Аудио книги или хартиени – какви са разликите за мозъка ни
През последните години аудио книгите осезаемо се настаниха на пазара и привлякоха интереса даже и на не постоянно четящите.
Най-логичният въпрос, който си задаваме по тази тематика, е дали аудио разновидностите имат същата стойност и резултат върху личността ни като тези от хартия. И въобще има ли разлика сред двата метода на четене.
При всеки е друго
Четенето на книга с корици и слушането на аудио книга в дъното си са просто извор на информация, която информация минава по разнообразни пътища, с цел да стигне на същото място.
Истината е, че някои хора възприемат нова информация доста по-лесно по слухов път, в сравнение с посредством четене. При други пък е противоположното.
Предразположението ни към поемането на информация през избран канал (слухов или визуален) е от решаващо значение за това по какъв начин ще се усещаме четейки или слушайки книга.
Какво остава?
Най-ценното при четенето на книги е, че опитът и случките, в които се замесват героите, малко или доста се трансферират и на читателя.
Докато четем знаците на белия лист, мозъкът ни работи интензивно, с цел да запълни празнините от картината и да ни накара да почувстваме цветовете, музиката, аромата и динамичността на сцените в книгата.
Това ангажира повече и разнообразни елементи на мозъка, в сравнение с при пасивно слушане.
В същото време обаче е известно, че аудио книгите основават по-силни прочувствени реакции у нас, поради метода, по който информацията влиза в съзнанието ни. Причината за това е, че в главата ни с изключение на нашия си личен глас чуваме и този на четящия, което прави цялото упражнение по-социално спрямо естественото четене.
Въображението е значимо
Както казахме, въображението играе основна роля при стандартното четене. Това е една от най-полезните страни на тази интензивност и разрешава основаването на нови сигнали и невронни връзки в мозъка.
Слушането въпреки това е нещо, което ни дава много по-смляна информация, която възприемаме повече като известие, в сравнение с като нещо, в което, въпреки и мимолетно, участваме и ние самите.
Удобството на това да слушаш аудио книга е несравнимо с влаченето на дебела буца хартия, няма по какъв начин да спорим. Но пък часовете, прекарани в халюцинации по наставление на авторовото перо, не ги даваме за нищо.
Най-логичният въпрос, който си задаваме по тази тематика, е дали аудио разновидностите имат същата стойност и резултат върху личността ни като тези от хартия. И въобще има ли разлика сред двата метода на четене.
При всеки е друго
Четенето на книга с корици и слушането на аудио книга в дъното си са просто извор на информация, която информация минава по разнообразни пътища, с цел да стигне на същото място.
Истината е, че някои хора възприемат нова информация доста по-лесно по слухов път, в сравнение с посредством четене. При други пък е противоположното.
Предразположението ни към поемането на информация през избран канал (слухов или визуален) е от решаващо значение за това по какъв начин ще се усещаме четейки или слушайки книга.
Какво остава?
Най-ценното при четенето на книги е, че опитът и случките, в които се замесват героите, малко или доста се трансферират и на читателя.
Докато четем знаците на белия лист, мозъкът ни работи интензивно, с цел да запълни празнините от картината и да ни накара да почувстваме цветовете, музиката, аромата и динамичността на сцените в книгата.
Това ангажира повече и разнообразни елементи на мозъка, в сравнение с при пасивно слушане.
В същото време обаче е известно, че аудио книгите основават по-силни прочувствени реакции у нас, поради метода, по който информацията влиза в съзнанието ни. Причината за това е, че в главата ни с изключение на нашия си личен глас чуваме и този на четящия, което прави цялото упражнение по-социално спрямо естественото четене.
Въображението е значимо
Както казахме, въображението играе основна роля при стандартното четене. Това е една от най-полезните страни на тази интензивност и разрешава основаването на нови сигнали и невронни връзки в мозъка.
Слушането въпреки това е нещо, което ни дава много по-смляна информация, която възприемаме повече като известие, в сравнение с като нещо, в което, въпреки и мимолетно, участваме и ние самите.
Удобството на това да слушаш аудио книга е несравнимо с влаченето на дебела буца хартия, няма по какъв начин да спорим. Но пък часовете, прекарани в халюцинации по наставление на авторовото перо, не ги даваме за нищо.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ