Енергийните мрежи – новото бойно поле на европейската икономическа конкурентоспособност
През последните години България и Европа водят един и същи диалог – какъв брой нови фотоволтаични и вятърни мощности построяваме, какъв брой бързо пораства делът на възобновимата сила и по кое време ще осъществим климатичните си цели.
Този диалог към този момент не е задоволителен.
Днес основният въпрос е доста по-практичен и доста по-голям – може ли електроенергийната система действително да поеме, ръководи и употребява тази сила по този начин, че тя да работи за стопанската система, бизнеса и семействата.
По оценки на Европейската комисия до 2040 година в електропреносните и електроразпределителните мрежи на Европейски Съюз ще би трябвало да бъдат вложени над 1,2 трилиона евро, с цел да може електрификацията на стопанската система и растящият дял на възобновимата сила да не се трансфорат в ново ограничаване.
Мрежите към този момент не са „ механически подробност “.
Те се трансформират в стратегически фактор за икономическата конкурентоспособност.
През последната година Европейската комисия все по-ясно слага тематиката за готовността на енергийните мрежи като основен фактор за индустриалната конкурентоспособност на Европа паралелно с цената на силата, сигурността на доставките и развиването на чисти технологии.
Защо тематиката за мрежите излиза на напред във времето тъкмо в този момент
Европа реализира това, което единствено преди десетилетие изглеждаше мъчно постижимо - възобновимата сила към този момент заема водещо място в електропроизводството.
Проблемът е, че тази промяна се случва доста по-бързо от трансформацията на инфраструктурата.
Електроенергийните мрежи в множеството страни са изграждани за централизирана система, няколко огромни електроцентрали, предсказуем товар и еднопосочен поток на електрическа енергия.
Днес системата би трябвало да поеме по едно и също време:
• хиляди нови дребни и междинни производители
• мощно изменчиво произвеждане
• електрически автомобили, термопомпи и нови форми на ползване
• промишленост, която минава към електрификация
• центрове за данни, изкуствен интелект и нова цифрова инфраструктура
По данни на ENTSO-E над 40% от мрежовата инфраструктура в Европа е на възраст над 40 години. Това значи, че модернизацията към този момент не може да бъде отлагана.
България – бърз прогрес, само че растящо напрежение в системата
България е измежду страните с най-динамичен растеж на фотоволтаичните мощности в района.
Делът на възобновимата сила в електроенергийния микс на страната към този момент надвишава 40% – съществено достижение за толкоз къс интервал.
В същото време обаче все по-ясно се вижда новият проблем – неналичието на мрежов потенциал и еластичност.
На процедура това към този момент се демонстрира посредством:
• дълги опашки за присъединение
• привършване на потенциал в цели райони
• неспособност част от плановете да се осъществят макар обезпечено финансиране
• ограничение на производството в пикови часове
Според доктор инж. Веселин Тодоров, ръководител и създател на Соларна академия България, точно този проблем последователно се трансформира в главното ограничаване пред идващия стадий на енергийния преход.
„ Все по-често виждаме обстановка, в която технологиите и капиталовият интерес са налице, само че инфраструктурата и регулаторната среда не съумяват да ги настигнат “, показва той.
По думите му бизнесът към този момент е подготвен за новата енергийна действителност, само че системата се трансформира по-бавнo.
„ Проблемът към този момент не е в технологиите. Те съществуват, налични са и се развиват бързо. Основният въпрос е дали инфраструктурата и разпоредбите могат да се приспособяват със същата скорост. “
Как мрежите към този момент въздействат върху вложенията
В Европа към този момент се образува нов аршин за избор на локация за вложения.
Все по-рядко фирмите питат единствено за цената на земята или данъчните облекчения. Все по-често първият въпрос е дали в дадения район има задоволителен електроенергиен потенциал.
Производства с висока добавена стойност, енергоемки предприятия, логистични центрове и центрове за данни стартират да правят оценка страните точно по готовността на енергийната инфраструктура.
За България това е решителен миг.
Без ускорена рационализация на мрежите страната рискува да остане отвън идната вълна от индустриални вложения, които ще дефинират конкурентоспособността на района през идващото десетилетие.
Какво значи това за семействата
Темата за електропреносната мрежа постоянно звучи нереално за хората. В реалност тя се отразява директно върху сметките и върху опцията семействата да вземат участие интензивно в енергийния преход.
Когато мрежата няма задоволителна еластичност и потенциал, евтината електрическа енергия, създадена денем, не може да бъде употребена дейно. Това поддържа високите ценови пикове във вечерните часове и лимитира действителния резултат от дребните фотоволтаични системи и батериите.
Без съвременна инфраструктура и ясни правила енергийните общности остават по-скоро добра концепция, в сравнение с работещ модел.
Съхранението и локалната еластичност
В идващите години казусът с мрежите няма да бъде решен само посредством създаване на нови линии и подстанции.
Системите за предпазване на сила и локалната еластичност ще се трансфорат в основен детайл на стабилността.
„ Истинската стойност на съхранението не е единствено в батериите като технология, а в това, че те разрешават на системата да стане по-гъвкава, по-предвидима и по-устойчива “, акцентира Тодоров.
Мрежите като икономическа политика
Днес енергийният преход към този момент не е само климатична или софтуерна тематика.
Той е част от индустриалната политика на страните, от тактиката за претовареност и подготовка, от районното развиване и от обществената непоклатимост.
В идващото десетилетие страните няма да се конкурират единствено с цена на труда или данъчни условия.
Те ще се конкурират с качеството и готовността на енергийната си инфраструктура.
Държавите, които изградят мрежи, способни да поемат децентрализирано произвеждане, цифрово ръководство и гъвкаво ползване, ще бъдат икономическите печеливши на идващото десетилетие.
Времето за решения
Ако България желае да бъде действителна част от новата европейска стопанска система, мрежите би трябвало да се трансфорат в народен приоритет, освен за енергетиката, а за икономическото развиване като цяло.
В противоположен случай рискът не е просто закъснение на енергийния преход. Рискът е да останем в периферията на една Европа, в която инфраструктурата за чиста, налична и управляема сила към този момент се трансформира в основно оръжие на икономическата конкурентоспособност.
