През последните дни САЩ се оказаха в центъра на ожесточена

През последните дни Съединени американски щати се оказаха в центъра на яростна полемика за свободата на словото и ролята на медиите в политически мощно поляризирана среда. Причина за това стана решението на мрежата ABC да спре излъчването на вечерното токшоу на Джими Кимъл „ за неопределен срок “, откакто ръководителят на Федералната комисия по връзките (FCC) Брендън Кар насочи рецензии към Кимъл за мнения, свързани с убийството на консервативния деятел Чарли Кърк. 

На 17 септември 2025 година ABC разгласи, че „ Jimmy Kimmel Live! “ стопира излъчването си, откакто FCC и някои афилирани станции на ABC се възпротивиха на мнения на Кимъл, в които той упрекна поддръжници на Тръмп, че „ обезверено се пробват да показват килъра на Чарли Кърк като някой друг от тях и вършат всичко допустимо, с цел да политизират случая “. FCC ръководителят Кар загатна, че в случай че ABC не реагира, може да има регулаторни последствия, в това число риск афилираните мрежи да изгубят права за лъчение. 

Редица авторитетни водещи в късните токшоута — измежду които Стивън Колбърт, Джон Стюарт и Дейвид Летърман — се сплотиха в рецензия на решението на ABC, наричайки го рисков казус. Колбърт, да вземем за пример, в монолог съобщи: „ Тази вечер всички ние сме Джими Кимел “ и дефинира прекъсването като „ крещяща цензура “. Той предизвести, че „ с автократ не можеш да отстъпиш и сантиметър “ и че в случай че мрежата си мисли, че с този ход ще успокои политическия напън, бърка. 

Джон Стюарт употребява ирония, с цел да покаже какъв брой налудничаво е ситуацията, представяйки „ Daily Show “ с подправено „ държавно утвърждение “ и ориентирани послания за „ публичните полезности “.
Програмата на Джон Стюарт стартира с позлатена украса и озвучител, представящ „ напълно новото, утвърдено от държавното управление „ Дейли Шоу “
Дейвид Летърман, от своя страна, на фестивал „ Атлантик “ непосредствено съобщи, че не е възможно да се уволнява някого или да се стопира предаване единствено тъй като администрацията се усеща обезпокоена или желае да угоди политически интерес. 

Това не е просто следващият скандал в развлекателната промишленост. По-важното в него е, че се задават въпроси за салдото сред свободата на изложение и политическия напън, сред независимостта на медиите и това по кое време наличието се дефинира от боязън от регулаторни или политически последици.

Ако регулаторни органи или администрации могат да окажат забележителен напън върху медията, с цел да спрат излъчвания, това може да докара до резултат „ самоцензура “, при който публицистите или комедиантите авансово се въздържат от избрани тематики.

При солидна политизация на регулаторните органи има заплаха свободата на словото да се трансформира в условна привилегия, налична единствено за тези, които не се опълчват на властта.

Подобен метод може да стесни границите на рецензията против властта, като се сътвори среда, в която общественият спор става по-ограничен и манипулиран.

Поддръжниците на решението насочват, че изказванията на Джими Кимъл са били противоречиви, че може да са подвеждащи или обидни в миг, когато страната е преживявала съществени публични конфликти и напрежение. Според мрежи и някои афилирани станции, обществената реакция и регулаторният напън са ги принудили да реагират с отдръпване на предаването, с цел да защитят репутацията си или да избегнат вероятни наказания. 
Дейвид Летърман на Атлантическия фестивал в четвъртък. „ Не можеш да уволняваш някого, тъй като се страхуваш или се опитваш да се подмазваш на властническа, незаконна администрация в Овалния кабинет “, сподели той
Безспорно, казусът може да има далечни последици:

Водещите и комедиантите може да станат по-смекчени, по-осторожни в това, което споделят, предвид на вероятни репресии.

Медиите може да стартират да се саморегулират прекомерно строго, с цел да не станат обект на регулаторен надзор или гнева на администрацията.

Публичната публика може да загуби част от доверието си, в случай че усеща, че рецензията против властта бива заглушавана.

Политическият напън върху FCC и други регулаторни органи ще се преглежда все по-често като инструмент освен на надзор, само че и на цензура.

Свързан с всичко това остава въпросът: до каква степен може да стигне страната или регулаторната власт в намесата си в медийното наличие, без това да наруши съществени демократични правила? Йерархията на власт, страхът от наказания и натискът над корпорации, които оперират според от лицензии, основават условия за сериозна загуба на независимост на словото. В този смисъл реакциите на Колбърт, Стюарт и Летърман може да се окажат повече от просто скандал — те може да са значим сигнал за това какво ще се случва отсега нататък.