За бай Тошо, Дьо Гол и нашите в навалицата
През последните дни новинарският поток е захласнат от двамата първи мъже на България – президентът Румен Радев и министър-председателят Бойко Борисов. Единият взе участие в 74-ата сесия на Общото заседание на Организация на обединените нации за климата в Ню Йорк, а другият е на посещаване в Южна Корея. Със сигурност височайшите визити са значими. Даже доста значими. Дори не е ясно коя е по-важната – президенстката или премиерската. И двете визити са влиятелни, спор няма. И сигурно биха оставили усещането у запаления консуматор на медийни услуги, че България е турена в центъра на средата на международните работи. Не би било правилно да омаловажаваме международните вести, произтекли от срещата в Ню Йорк през последните дни. Нито пък труда на пресцентровете на „ Дондуков “1 и „ Дондуков “2. Хората направиха каквото можаха. Само че в очите на редовия консуматор на медийни услуги цялата работа замязя на един анекдот от Татово време. Бил Тодор Живков на посещаване при военачалник Дьо Гол и се върнал доста горделив. Франсето го било повишило до незнайни небеса. Щом нашичкият се появил на вратата, генералът се хванал за глава и възкликнал „ mon dieu! ”. Което, разяснение за нефранкофоните, значи „ боже мой “.
Така да вземем за пример не разбрахме какво обнадеждаващо е рекъл американският президент (и домакин) Доналд Тръмп на българския си сътрудник по време на формалния банкет за шефовете на делегации. От прессъобщението се разбра, че двамата са разискали „ Предизвикателствата пред сигурността в Югоизточна Европа, модернизацията на Въоръжените сили и увеличението на американските вложения в България ”. Както и визовия режим. Ако някой е проумял значимостта и полезността на диалога, значи не е внимавал. Ето за какво пред публицисти в Ню Йорк “ българският държавен глава акцентира, че чака доста по-активна работа и от страна на българското държавно управление и на българската дипломация за постигането на прогрес в договарянията за облекчение на визовия режим за българските жители, пътуващи до Съединени американски щати ”. Пак откъс от прессъобщението, за което горещо молим потребителят на медийни услуги да ни извини. От диалога сред Радев и Тръмп е произтекла и вярата, че „ страната ни чака доста повече американски вложения, тъй като когато се приказва за индустриално съдействие, което върви паралелно със покупко-продажбите за придобиване на въоръжение, би трябвало да има и съответни параметри, а все още за България те към момента не виждат ”. Пак разяснение от Радев за публицистите. В задачата се пита може ли от това да се извади разтърсваща вест? Интересно за какво злонамерените медии подчертаваха върху семплата синя рокля на нашата първа дама и сходния на рокля черен гащеризон на домакинята. А въпросът с хипотетичните към момента визи и вложения остана предвкван единствено от държавните медии. Така де, първите ни държавни мъже се мъчат да вкарат някой лев в родината, а неприятните медии неглижират колосалния им труд. А там е имало и други публицисти, положителни. И те са питали. Задавали са умни и уместни въпроси. Ето още малко от формалното прессъобщение:
“В отговор на въпрос, президентът Радев означи присъединяване си в световния бизнес конгрес на Майкъл Блумбърг, по време на който са били разисквани вероятностите за икономическо развиване в света, както и ограниченията, които развитите страни вземат против рисковете от стопански разтърсвания. Държавният глава акцентира, че България също би трябвало да свърши нужното, с цел да има буфери, от които да се възползва при положение на нужда, както и за ясни механизми за привличане на доста повече задгранични вложения, изключително в региона на високите технологии ”. По-късно се разбра, че президентът е траял да дерзае. Той е имал публична среща с основния редактор на „ The Economist “ Зани Бедос. Сега трудно ще преразкажем формалното известие, като ще го допълним с малко въпроси: Двама са разискали „ икономическата обстановка в България, Европейския съюз и света, новите действителности в енергетиката и климатичните промени, бъдещето на автомобилната промишленост ”. Въпросите са: Като по какъв начин един от най-вриятелните хора в икономическия свят вижда въпросната обстановка в България и в Европейски Съюз? И другият – съзрял ли е той “успешни международни стопански и финансови модели, които могат да бъдат приложени в България ”. Иначе да, и Румен Радев и Зани Бедос са забелязали, че нещо не ни е наред с демографията „ и следва (тя, демографията, бел. наша) да е основен приоритет в подтекста на икономическото развиване ”. Съдържателно. И забавно. А по какъв начин се предлага да я борим демографската рецесия? Извинявайте за въпроса...
Като споменахме автомолибилната промишленост, в това време, в другия завършек на света, министър председателят Бойко Борисов също смая българите и света с откровението пред южнокорейските си домакини, че „ България е известна със заводите си в автомобилостроенето.Страната ни е прелестна дестинация, с доста положително качество, с доста положителни благоприятни условия “. Премиерът очевидно е провидил в Сеул бъдещото съдействие на страната ни с компанията „ Хюндай “. Което към този момент е тъкмо толкоз хипотетично, колкото съвсем несбъднатото с един немски авто тръст. Директно девети дан в автомобилостроенето. Почетен.
Може би е добре, с цел да не уморяваме потребителите на медийни услуги, пък и себе си, до момента в който се мъчим да произведем вести от протоколни известия, в пресрелийзите да има и по някоя дума по тази причина какво е рекла ответната страна, до момента в който се е срещала с някое наше държавничество. Иначе се получава монолог. Излиза, че гостът си е приказвал самичък. И се е озовал в оня, остарелия анекдот за бай Тошо и Дьо Гол.
Така да вземем за пример не разбрахме какво обнадеждаващо е рекъл американският президент (и домакин) Доналд Тръмп на българския си сътрудник по време на формалния банкет за шефовете на делегации. От прессъобщението се разбра, че двамата са разискали „ Предизвикателствата пред сигурността в Югоизточна Европа, модернизацията на Въоръжените сили и увеличението на американските вложения в България ”. Както и визовия режим. Ако някой е проумял значимостта и полезността на диалога, значи не е внимавал. Ето за какво пред публицисти в Ню Йорк “ българският държавен глава акцентира, че чака доста по-активна работа и от страна на българското държавно управление и на българската дипломация за постигането на прогрес в договарянията за облекчение на визовия режим за българските жители, пътуващи до Съединени американски щати ”. Пак откъс от прессъобщението, за което горещо молим потребителят на медийни услуги да ни извини. От диалога сред Радев и Тръмп е произтекла и вярата, че „ страната ни чака доста повече американски вложения, тъй като когато се приказва за индустриално съдействие, което върви паралелно със покупко-продажбите за придобиване на въоръжение, би трябвало да има и съответни параметри, а все още за България те към момента не виждат ”. Пак разяснение от Радев за публицистите. В задачата се пита може ли от това да се извади разтърсваща вест? Интересно за какво злонамерените медии подчертаваха върху семплата синя рокля на нашата първа дама и сходния на рокля черен гащеризон на домакинята. А въпросът с хипотетичните към момента визи и вложения остана предвкван единствено от държавните медии. Така де, първите ни държавни мъже се мъчат да вкарат някой лев в родината, а неприятните медии неглижират колосалния им труд. А там е имало и други публицисти, положителни. И те са питали. Задавали са умни и уместни въпроси. Ето още малко от формалното прессъобщение:
“В отговор на въпрос, президентът Радев означи присъединяване си в световния бизнес конгрес на Майкъл Блумбърг, по време на който са били разисквани вероятностите за икономическо развиване в света, както и ограниченията, които развитите страни вземат против рисковете от стопански разтърсвания. Държавният глава акцентира, че България също би трябвало да свърши нужното, с цел да има буфери, от които да се възползва при положение на нужда, както и за ясни механизми за привличане на доста повече задгранични вложения, изключително в региона на високите технологии ”. По-късно се разбра, че президентът е траял да дерзае. Той е имал публична среща с основния редактор на „ The Economist “ Зани Бедос. Сега трудно ще преразкажем формалното известие, като ще го допълним с малко въпроси: Двама са разискали „ икономическата обстановка в България, Европейския съюз и света, новите действителности в енергетиката и климатичните промени, бъдещето на автомобилната промишленост ”. Въпросите са: Като по какъв начин един от най-вриятелните хора в икономическия свят вижда въпросната обстановка в България и в Европейски Съюз? И другият – съзрял ли е той “успешни международни стопански и финансови модели, които могат да бъдат приложени в България ”. Иначе да, и Румен Радев и Зани Бедос са забелязали, че нещо не ни е наред с демографията „ и следва (тя, демографията, бел. наша) да е основен приоритет в подтекста на икономическото развиване ”. Съдържателно. И забавно. А по какъв начин се предлага да я борим демографската рецесия? Извинявайте за въпроса...
Като споменахме автомолибилната промишленост, в това време, в другия завършек на света, министър председателят Бойко Борисов също смая българите и света с откровението пред южнокорейските си домакини, че „ България е известна със заводите си в автомобилостроенето.Страната ни е прелестна дестинация, с доста положително качество, с доста положителни благоприятни условия “. Премиерът очевидно е провидил в Сеул бъдещото съдействие на страната ни с компанията „ Хюндай “. Което към този момент е тъкмо толкоз хипотетично, колкото съвсем несбъднатото с един немски авто тръст. Директно девети дан в автомобилостроенето. Почетен.
Може би е добре, с цел да не уморяваме потребителите на медийни услуги, пък и себе си, до момента в който се мъчим да произведем вести от протоколни известия, в пресрелийзите да има и по някоя дума по тази причина какво е рекла ответната страна, до момента в който се е срещала с някое наше държавничество. Иначе се получава монолог. Излиза, че гостът си е приказвал самичък. И се е озовал в оня, остарелия анекдот за бай Тошо и Дьо Гол.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ