Два са изходите, ако по време на инфлация не ви увеличават заплатата
През последните две-три години виждаме по какъв начин цените непрекъснато порастват. Логичният въпрос, който си задаваме, е по какъв начин да неглижираме отрицателните последици от инфлацията. Единият е да се научите да живеете с по-малко пари, а другият е да компенсирате дефицита на средства.
Три неща са основни по време на инфлация. Първото е да контролирате разноските си. Второто е да инвестирате в активи, които резервират цената си. Третото е да увеличите приходите си.
Какво в действителност е инфлация?
Инфлацията (от inflation-подувам, раздувам) е развой на обезценяване на парите и понижаване на тяхната покупателна мощ подбудено от нарушение на равновесието на паричната и стоковата маса . Този развой външно се демонстрира под формата на повишение на общото (средното) ценово ниво на стоките и услугите.
В своя типичен тип в предишното инфлацията се е разглеждала като „ чисто ” парично събитие. Причините за нея се търсят в паричното послание. Счита се, че в основата ѝ стои корист с паричния механизъм - голословна парична емисия и препълване на каналите на паричното послание с непотребни пари . Следва повишение на стоковите цени и застраховане на парите.
В актуалните условия се постанова схващането за инфлация като многофакторен развой . Тя не се приема единствено като паричен феномен. Причините за нея се търсят по-дълбоко - освен в областта на обръщението, само че и в областта на произвеждане. Генезисът на инфлацията се корени в нарушение на равновесието сред парична и стокова маса. Дисбалансът сред тях може да се дължи на едната страна (паричната) или на другата страна (стоковата) маса.
Върху инфлацията въздействат разнородни фактори. Те могат да се групират по следния метод:
1. Инфлация, подбудена от фактора на търсенето . Става дума за инфлационни фактори предизвикващи превишаване на инфлационното търсене (паричната маса) над стоковото предложение (стоковата маса), по този начин се появява незадоволено търсене, т.е. търсенето на артикули и услуги става по-голяма от предлагането им, което води до повишаване на техните цени. Заслужават внимание следните фактори:
• Бюджетен недостиг (бюджетните разноски надвишават бюджетните приходи)- хроничните бюджетни дефицити и нуждата те да бъдат финансирани води до увеличение на налозите, повишаване на държавните задължения, а в миналото- до спомагателна парична емисия. В актуалните страни бюджетните дефицити рядко се финансират директно посредством емисионен метод(печатане на пари), а се ползва най-вече кредитния способ. Покриване на недостига със заемни средства образува вътрешния и външния дълг на страната. Когато се употребяват непрекъсната държавните заеми също могат да имат инфлационен резултат. Постоянното изтегляне от държавното управление на заеми от централната банка против издаването на държавни скъпи бумаги в последна сметка води до повишаване на паричната маса.
• Kредитна агресия . Предоставяне на кедити от банките води до увеличение на парите в послание. При прекалено разширение на кредитирането от страна на централната банка, респективно на комерсиалните банки, може да се провокира сериозен дисбаланс в съотношението „ стоки-пари ”.
• Приток на задгранична валута в националната стопанска система . Това може да стане вследствие на износа на артикули или при приемане на интернационалните заеми в непозната валута. След обмяната на непознатата валута в месна се усилва паричната маса в страната.
• Увеличаване на приходите на популацията с по-бързи темпове от продуктивността на труда .
2. Инфлация, подбудена от факторите на предлагането (инфлация на разходите). Тук се отнасят фактури, който водят до понижаване на стоковото предложение и повишаване на цените на създадените артикули. В тази категория главно значение имат „ непаричните ” фактори като:
• Значително намаляване на производството или понижаване на вноса. При такава обстановка търсенето на артикули става по-голямо от тяхното предложение, респективно следи се повишаване на стоковите цени. Дори и при неизменена големина на паричната маса, съществуването на стоков недостиг е причина за обезценяване на парите.
• Повишено търсена на индустриалните фактори (средства на труда, предмети на труда или работна сила), от една страна и от друга повишаване на индустриалните разноски, може да окаже напън към повишаване цените на стоките. Такъв резултат се следи при следните случаи:
- Поскъпване на силата и други изходни суровини(електроенергия, нефт, селскостопански артикули, метали и т.н.) Това поражда увеличение на себестойността и от там продажните цени на стоките, в производството на който те вземат участие, по цялата верига от добива, през преработката, до търговията на едро и дребно.
- Исканията на служащите и синдикатите за повишаване на работната заплата може да провокира подобен ефект- увеличение на индустриалните разноски, а оттова и на цените. Стига се до завъртане на инфлационната серпантина „ цени-заплати ”повишаване на цените желае повишаване на заплатите, а повишаване на заплатите усилва цените.
- Прекалено високите лихви плащани от производителите или търговците за употребените от тях банкови заеми, може да ги принуди да трансферират лихвената тежест върху цените на продаваните от тях артикули.
- Вносна инфлация, която е обвързвана с повишение на цените на вносните артикули. Това на собствен ред се отразява върху повишаване на цените на стоките, чието произвеждане се реализира с вносни първични материали. Така повишение на цените в дадена страна елементарно се придвижва в друга по пътя на външнотърговските връзки.
- Наличие на монополни структури. Те разрешават на монополистите, употребявайки своята пазарна власт, да калкулират в цените високи или спекулативни облаги, без значително повишение на качеството на предлаганите от тях артикули и услуги.
- Износът на артикули и услуги нараства с по-бързи темпове от вноса. В резултат на това понижава предлагането на артикули на вътрешния пазар и при обещано търсене се повишават техните цени.
Инфлацията може да се преглежда в доста аспекти. Това постанова обособяването на разнообразни типове инфлация, съгласно избрани аршин.
В взаимозависимост от растежа на цените инфлацията бива:
• Умерена (пълзяща) инфлация - когато се регистрира повишаване на стоковите цени с до 10% годишно.
• „ галопираща ” инфлация - при нея се следи годишно повишаване на цените от 10 до 200%.
• Хиперинфлация - увеличение на цените е с над 200% годишно, като за някои месеци се следят стойности от над 50% месечно. Този вид инфлация изцяло разстройва националната парична система.
От позиция на отражение на инфлационния развой върху цените са известни:
• Открита инфлация- цените се образуват свободно въз основата на пазарни фактури. Откритата инфлация непрекъснато рефлектира върху повишение на стоковите цени;
• Скрита инфлация - при нея страната замразява растежа на цените. Този вид инфлация се демонстрира не под повишаване на стоковите цени, а като стоков недостиг, предложение на нискокачествени артикули и формиране на „ опашки ” пред магазините.
Взаимосвързани с инфлацията са редица други стопански феномени, като:
• Дефлация - развой, противоположен на инфлацията, за който е типично понижаване на цените на стоките и повишаване на покупателната мощ на парите. Въпреки на пръв взор тези привлекателни характерности, дефлацията не постоянно е позитивно събитие. Тя е присъща за стопански системи, който се намират в застой. Ниските приходи на популацията са причина платежоспособното търсене да изостава спрямо стоковото предложение. Цените на стоките спадат. За да задържат своите облаги в допустими рамки, производителите и търговците се стремят към понижаване на разноските си, в това число и посредством редуциране на ненужната работна ръка. Безработицата нараства, а с това и платежоспособното търсена понижава още повече. Така се завърта тъй наречените дефлационна серпантина.
• Девалвация - в актуалните условия се свежда до намаление на валутния курс на националната парична единица по отношение на задграничните валути.
• Стагфлация (стагнация + инфлация)- положение на стопанската система, при което се съчетава по едно и също време спад на икономическия разтеж и инфлация, като паралелно с тях нараства и безработицата.
• Деноминация - развой на заместване на старите парични знаци с уедрени нови (премахват се непотребните нули) с цел да се улеснят сметните взаимоотношения. У нас през 1999 година се извърши деноминация на Българския лев. Старите 1000 лв. станаха 1 нов лев. Българска народна банка пуска в послание нови деноминирани банкноти и монети.
• Нулификация - страната афишира паричните знаци за недействителни, тъй като обезценката им е достигнала големи размери (милиони или милиарди пъти). Това затруднява действието на паричното послание. Така старите парични знаци се унищожават и стопанските субекти губят своите спестявания( натрупвания), защото не се обезщетяват с пари от новата емисия.
Последици от Инфлацията!
Инфлацията може да оказва както позитивно, по този начин и негативно въздействие на социално- икономическите процеси.
Към позитивните последици , могат да се отнесат следните моменти:
1. Инфлацията оказва стимулиращо въздействие на стокооборота, по този начин упованието за растеж на цените в бъдеще подбуждат потребителите да закупуват стоките през днешния ден.
2. Инфлацията е фактор за „ натурален асортимент ” в развиването на стопанската система. В изискванията на инфлация, слабите предприятия в стопанската система банкрутират. По този метод остават в националната стопанска система да действат единствено най-силните и ефикасни предприятия. При това инфлацията може да способства за конкурентноспособността на националните артикули.
3. В стопанска система с непълна претовареност, умерената инфлация провокира малко редуциране на действителните приходи,което заставлява хората да работят повече и по-качествено.
4. Инфлацията преразпределя приходите сред кредиторите и длъжниците, и облагите са в интерес на кредитополучателите. Получилият дълготрайна сума под закрепен %, заемателят е задължен да го върне под закрепен % единствено част от нея, по този начин тъй като действителната покупателна дарба е намаляла в резултат на инфлацията.
5. При инфлация печелят длъжниците, купувачи, вносители, служащи от действителния бранш.
Към негативните последствия от инфлацията можем да отнесем следните моменти:
1. Всички парични ресурси (парични средства в каса, в депозити, заеми и др.) се обезценяват. Така от непредвидената инфлация губят приходи притежателите на пари по разплащателни сметки.
2. Обезценяват се скъпите бумаги.
3. Влияе на излъчванията на пари.
4. Наблюдава се стихийно, неконтририруемо преразпределение на приходите, вследствие на което при инфлация губят кредиторите, продавачите, служащите в бюджетните предприятия. Така защота да вземем за пример кредиторите( лица даващи кредити) след известно време чакат връщане на парите, който са изгубили своята покупателни качества.
5. Понижава се икономическото богатство на тези, който пазят парите в банки, в случай че лихвата на банката е по-ниска от инфлацията.
6. Ръста на цените се съпровожда с рухване на валутния курс на националната валута.
7. Изкривяват се всички съществени стопански индикатори, като Брутният вътрешен продукт, доходност, проценти и така нататък
8. Инфлацията оказва въздействие на размера на националното произвеждане. Например при хиперинфлация стопира производството и се редуцира размера на продажбите на стоките и продуктите, което от своя страна води до намаляване на действителния размер на наионалното произвеждане, нарастване на безработицата, закриване на предприятия и банкрути.
