През последните две години мрежата от съюзници на Иран в

През последните две години мрежата от съдружници на Иран в Близкия изток претърпя мъчителни удари. В Сирия режимът на президента Башар Асад се срина. В Ливан Хизбула беше принудена да постави оръжие при посредничеството на Съединените щати и в този момент е изправена пред напън да се разоръжи. В Йемен хусите бяха принудени да спрат да нарушават морския трафик през Червено море след масирани бомбардировки на инфраструктура и цивилни региони от американски сили.

В четвъртък израелска офанзива умъртви техния министър председател Ахмед ал-Рахауи, дружно с няколко други министри

Някога внушителната възпираща мощ на Иран се сви фрапантно. А в този момент наподобява, че може да намалее още повече, защото въздействието му в Ирак виси на косъм. Иракското държавно управление е изправено пред възходящ напън от Съединени американски щати да обуздае иранските съдружници в Силите за национална готовност (СНМ), групировка от най-вече шиитски паравоенни групировки.

Въпреки че консолидираното на СНМ в иракската войска, както изискват Съединени американски щати, може да бъде съществено и рисковано начинание, в случай че бъде реализирано, то би могло да укрепи иракската страна и суверенитет.

Успехът на натиска от Съединени американски щати

Кратката история на СНМ въплъщава по-широкото усложнение на Ирак, борещ се за реализиране на непоклатимост, сигурност и суверенитет, като в същото време балансира натиска от Съединени американски щати и Иран. Неговите паравоенни групировки бяха образувани в отговор на възхода на ИДИЛ през 2014 година, което беше директен резултат от вакуума в сигурността в страната.

Иракската войска беше разпусната през 2003 година след нахлуването на Съединени американски щати и възобновените сили нямаха морала и готовността да обезпечат сигурността на страната. СНМ съумяха да спрат настъплението на ИДИЛ там, където постоянната войска се провали.

Много от членовете обаче бяха кооптирани от Корпуса на гвардейците на ислямската гражданска война на Иран като принадлежности за районно въздействие

Днес СНМ към момента има голямо въздействие в Ирак. То обгръща групи, които откровено се стремят към интеграция с иракската войска и твърдолинейни фракции, които остават безусловно лоялни към Иран. Иракският министър председател Мохамед ал-Судани е изправен пред възходящ напън от Съединени американски щати да разпусне паравоенните групировки, само че също по този начин и пред отпор от личната си ръководеща коалиция, в която СНМ има солидна поддръжка.

Предложеното американско решение за попиване на послушни елементи в постоянната войска, като в същото време се прочистват водачите на милиции, съставлява изцяло преструктуриране на архитектурата за сигурност на Ирак. В отговор някои иракски законодатели настояха в противоположната посока за законодателство, което би утвърдило СНМ за непрекъснато като самостоятелна военна мощ. Законопроектът за интеграция на СНМ, препоръчан през март, има за цел да увеличи статута им от краткотрайна мощ до непрекъснат, самостоятелен боен орган, със личен бюджет, командна конструкция и военна академия.

Това би дало и на командира министерски сан, институционализирайки това, което Вашингтон вижда като иранско въздействие в иракското държавно управление. Натискът от страна на Съединени американски щати съумя да докара до отдръпването на законопроекта от Народното събрание към този момент. Държавният секретар на Съединени американски щати Марк Рубио категорично предизвести, че приемането на сходно законодателство ще провокира повсеместен обзор на връзките сред Съединени американски щати и Ирак, евентуално включващ наказания.

Тази опасност имаше тежест, поради неотдавнашното налагане на 35% мита от Вашингтон на Ирак.

През юни, под напън от страна на Съединени американски щати, изплащането на заплатите на бойците от СНМ беше прекратено, когато иракската държавна банка Al-Rafidain не обработваше електронни транзакции. Имаше апели от американски законодатели за санкциониране на банка Al-Rafidain поради корупционен скандал от 2022 година Тогава бяха източени 2,5 милиарда $ държавни средства на фона на изказвания, че са забъркани фигури, близки до Силите за национална готовност.

Неизбежната отплата

Дебатът в Багдад към този момент не е за това дали СНМ могат да останат в настоящия си състав. На този въпрос е отговорено във Вашингтон. Ал-Судани е изправен пред голям напън да спре да толерира паралелна войска, обвързана с Иран, в границите на иракската страна. Посоката, в която се движи Ирак, е ясна. Политическият ред в Ирак, дълго време доминиран от съдружниците на Иран и поддържан от систематична корупция, е изправен пред фундаментална промяна под непрекъснат американски напън.

Последният огромен районен бастион на Техеран е под блокада и Вашингтон наподобява решен да не оставя резултата на случайността. Ал-Судани ще се поддаде на американския напън, тъй като няма жизнеспособна опция. Фракциите, искащи да се дистанцират от Техеран, ще бъдат всмукани в постоянната войска.

Тези, които откажат, ще бъдат изолирани, разформировани или финансирането им ще бъде прекъснато. Този резултат не е въпрос на „ дали “, а на „ по кое време “. Рисковете са обилни. Паравоенни групировки, лоялни на Иран, могат да се опълчват на разпадането. Техеран, макар отслабената си районна позиция, резервира способността си да подбужда безпорядък на иракска територия.

Призраците от 2006 година може да се повдигнат още веднъж и Ирак, изтощен от войната, може да бъде още веднъж хвърлен в цивилен спор. Но в случай че иракските институции съумеят да устоят на бурята, това би проправило пътя към по-силен суверенитет – какъвто иракската страна изпитва остра липса след американската инвазия през 2003 година

Източник: Джасим Ал-Азауи (Al Jazeera)/Превод:SafeNews