През последните години авторитетът на професията "учен" у нас сериозно

През последните години престижът на специалността "учен" у нас съществено беше оскърбен, основно заради това, че дейностите в тази област бяха регламентирани посредством закон, признат без съществени диспути и в който забележителна част от текстовете бяха оповестени даже за противоконституционни.

Това при съдействието на безкритични научни журита, образувани постоянно на другарска основа, докара до всеобщо и неконтролируемо производство на учени, част от които не имат нужните качества. Резултатът от тази дългогодишна порочна процедура не беше единствено в основаването на учени без нужния потенциал, а и срив в морала на значима част от обществото - научната интелигенция, както и отлив на младежите от изследователската активност, написа в. „ Стандарт ”.

Някой ще каже, че младежите, цветът на нашето общество и нашата вяра за бъдещето, не желаят да поемат по пътя на научното знание, тъй като заплащането в тази област е извънредно ниско. Това, по мнението на редица експерти в региона на обществената мотивация е обикновено умозаключение! По-важният демотивационен фактор е това, че те виждат и се сблъскват с резултатите от така наречен "ново начало" в развиването на образованието и науката, сложено с признатия преди осем години Закон за развиване на университетския състав. Дори и да имат предпочитание, благоприятни условия и най-много афинитет към научното занятие, те виждат най-ясно (без предубеждения, зависимости или криво-разбрана другарска и/ или професионална "добронамереност") упадъка на полезностите и морала, върху които са построени основите на нашата научна общественост, развивани в годините от брилянтни български учени, дали своя принос за просперитета на цяло-то човечество.

Младите имат най-необременения изострен и високо сериозен взор върху неправдите в обществото и те виждат безусловно всичко, даже и дребните отклонения от общоприетите морални правила. И когато се опитваме да променим, да "реформираме обособена област от нашето общество, би трябвало постоянно да помним, че моралът и младежите са отправните точки на нашите дейности, от които би трябвало да тръгнем, с цел да реализираме триумф в напъните си да променим сегашното към по-добро във всички аспекти на нашето съществуване.

А деградацията на морала и полезностите намират многочислени измерения в обсъжданата област, като се стартира от имитирането на активност, "успешните" лабораторни проучвания, неподкрепените от стандартизирани процедури и/или калибрирани по надлежния ред резултати от научните проучвания (или манипулирането на същите) и се стигне до най-уродливата демонстрация на упадъка на моралните и етичните правила - плагиатството.

Ето за какво всички, посветили се на научната активност в страната ни, би трябвало да се опитаме да излезем с оферти за смяна на нормативната уредба по метод, ориентиран към възобновяване и повишение на моралния публичен статус на учените и на откривателите ни. Една такава опция е препоръчаният за публично разискване план за изменение и допълнение на Правилника за използване на Закона за развиване на университетския състав в Република България (ЗРАСРБ).

В признатия, на 21 март 2018 година Закон за изменение и допълнение на ЗРАСРБ (обнародван на 3 април в "Държавен вестник") се основават предпоставки за въвеждане на по-ясни и единни национални условия към претендентите за отбрана на дисертационна битка с плагиатството. До огромна степен голямата социална и парламентарна поддръжка за този закон беше анонсът, че той ще постави завършек на безнаказаното плагиатство, добило уродливи размери и получило гласност най- към този момент в скандалния случай с ректора на Техническия университет - Варна проф. Росен Василев (в този случай има данни за преписване на над 90% от дисертацията от писания на докторанти, в това число и с печатните грешки). По думите на професор Веско Панов, заместител ръководител на комисията към Министерството на образованието и науката, проверяваща проблема: "дисертацията съставлява една компилация от писания на разнообразни създатели, без да бъде изпълнено условието на закона тя да бъде готова самостоятелно". Очевидно изказванията, че ръководителят на докторантите има надали не цялостни авторски права върху труда им са освен неуместни от нормативна позиция, само че и надълбоко аморални и демотивиращи младите откриватели.

Ето за какво, предстоящо от всички, в Закона за развиването на университетския състав в Република България акцентът е ориентиран към битката с плагиатите, като се вменяват ясни отговорности и процедура за реагиране на научните журита при положение на вписване на плагиатство. За страдание в Закона липсва вменяването на каквато и да е отговорност на членовете на научното жури, в случаите когато то не реагира при съществуване на данни за плагиатство.

Този пропуск е извънредно сериозен проблем, тъй като както показва в едно свое изявление акад. Кендеров (председател на комисията към министерството във връзка със абсурда към докторската дисертация на ректора на Техническия университет - Варна), основните виновници за допускане на плагиатство са членовете на научното жури, изключително когато те към този момент са били осведомени за това, че в дадения материал има плагиатство в забележителен размер.

Как ще бъдат одобрявани в научната общественост представителите на висшите образователни заведения и научни организации, чиито членове са взели участие в това научно жури (в случая проф. Методи Абаджиев, проф. Людмил Дренчев, проф. Иван Пършоров, проф. Бойко Георгиев, проф. Митко Миховски, проф. Христо Скулев и доцент Антон Георгиев)? Как тези преподаватели ще образоват студенти в съответните висши образователни заведения?

Българската общност и изключително научната очакваше най-малко в Правилника за използване на Закона тази празнота да бъде запълнена. За страдание, в препоръчаните за обществено разискване промени и допълнения на Правилника за използване на ЗРАСРБ няма нито ред за отговорността на членовете на научните журита, в случай че умишлено или заради непросветеност позволен труд с потвърдено плагиатство да е основа за кариерно израстване на академик или откривател. Вероятно доста от компрометиралото се научно жури освен като учени, само че и със самочувствието на морални съдници ще продължат да образоват млади учени и докторанти.

Ето за какво на този пропуск в нормативната база би трябвало да се постави край. /БГНЕС