акциите, тази с дезинформацията е спортна дисциплинираност, при която злонамерените артисти непрекъснато трансформират и усъвършенстват своите тактики. И въпреки всичко методите, по които те могат да приспособяват посланието си, са лимитирани, защото ефикасната агитация изисква потреблението на избрани техники. Точно там желаеме да нанесем нашия удар ".
Фокусирането върху самостоятелните техники дава две основни преимущества. На първо място, то разрешава на системата, основана на изкуствен интелект (AI), да изясни на потребителя за какво избрана публикация се смята за евентуално пропагандистка. От друга страна то може да научи потребителите по какъв начин да разпознават използването на пропагандни техники в действителни вести. Не на последно място, сходен метод в допълнение облекчава системите от нуждата да правят оценка съществуването на агитация на равнище публикация, което е мъчно и евентуално субективно, защото при множеството дефиниции, с цел да се потвърди съществуването на такава, би трябвало преди този момент да се потвърди несъмнено желание. За разлика от това, откриването на техники за агитация е доста по-лесно и обективно.
“Пропагандата е наявсякъде в новините, варираща от крещящо натрапване на избрани тези до извънредно тънко и дейно промиване на мозъци. Както и в предишното, това може да докара до големи стопански и обществени бедствия. За да се преборим с този мащаб, са нужни логаритми. За благополучие, към този момент се появяват първите анотирани данни за агитация в новините. С неспокойствие чакам гениалните модели за машинно образование, които могат да се употребяват за автоматизирано разкриване на пропагандни техники”, разяснява и Лора Толоси-Халачева, съорганизатор на дейтатлона.
Основният екип, който стои зад дефинирането на задачата и подготовката на данните, се състои от петима души - трима учени от Qatar Computing Research Institute (д-р Джовани да Сан Мартино, доктор Алберто Барон-Седеньо и доктор Преслав Наков), които имат сериозен опит в обработката на натурален език (NLP) и битката с дезинформацията като част от плана Tanbih, доктор Лаура Толоси-Халачева, NLP откривател с опит в разбора на клюки в обществените медии, свързани с Брекзит, и Виктор Сендеров, NLP откривател и победител в двa предходни дататлона. Международният екип на самодейността е подсилен от доставчика на световни медийни и бизнес услуги, свързани с разбора на данни, A Data Pro.
В рамките на дейтатлона присъединяване взимат над 250 индивида от 50 страни, както и съвещателен съвет от 15 добре известни специалисти от водещи международни институции, в това число MIT, Университетът в Кеймбридж, Университетът на Мичиган в Ан Арбър, Университетът на Калифорния в Санта Барбара, Университетът на Британска Колумбия, Университетът в Шефилд. Техническият университет в Дармщат, Тексаският университет в Арлингтън, Университетът в Съфолк, Катарският университет, Институтът по информатика “Макс-Планк”, ISI Foundation, Amazon и Full Fact.
„ След като имахме нещастието да бъдем обект на сериозна агитация по време на комунистическия режим в Източна Европа през 80-те години, преживяхме от първо лице пагубните последствия, които може да има тя. Много съм разчувствана да видя това изпитание за справяне с пропагандата, за което чакам да има дълготрайни позитивни резултати. Благодарна съм на уредниците и на всички участници за тяхната работа по основаването на запаси и логаритми, които могат да ни оказват помощ да откриваме и по този метод да заобикаляме пропагандата в новините”, разяснява проф. Рада Михалце от Мичиганския университет в Ан Арбър, член на консултативния съвет на дейтатлона.
Според проф. Уилям Уанг от Калифорнийския университет в Санта Барбара, също член на консултативния съвет на самодейността, подправените вести и пропагандата заплашват истинността на публицистиката като цяло и се трансформират в централен проблем за всички интернет компании. “Това може да докара до напълно действително, офлайн принуждение и проблеми за националната сигурност. Затова точно технологиите за обработка на натурален език би трябвало да преминат оттатък университетските среди и да окажат позитивно влияние върху обществото”, безапелационен е той.
Победителите от дататона и най-хубавите AI решения за разкриване на агитация ще бъдат излъчени и показани на формалното закриване на Hack News Datathon на 29 януари.
Източник: computerworld.bg
КОМЕНТАРИ