Треньорите, които превърнаха Левски в полигон за експерименти
През последните близо 10 години се изговори много по тематиката дали казусът за игровата рецесия в Левски е разследване на треньорските назначения. Доста имена се завъртяха на " Герена ", само че последният който реализира нещо значимо, подкрепено с трофей бе Емил Велев. През 2009 година Кокала направи Левски първенец, от когато датира и последната купа на " сините " в " А " група, наричана в този момент Първа лига. Месеци по-късно се добави и една Суперкупа на България при минимална победа над Литекс с 1:0, когато треньор към този момент бе Ратко Достанич - скоропостижно натирен след поредност от слаби резултати и незадоволителна игра.
И по този начин на горещия стол се извъртяха редица имена, които с дребни изключения, се провалиха гръмко в опита си да разсънят " спящия колос ", в случай че използваме терминологията на Авраам Грант по време на срещата му със Спас Русев. На някои, като Георги Иванов, бе даден значителен картбланш на доверие, само че с резултатите си Гонзо по-скоро сподели, че не е подготвен да нагази в дълбоките води на занаята. Въпреки големия заем на доверие, с който се ползваше от страна на притежатели, последователи, в случай че щете и на публицисти.
Многократно няколко публицисти сме писали, че в годините Левски с изключение на, че се трансформира в директна гара за знайни и незнайни футболисти, се оказа и учебно заведение за недоказани и, меко казано, противоречиви откъм подготовка треньори. Учил-недоучил, чел-недочел, като че ли всеки можеше да стане треньор на Левски, което предстоящо вкара тима в серпантина на незначителност.
Към днешна дата пък тезата за обезличената през годините треньорска институция в Левски е елементарно доказуема с неоспорими обстоятелства и причини. Ако следваме стълбицата на триумфа, във футбола, както и в живота, е разумно да има последователност. Бил си на едно място, показваш качества, развиваш се и отиваш на друго, по-добро. И по този начин, до момента в който стигнеш до най-високото ходило. Да, постоянно има изключения от правилото, само че на " Герена " се получи тъкмо противоположното, а с изброените имена по-долу ще разберете за какво.
Георги Иванов, Николай Митов, Елин Топузаков, Стойчо Стоев, Антони Здравков - треньори, които без да се напрягат изключително, без нужните познания и ценз получиха привилегията да водят Левски. Място, заемано от редица светила и потенциали в занаята, потвърдили с работата и триумфите си, че са заслужили тази чест. За разлика от изброените нагоре, които обратно на логиката започнаха от най-високото ходило, само че през днешния ден са надалеч от него.
Георги Иванов
Гонзо, както отбелязахме към този момент, получи голям избор на доверие. Легенда на Левски, с ореол на водач и победител като футболист, любим на публиката. От него се очакваше да трансформира тима в машина за победи у нас и да участва трайно в Европа, имайки поради наследството, с което разполагаше. Уви, случи се противоположното. От Гонзо потегли пропадането на Левски в спортно-технически аспект. Имаше няколко фойерверки, само че генерално под негово управление - и като шеф, и като треньор " сините " записаха някои от най-негативните резултати в историята на клуба. Справка - мачовете в дербитата с ЦСКА, в които Гонзо няма нито една победа като треньор. Редица антирекорди като класирания бяха записани с него на пейката. След Левски Черно море два пъти му даде късмет, само че и в двата случая управлението на " моряците " го освободи. Вече съвсем година е без работа.
Източник:
Николай Митов
Думата, когато приказваме за него е " абсурд ". По стичане на събитията ексцентричният Митов получи необяснимия късмет да води два пъти Левски, въпреки че се провали с гръм и тропот в дебюта си. Направи и невъзможното, с цел да изпусне купата в шампионата, както и Купата на България. Е, ориста му намигна и още веднъж по стичане на събитията Митов получи втори късмет. Но още веднъж престоя на " Герена " единствено няколко месеца, в които записа серия от слаби резултати. Пикът му бе един поврат против ЦСКА от 0:1 до 2:1, последвани обаче с два шамара с по 3:0 от същия този противник. Логично бе уволнен, с цел да се върне в Септември - мястото, от което пристигна наново в Левски. Само преди дни обаче и Румен Чандъров освободи другояче надъхания Митов, който към този момент е треньор на... аматьорския Хебър (Пазарждик), подвизаващ се в Трета лига.
Елин Топузаков
И Топчо сходно на Ники Митов получи шансът да води Левски в два интервала. В единия случай бе по заменяне, а във втория Спас Русев му гласоподава доверие в търсенето на " българския вид на Алекс Фъргюсън " , както се изрази мажоритарният акционер в Левски. Е, не стана работата на " Герена ". Не се получи и във втородивизионния Арда (Кърджали), където макар бюджета, мощната селекция и всички улеснения обезпечени от управлението, резултатите не се получиха и се стигна много бързо до треньорска разлъка, което прати Топчо в графата " чакащи позвъняване " .
Източник:
Стойчо Стоев
При Стойчо Стоев обстановката е по-различна. Той не е типичният образец като горепосочените имена, тъй като преди да пристигна в Левски имаше триумфи в Лудогорец на домашна и европейска сцена, а бе водил и по-скромни тимове като Миньор (Перник). Да, имаше някакъв бекграунд, който обаче бе извънредно непълен, с цел да му бъде поверен Левски в миг, в който тимът имаше потребност от потвърдено име със самочувствие. Такъв, който може да се оправя във всякаква обстановка и при форсмажорни условия. С други думи - да направи тим от нетолкова добър материал. Вместо това Стоево не спираше да повтаря какъв брой огромен клуб е Лудогорец, а върха на всичко бе сравнението на Левски с Райо Валекано. С него отпред " сините " изпаднаха във втората шестица. Като неуспех №1 обаче си остава изгубения по най-безумния метод край за Купата на България против Черно море след продължения. Мач, в който Левски бе с човек повече от средата на първото полувреме и имаше задатък от 1:0 безусловно до последните секунди на постоянното време... След случката си на " Герена " 2 години беше без работа, до момента в който не получи позвъняване неотдавна от Арда (Кърджали) да замести Елин Топузаков.
Антони Здравков
Някак си е необичайно за някогашен треньор на Левски да се задоволи с ролята на помощник в Лудогорец след толкоз години във футбола. Това е статутът на Здравков сега - оказва помощ на Пауло Аутуори, а също по този начин води и младежкия народен тим на България. Все отново Здравков може да се похвали с премахване на ЦСКА за Купата на България в интервал, в който " алените " на Стойчо Младенов тотално преобладаваха в конфликтите. Другият актив на Здравков е и единствената победа на Левски над Лудогорец в Разград, реализирана с 1:0 преди няколко сезона. Достатъчно ли е обаче това, с цел да водиш Левски? Разбира се, че не. Както и не е окей тимът ти да е като асансьор - ту нагоре, ту надолу. Това беше Левски при Здравков.
Източник:
Умишлено не загатваме няколко имена. Ясен Петров, под чието управление Левски въпреки всичко за последно реализира европейски пробив и положителни резултати в групите на Лига Европа, гарнирани с победи над Гент (3:2), Спортинг Лисабон (1:0) и тъждество с Лил (2:2). Освен това Пловдивския Джанини реализира и положителни резултати в чужбина, по-конкретно в Китай. Славиша Йоканович и Люпко Петрович няма смисъл да бъдат коментирани с оглед работата и резултатите им след Левски. Илиан Илиев също не попада измежду по този начин да се каже " неверните решения ", имайки поради, че експертът имаше триумфи с Берое, завоюва Купа на България със старозагорци и закупи задоволително опит преди да седне на треньорския стол на " Герена ". Трябва да се регистрира, че остави тим, който бе единствено на 2 точки зад Лудогорец в битката за купата и полуфиналист за Купата на България. Може да попитате къде е Делио Роси? Разбира се, че не е в листата, защото би било светотатство експерт с дълготраен опит в италианската Серия " А ", водил с триумф тим като Лацио, както и Фиорентина и Сампдория, да бъде слаган на една везна с гореизброените.
Та, след всичко написано разбрахте ли за какво Левски не би трябвало повече да е полигон за опити?
Източник:
И по този начин на горещия стол се извъртяха редица имена, които с дребни изключения, се провалиха гръмко в опита си да разсънят " спящия колос ", в случай че използваме терминологията на Авраам Грант по време на срещата му със Спас Русев. На някои, като Георги Иванов, бе даден значителен картбланш на доверие, само че с резултатите си Гонзо по-скоро сподели, че не е подготвен да нагази в дълбоките води на занаята. Въпреки големия заем на доверие, с който се ползваше от страна на притежатели, последователи, в случай че щете и на публицисти.
Многократно няколко публицисти сме писали, че в годините Левски с изключение на, че се трансформира в директна гара за знайни и незнайни футболисти, се оказа и учебно заведение за недоказани и, меко казано, противоречиви откъм подготовка треньори. Учил-недоучил, чел-недочел, като че ли всеки можеше да стане треньор на Левски, което предстоящо вкара тима в серпантина на незначителност.
Към днешна дата пък тезата за обезличената през годините треньорска институция в Левски е елементарно доказуема с неоспорими обстоятелства и причини. Ако следваме стълбицата на триумфа, във футбола, както и в живота, е разумно да има последователност. Бил си на едно място, показваш качества, развиваш се и отиваш на друго, по-добро. И по този начин, до момента в който стигнеш до най-високото ходило. Да, постоянно има изключения от правилото, само че на " Герена " се получи тъкмо противоположното, а с изброените имена по-долу ще разберете за какво.
Георги Иванов, Николай Митов, Елин Топузаков, Стойчо Стоев, Антони Здравков - треньори, които без да се напрягат изключително, без нужните познания и ценз получиха привилегията да водят Левски. Място, заемано от редица светила и потенциали в занаята, потвърдили с работата и триумфите си, че са заслужили тази чест. За разлика от изброените нагоре, които обратно на логиката започнаха от най-високото ходило, само че през днешния ден са надалеч от него.
Георги Иванов
Гонзо, както отбелязахме към този момент, получи голям избор на доверие. Легенда на Левски, с ореол на водач и победител като футболист, любим на публиката. От него се очакваше да трансформира тима в машина за победи у нас и да участва трайно в Европа, имайки поради наследството, с което разполагаше. Уви, случи се противоположното. От Гонзо потегли пропадането на Левски в спортно-технически аспект. Имаше няколко фойерверки, само че генерално под негово управление - и като шеф, и като треньор " сините " записаха някои от най-негативните резултати в историята на клуба. Справка - мачовете в дербитата с ЦСКА, в които Гонзо няма нито една победа като треньор. Редица антирекорди като класирания бяха записани с него на пейката. След Левски Черно море два пъти му даде късмет, само че и в двата случая управлението на " моряците " го освободи. Вече съвсем година е без работа.
Източник:
Николай Митов
Думата, когато приказваме за него е " абсурд ". По стичане на събитията ексцентричният Митов получи необяснимия късмет да води два пъти Левски, въпреки че се провали с гръм и тропот в дебюта си. Направи и невъзможното, с цел да изпусне купата в шампионата, както и Купата на България. Е, ориста му намигна и още веднъж по стичане на събитията Митов получи втори късмет. Но още веднъж престоя на " Герена " единствено няколко месеца, в които записа серия от слаби резултати. Пикът му бе един поврат против ЦСКА от 0:1 до 2:1, последвани обаче с два шамара с по 3:0 от същия този противник. Логично бе уволнен, с цел да се върне в Септември - мястото, от което пристигна наново в Левски. Само преди дни обаче и Румен Чандъров освободи другояче надъхания Митов, който към този момент е треньор на... аматьорския Хебър (Пазарждик), подвизаващ се в Трета лига.
Елин Топузаков
И Топчо сходно на Ники Митов получи шансът да води Левски в два интервала. В единия случай бе по заменяне, а във втория Спас Русев му гласоподава доверие в търсенето на " българския вид на Алекс Фъргюсън " , както се изрази мажоритарният акционер в Левски. Е, не стана работата на " Герена ". Не се получи и във втородивизионния Арда (Кърджали), където макар бюджета, мощната селекция и всички улеснения обезпечени от управлението, резултатите не се получиха и се стигна много бързо до треньорска разлъка, което прати Топчо в графата " чакащи позвъняване " .
Източник:
Стойчо Стоев
При Стойчо Стоев обстановката е по-различна. Той не е типичният образец като горепосочените имена, тъй като преди да пристигна в Левски имаше триумфи в Лудогорец на домашна и европейска сцена, а бе водил и по-скромни тимове като Миньор (Перник). Да, имаше някакъв бекграунд, който обаче бе извънредно непълен, с цел да му бъде поверен Левски в миг, в който тимът имаше потребност от потвърдено име със самочувствие. Такъв, който може да се оправя във всякаква обстановка и при форсмажорни условия. С други думи - да направи тим от нетолкова добър материал. Вместо това Стоево не спираше да повтаря какъв брой огромен клуб е Лудогорец, а върха на всичко бе сравнението на Левски с Райо Валекано. С него отпред " сините " изпаднаха във втората шестица. Като неуспех №1 обаче си остава изгубения по най-безумния метод край за Купата на България против Черно море след продължения. Мач, в който Левски бе с човек повече от средата на първото полувреме и имаше задатък от 1:0 безусловно до последните секунди на постоянното време... След случката си на " Герена " 2 години беше без работа, до момента в който не получи позвъняване неотдавна от Арда (Кърджали) да замести Елин Топузаков.
Антони Здравков
Някак си е необичайно за някогашен треньор на Левски да се задоволи с ролята на помощник в Лудогорец след толкоз години във футбола. Това е статутът на Здравков сега - оказва помощ на Пауло Аутуори, а също по този начин води и младежкия народен тим на България. Все отново Здравков може да се похвали с премахване на ЦСКА за Купата на България в интервал, в който " алените " на Стойчо Младенов тотално преобладаваха в конфликтите. Другият актив на Здравков е и единствената победа на Левски над Лудогорец в Разград, реализирана с 1:0 преди няколко сезона. Достатъчно ли е обаче това, с цел да водиш Левски? Разбира се, че не. Както и не е окей тимът ти да е като асансьор - ту нагоре, ту надолу. Това беше Левски при Здравков.
Източник:
Умишлено не загатваме няколко имена. Ясен Петров, под чието управление Левски въпреки всичко за последно реализира европейски пробив и положителни резултати в групите на Лига Европа, гарнирани с победи над Гент (3:2), Спортинг Лисабон (1:0) и тъждество с Лил (2:2). Освен това Пловдивския Джанини реализира и положителни резултати в чужбина, по-конкретно в Китай. Славиша Йоканович и Люпко Петрович няма смисъл да бъдат коментирани с оглед работата и резултатите им след Левски. Илиан Илиев също не попада измежду по този начин да се каже " неверните решения ", имайки поради, че експертът имаше триумфи с Берое, завоюва Купа на България със старозагорци и закупи задоволително опит преди да седне на треньорския стол на " Герена ". Трябва да се регистрира, че остави тим, който бе единствено на 2 точки зад Лудогорец в битката за купата и полуфиналист за Купата на България. Може да попитате къде е Делио Роси? Разбира се, че не е в листата, защото би било светотатство експерт с дълготраен опит в италианската Серия " А ", водил с триумф тим като Лацио, както и Фиорентина и Сампдория, да бъде слаган на една везна с гореизброените.
Та, след всичко написано разбрахте ли за какво Левски не би трябвало повече да е полигон за опити?
Източник:
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ