През последните две години – 2021 и 2022-а, бизнесът в

През последните две години – 2021 и 2022-а, бизнесът в България публично е заявил пред Националната организация за приходите /НАП/ рекордни облаги . И през двете години растежът им е с по над 10 милиарда лв. . За съпоставяне през 2019 година той е бил под 1 милиард лв. , а през 2018 година – към 3 милиарда лв. .

Според Министерството на финансите /МФ/ големите облаги на компаниите у нас през последните две години се дължат на свръхподпомагането от страна на страната . Затова и от ведомството в този момент обмислят метод част от тези суми да бъдат върнати назад в бюджета. И съгласно тях той е посредством въвеждането на налог „ свръхпечалба “ , като концепцията на финансовото министерство е налогът да бъде еднократен и да се равнява на към една трета от облагата на избрани компании за 2022 година.

Новият налог „ свръхпечалба “ е залегнал в предложенията на ведомството за промени в данъчните закони, които бяха и които ще бъдат импортирани за разглеждане от идващото 49-о Народно заседание. Той ще се пресмята по специфична формула . 

В особено изявление за Искра.бг икономистът доцент доктор Григор Сарийски се разгласи изрично срещу въвеждането на новия налог , наименуван „ свръхпечалба “. На въпрос дали утвърждава сходна мярка той отговори:

„ Категорично не! През предходната година беше направено нещо сходно и част от свръхпечалбите бяха конфискувани. Мярката обаче засегна единствено държавните компании и то единствено в един бранш. Ако въвеждате някакво ново предписание, то или би трябвало да го въведете за всички, или не би трябвало да го въвеждате за никой. Въвеждането на нова ставка и правила на облагане не могат да важат единствено за един бранш, не могат да важат единствено за една категория благосъстоятелност. Ако прилагате дискреция, тя може да бъде единствено в частта на подпомагането и да служи за насочването на тласъците към субектите с най-малки шансове за оцеляване. Въвеждането на нови налози би трябвало важи за всички и никога не може да визира доходи от изминал интервал “.

Сарийски уточни, че няма явен аршин за установяване на компаниите със свръхпечалба през 2022 година. Той изясни, че с цел да бъде направена сходна диференциация, би трябвало да има легална формулировка , а в българското законодателство термин „ свръхпечалба “ няма. Така, по думите на икономиста, финансовото министерство можело да се позове единствено на европейска инструкция , оповестена през предходната година, която съдържа много общи текстове и дава необятна независимост за тълкуването на това разбиране .

„ От тази позиция съгласно мен до момента в който не се имплементира с някакъв акт на локалното законодателство, въвеждането на подобен налог е просто неприемливо! “ , акцентира още Сарийски.

Той е безапелационен, че някой би трябвало да понесе глоба за направените грешк и във фискалната политика и да изясни за какво толкоз огромни суми от държавния бюджет са раздавани „ на калпак “ , в случай че при подобен метод се облагодетелстват в най-голяма степен компаниите, които действително печелят най-вече . Същото важи и за Данък добавена стойност /ДДС/.

„ При понижаване на Данък добавена стойност в хотелиерството да вземем за пример става по този начин, че компанията с повишен оборот получава по-голяма полза за сметка на хазната, до момента в който бедстващите предприятия с намалени доходи получават по-малко. Каква е логиката в сходна скица на подкрепяне?! Мисля, че някой доста би трябвало да изяснява претекстовете, стоящи зад въведените ограничения и тяхното меко казано неуместно структуриране, с което беше нанесена сериозна вреда както на хазната, по този начин и на действителната стопанска система. Показателите, които статистиката регистрира сега – слабия ритъм на напредък на Брутния вътрешен артикул, интензивния растеж на цените и изоставащите приходи са закономерната последица от тази политика, която се заплаща от нашите джобове “, акцентира още Григор Сарийски.