Защо Сърбия купува толкова много оръжия?
През последните години Белград реализира амбициозна стратегия за рационализация на въоръжените си сили. Сърбия закупи френски изтребители „ Рафал “, както и съветски бойни хеликоптери, които президентът Александър Вучич дефинира като „ летящи танкове “. В същото време Белград закупи китайски системи за противовъздушна защита директно след началото на съветската инвазия в Украйна през 2022 година Според данни, също така Сърбия се е снабдила с хиляди ирански безпилотни летателни апарати.
Още през 2021 година „ Економист “ заяви, че „ всеобщото пазаруване на оръжия “ от Сърбия е провокирало угриженост в прилежащите й страни. През идната година шведският Институт за проучване на мира (SIPRI) разгласи, че военният бюджет на Белград, възлизащ на 1,3 милиарда евро, е 10 пъти по-висок от този на Косово.
Военното предимство на Сърбия се показва и от огромния брой танкове, с които тя разполага- Белград разполага с 250 танка, Германия с 295.
Сърбия днес разполага с повече танкове, в сравнение с всички други някогашни югославски републики дружно. Хърватия е на второ място (сред някогашните югославски републики - б.ред.) със 75 танка, Босна е на трето с 45, следвана от Северна Македония с 31 танка. Черна гора и Косово нямат нито един.
Възниква въпросът от експерти и анализатори за какво през последните години Белград е основал един боеспособен боеприпас, без да е заплашван от прилежащи страни. Сръбското управление пропагандира плана за един „ сръбски свят “ – един план с стеснен мащаб, сходен на този за „ Велика Сърбия “ на някогашния президент Слободан Милошевич, който среща позитивен отклик от сърбите както в Косово, по този начин и в Босна.
В началото на юни 2024 година Александър Вучич ръководи един „ общосръбски събор “ в Белград с представители на сърби от всички елементи на някогашна Югославия. По създание това беше една стратегическа среща, която формулира в своята Общосръбска декларация проекта за „ сръбски свят “. Косово е несъмнено като сръбска провинция, а Република Сръбска, т.е. сръбската част на Босна и Херцеговина, като „ народен интерес на Сърбия “. В реакцията си представител на немското Министерство на външните работи в Белград осъди проектите на Белград по извънредно изострен метод: немското държавно управление счита „ Общосръбската декларация за доста обезпокоителна и нездравословна за Босна и Херцеговина, Сърбия и всички страни от Западните Балкани “.
През последните години изключително безпокойствие провокира многократното разполагане на сръбски военни сили на границите с Косово и нападението на сръбска паравоенна група против силите за сигурност на Косово. Тези произшествия е допустимо да са проби на Сърбия на място. Реакцията на Съединени американски щати и на НАТО обаче беше незабавна, което принуди Сърбия да отстъпи.
Всеки миг е значим! Последвайте ни в и , с цел да сте в крайник с тематиките на деня
Още през 2021 година „ Економист “ заяви, че „ всеобщото пазаруване на оръжия “ от Сърбия е провокирало угриженост в прилежащите й страни. През идната година шведският Институт за проучване на мира (SIPRI) разгласи, че военният бюджет на Белград, възлизащ на 1,3 милиарда евро, е 10 пъти по-висок от този на Косово.
Военното предимство на Сърбия се показва и от огромния брой танкове, с които тя разполага- Белград разполага с 250 танка, Германия с 295.
Сърбия днес разполага с повече танкове, в сравнение с всички други някогашни югославски републики дружно. Хърватия е на второ място (сред някогашните югославски републики - б.ред.) със 75 танка, Босна е на трето с 45, следвана от Северна Македония с 31 танка. Черна гора и Косово нямат нито един.
Възниква въпросът от експерти и анализатори за какво през последните години Белград е основал един боеспособен боеприпас, без да е заплашван от прилежащи страни. Сръбското управление пропагандира плана за един „ сръбски свят “ – един план с стеснен мащаб, сходен на този за „ Велика Сърбия “ на някогашния президент Слободан Милошевич, който среща позитивен отклик от сърбите както в Косово, по този начин и в Босна.
В началото на юни 2024 година Александър Вучич ръководи един „ общосръбски събор “ в Белград с представители на сърби от всички елементи на някогашна Югославия. По създание това беше една стратегическа среща, която формулира в своята Общосръбска декларация проекта за „ сръбски свят “. Косово е несъмнено като сръбска провинция, а Република Сръбска, т.е. сръбската част на Босна и Херцеговина, като „ народен интерес на Сърбия “. В реакцията си представител на немското Министерство на външните работи в Белград осъди проектите на Белград по извънредно изострен метод: немското държавно управление счита „ Общосръбската декларация за доста обезпокоителна и нездравословна за Босна и Херцеговина, Сърбия и всички страни от Западните Балкани “.
През последните години изключително безпокойствие провокира многократното разполагане на сръбски военни сили на границите с Косово и нападението на сръбска паравоенна група против силите за сигурност на Косово. Тези произшествия е допустимо да са проби на Сърбия на място. Реакцията на Съединени американски щати и на НАТО обаче беше незабавна, което принуди Сърбия да отстъпи.
Всеки миг е значим! Последвайте ни в и , с цел да сте в крайник с тематиките на деня
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ