През последните години бюджетите на българските семейства претърпяват значителни метаморфози.

През последните години бюджетите на българските фамилии претърпяват обилни метаморфози. Налага се отчетлива наклонност – тежестта на разноските за храна понижава, само че за сметка на това пораства бремето на налозите и осигуровките, разкрива разбор на Института за пазарна стопанска система (ИПИ).

Оказва се, че в това отношение от ден на ден замязваме на другите от Европейски Съюз. Между 2008 и 2016 година делът на разноските за храна и безалкохолни питиета в общия бюджет на българина е понижен от 36.6% на 30.8%, като е изцяло допустимо през отиващата си година за първи път да слезе и под 30%, както е във всички останали членки на Евросъюза, разяснява Явор Алексиев от ИПИ.

Отвъд междинните стойности обаче има големи разлики. За най-богатите 10 % от семействата у нас стоките за трапезата съставляват по-малко от 25% от всички разноски, до момента в който при най-бедните 10 % храната и напитките “отхапват” над 43% от фамилния бюджет. Това демонстрират данните на Национален статистически институт за предходната година.
 Подобна е и картината, когато се преглежда тежестта на битовите сметки – за ток, парно, вода, дърва и така нататък За заплащането им отиват цели 20% от разноските на най-бедните. А хората с най-високи приходи покриват тези разходи единствено с една десета от бюджетите си. Драматични са разликите по оста “богат-беден” при разноските за просвета, обучение, туризъм, развлечения. Хората, които мъчно свързват двата края, отделят символичните 2.4%.
А най-заможните семейства харчат 7.4% от бюджетите си за кино, опера, спектакъл, книги, учене, почивки, екскурзии и така нататък Още по-очевидни са разминаванията при заплащанията за налози и осигуровки. За най-бедната една десета от популацията те са едвам 3.8% от всички разходи. Докато най-богатите 10 % дават 16.5% от фамилния бюджет за данъци и обществени вноски.

На процедура при добре печелещите отговорностите към хазната се оказват на второ място по тежест след разноските за храна. А за бедните налозите и осигуровките са много обратно като задължение. Любопитен подробност е, че в действителност най-бедните 10% от семействата дават повече за цигари и алкохол – 4.3%, в сравнение с за налози и обществено обезпечаване – 3.8%. Всички тези отлики си имат разумни пояснения и те се намират в приходната част на фамилните бюджети. В групата на най-богатите съвсем 80% от приходите идват от заплати, предприемачество, възнаграждения и така нататък

Хората, които са на другия полюс, разчитат най-много на пенсии, обществени добавки, помощи, компенсации. Точно затова бедните семейства дават доста дребен % от средствата си за налози, а богатите пълнят хазната. Структурата на разноските на българските семейства се усъвършенства, регистрират още от ИПИ. Все по-ниският дял на разноските за храна демонстрира повдигане на стандарта на живот. Но това позитивно развиване върви ръка за ръка с отрицателен феномен – относителният дял на разноските на семействата за налози и осигуровки пораства.

През 2008 година за налози и осигуровки са отивали под 7% от всички разноски на междинното българско домакинство, а през предходната тези отговорности са се устремили към 12-процентен дял. Това се дължи на повишението на данъчноосигурителната тежест, само че и на повишението на заетостта в стопанската система – колкото повече хора работят, толкоз повече семейства заплащат налози върху труда, както и осигуровки. Част от резултата е допустимо да се дължи и на намаляването на сивата стопанска система, показват икономистите.
loading... #SC_TBlock_381491 a { font-family: Roboto!important; }